Решение № 435 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11506/2015 г.

Решение № 435 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11506/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /КПУКИ/ срещу решение № 5392 от 31.07.2015 г. по адм. д. № 4000/2015 г. на Административен съд София-град, с което е отменено решение № РС -154-14-19/26.03.2015 г. на КПУКИ в обжалваната част, с което е установено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗПУКИ от Мартин Тодоров Митев, директор на РЗОК гр. Плевен за периода от 17.12.2009 г. до 31.10.2013 г., като лице, заемало публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 19 от ЗПУКИ, който преди да е изтекла една година от освобождаването му от публична длъжност, на 19.11.2013 г. в Плевен е сключил трудов договор за заемане на ръководна длъжност с частно търговско дружество СБАЛАГ "Света Марина" ООД, гр. Плевен по отношение на което в качеството си на директор на РЗОК гр. Плевен е извършил контролни функции през последната година по изпълнение на правомощията и задълженията си по служба. Сочи касационни основания за неправилност на решението и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че Митев не е изпълнявал ръководни или контролни функции в частното търговско дружество. Излага доводи, че работодателят е длъжен да определи заеманата длъжност съгласно НКПД-2011. В трудовия договор на Мартин Митев е определена длъжността "Изпълнителен директор лечебно заведение", т. е ръководна длъжност. Определянето на посочената длъжност в договора, води до възникване на всички права и задължения свързани с нейното заемане. Изхождайки от длъжностната характеристика става ясно, че Мартин Митев ръководи цялостния процес във връзка със строително-монтажните работи свързани със строежа на новата сграда на "СБАЛАГ Света Марина" ООД, гр. Плевен и е пряко подчинен на управителя. Счита, че тези обстоятелства обуславят заемането на ръководна длъжност, тъй като Митев е нает за постигане на конкретна цел, от която зависи дейността на предприятието и е подчинен единствено на управителя на дружеството при изпълнение на посочената цел. Според жалбоподателя изводът, че длъжността на Мартин Митев е ръководна се обуславя от това, че лечебната дейност се провежда в специално оборудвани сгради, без наличието на които е невъзможно осъществяването на лечебна дейност. Поради това строителството на нова сграда на болницата е във връзка с лечебна дейност, тъй като без наличието на материална база е невъзможно да се осъществява тази дейност. Ответната страна излага становище за неоснователност на жалбата. Представя писмена защита. Претендира разноски по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че е постановен в несъответствие с материалния закон и с целта на закона. Установил от представените по делото доказателства, заповеди № РД-08-1122/16.09.2013 г. и № РД-08-1195/30.09.2013 г. издадени от Мартин Митев в качеството му на директор на РЗОК гр. Плевен, че е извършвал проверки на СБАЛАГ "Света Марина" ООД, на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, следователно в последната година от изпълнението на правомощията си по служба (31.10.2012 г. - 31.10.2013 г.) е осъществявал действия по контрол на СБАЛАГ "Света Марина" ООД. Посочил, че следва да се прави разграничение между органи за управление на дружеството (каквито в съответствие с чл. 135 от ТЗ в ООД са управителя и общото събрание) и длъжност с ръководни или контролни функции и основния спор между страните е дали заеманата длъжност по трудов договор № 0588/19.11.2013 г. има ръководни или контролни функции. Съдът установил, че в трудовия договор е посочено, че длъжността е "изпълнителен директор директор лечебно заведение за болнична помощ" и категория персонал 1 - ръководители, като конкретно описание на длъжностните задължения се съдържа в длъжностната характеристика Изложил съображения, че във всеки конкретен случай следва да се преценява дали заеманата длъжност е ръководна, като се съобразяват данните относно съдържанието на трудовите функции на длъжността съгласно длъжностната характеристика, мястото на длъжността в йерархията на длъжности в рамките на съответното предприятие, независимо от наименованието на длъжността. При определяне дали длъжността е ръководна не е меродавен единствено националният класификатор на професиите, каквито доводи се излагат от процесуалния представител на комисията, а следва да се преценява съдържанието на конкретните трудови функции и мястото в йерархията на длъжностите в предприятието. Видно от представената по делото длъжностна характеристика, на Митев не са възложени нито ръководни, нито контролни функции, като длъжността е подчинена на управителя на дружеството и независимо от наименованието длъжността не е ръководна. Задълженията на жалбоподателя са свързани със ЗУТ, наредбите, инструкциите и нормативните актове, регламентиращи строително-монтажните работи в Република България. Предвиденото ограничение да се сключват трудови договори или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества или кооперации в продължение на една година от освобождаването от длъжност на лицето заемало публична длъжност, е свързано с целта органи, които контролират други такива по служба, да нямат право една година след напускането на този пост да заемат управленски или контролни дейности над тези, които са регулирани. Приел, че в конкретния случай се установява, че жалбоподателят не е изпълнявал ръководни или контролни функции в СБАЛАГ "Света Марина" ООД поради което липсва визираното от административния орган нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗПУКИ. Решението е правилно. По делото е безспорно установено, че след прекратяване на договора му като Директор на РЗОК Митев е бил назначен по трудов договор като изпълнителен директор в СБАЛАГ "Света Марина" ООД по отношение на която е осъществявал контролни функции, докато е бил в РЗОК. Независимо, че съгласно приложеният по делото трудов договор длъжността е "изпълнителен директор на лечебно заведение за болнична помощ", от представената длъжностна характеристика е видно, че на Митев не са били възложени ръководни и контролни функции, като длъжността е подчинена на управителя на дружеството и независимо от наименованието на длъжността, същата не е ръководна. В този смисъл правилно съдът е посочил, че в съответствие с практиката на ВКС (решение № 388 от 6.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2012 г., III г. о., ГК и др.) служители от "ръководството на предприятието" по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ са служители от трудовата функция на които, пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена с оглед постигането на съответните производствени цели по предмета на дейност на работодателя, като следва да се преценява съдържанието на конкретните трудови функции и мястото в йерархията на длъжностите в предприятието. Видно от представената по делото длъжностна характеристика задълженията на Митев са свързани със ЗУТ, наредбите, инструкциите и нормативните актове, регламентиращи строително-монтажните работи, а не с осъществявания от него контрол над болничното заведение, като директор на РЗОК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че обстоятелството, че Мартин Митев е подчинен пряко на управителя на болницата, както и посочените функции да ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност по строежа на новата сграда, сочат за заемането на ръководна длъжност. Правилно е прието от съда, че решението на комисията не отговаря на целта на закона. Изискването е лицето, заемало публична длъжност, да не извършва в частното дружество същата дейност, която е била предмет на контрол от него като в качеството си на директор на РЗОК, а дейността във връзка със строителството на сграда, която е извършвал Митев, не е предмет на контрол от органите на РЗОК. Следователно правилно е прието от съда, че не е налице посоченото от касатора в настоящето производство нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗПУКИ и решението на съда, като обосновано и мотивирано следва да бъде оставено в сила. На ответника по жалбата следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно и договореното възнаграждение следва да се присъди в пълен размер. По изложените съображения, Върховният административен съд, Седмо отделение