Решение № 10348 от 7.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2555/2009 г.

Решение № 10348 от 7.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2555/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Захар" ЕАД моли да бъде отменено решение № 831/4.8.2008 г. по адм. д. № 1624/2008 г. на Софийския градски административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-2600/22.2.2008 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е определено да заплати на основание чл. 11 от Регламент № 320/2006 г. на Съвета временна сума за преструктуриране 1 397 226,31 лв. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Моли да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейските общности. Ответникът по касационната жалба ДФ "Земеделие" по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-2600/22.2.2008 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е определено "Захар" ЕАД да заплати по сметка на фонда на основание чл. 11 от Регламент № 320/2006 г. на Съвета временна сума за преструктуриране 1 397 226, 31 лв. Касаторът е подал заявление за отказ на възложената за 2008/2009 г. квота за производство на захар от цвекло изцяло, в размер 4752 т., с частично демонтиране на производствените съоръжения и неизползване на останалите производствени съоръжения. Подадено е и заявление за предоставяне на помощ за преструктуриране до ДФ "Земеделие". Съдът е приел, че дружеството е единствен производител на захар от цвекло с отпусната квота за производството на захар в страната. Съдът е описал въведената с Регламент (ЕО) № 318/2006 г. на Съвета, Регламент (ЕО) № 320/2006 г. на Съвета., Регламент (ЕО) № 290/2006 г. на Комисията и Регламент (ЕО) № 1261/2007 г. на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 320/2006 г. на Съвета временна схема за преструктуриране на производството и пазарът на захар в общността, включваща въвеждане временна сума за преструктуриране, която лицензираните производители на захар заплащат в продължение на 4 години пропорционално на разрешената им квота за производство, и дадена възможност на същите производители, ако се откажат от цялата или част от квотата си да получат временна помощ за преструктуриране на производствените си мощности за ликвидиране или преустройване на производството. Съдът е приел, че на основание чл. 1 от Регламент № 290/2006 г. на Комисията е определен чл. 19, § 1 от Регламент (ЕО) № 318/2006 г. процент на изтегляне 13,5 % по чл. 19, § 1 от Регламент (ЕО) № 318/2006 г. на Съвета за пазарната 2007/2008 г., като временната помощ за преструктуриране е определена в съответствие с процента на изтегляне - 4110 т. х 173,8, колкото е временната сума за преструктуриране по чл. 11, § 2 от Регламент (ЕО) № 320/2006 г. на Съвета за установяване на временна схема за преструктуриране на захарната индустрия в общността и за изменение на Регламент (ЕО) № 1290/2005 г. относно финансиране на общата селскостопанска политика. Съдът е преразказал чл. 1 от Регламент № 290/2006 г. на Комисията и е приел, че за касаторът не са налице хипотезите на изключения по чл. 1 § 2 б. "а" и "б" от същия регламент, тъй като не са представени доказателства за обема на производството спрямо квотата - дали надхвърля 86,5 % от квотата или не. С акта при изчисляване на временната сума за преструктуриране е приложен процента на изтегляне 13,5 % по чл. 1 от Регламент № 290/2006 г.. Приел е също, че доказателствената тежест за наличие на изключенията е на дружеството. Съдът е отхвърлил доводът на касатора за прилагане на чл. 1, § 1, б. "в" от Регламент (ЕИО) № 290/2006 г., тъй като текстът изисква да е налице отказ от квота за захар за 2006 г., а в случая отказът е за пазарната 2008/2009 г. и текстът не е приложим за България. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е направил законосъобразни правни изводи. Съдът е дал указания по чл. 171 ал. 4 АПК на касатора, че следва да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Въпреки това касаторът не е представител доказателства за обема на производството си - дали надхвърля или не 86,5 % от разрешената му квота и правилно съдът е приел, че за касаторът не е приложим чл. 1, § 1 б. "а" и "б" от Регламент (ЕО) № 290/2006 г. Обоснован е изводът на съда, че за касаторът не е приложим и процентът на изтегляне определен по чл. 1, § 1, б. "в" от Регламент (ЕИО) № 290/2006 г., който касае страни, чието производство е било предмет на регулиране през стопанската 2006/2007 г. и са направили отказ от квоти, считано от 1.7.2006 г. По чл. 1 от Регламент (ЕИО) № 1832/2006 г. на Комисията за определяне на преходни мерки в сектора на захарта във връзка с присъединяването на България и Румъния Регламент (ЕО) № 318/2006 г. на Съвета и Регламент (ЕО) № 320/2006 г. на Съвета производството в рамките на квота няма да се прилага за стопанската 2006/2007 г., въпреки, че за 2007 г. ще се определи квота, която ще важи за стопанската 2007/2008 г. Правилно съдът е приел, че временната сума за преструктуриране е правилно определена по новият чл. 11, § 6 от Регламент № 320/2006 г. на Съвет, приет с Регламент (ЕО) № 1261/2007 г. на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 320/2006 г.. С този нов параграф е предвидено, че за пазарната 2008/2009 г. предприятията, за които е бил приложен процент на изтегляне, определен на 16.3.2007 г. с чл. 1, § 1 от Регламент (ЕИО) № 290/2006 г. или чл. 1, § 2 от Регламент (ЕИО) № 290/2006 г. и които се откажат от процент от своята квота, равен най-малко на този процент на изтегляне, се освобождават от част от временната сума за преструктуриране, която трябва да бъде заплатена за пазарната 2007/3008 г. С изр. 2 от същия параграф е предвидено, че когато са изпълнени условията, посочени в първа алинея от настоящия параграф, намалението на временната сума за преструктуриране се изчислява чрез умножаване на тази сума по процента на изтегляне, определен по чл. 1 § 1 или 2, б. "в" от Регламент (ЕО) № 290/2007 г. По цитираният текст временната сума за преструктуриране се намаля пропорционално на процента на изтегляне. В случая процентът на изтегляне за касатора правилно е определен от администрацията и съда на 13, 5% и размерът на временната сума за преструктуриране за 2007/2008 г. правилно е определен. Неоснователен е доводът на касатора, че следва да бъде освободен изцяло от заплащане на временна сума за преструктуриране, тъй като се е отказал от цялата си квота за 2008/2009 г. В цитираното изр. 2 от чл. 11, § 6 от Регламент № 320/2006 г. не се предвижда пълно освобождаване за 2007/2008 г. от плащане на временната сума за преструктуриране, в случай на отказ от квотата за 2008/2009 г., а само в размер съответен на количеството за изтегляне, тъй като не е предвидена пропорционалност на частта от квотата, от която е отказът, а на количеството за изтегляне. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 2000лв на основание чл. 161 ал. 1 изр. 3 ДОПК. По искането за преюдициално запитване: Първият въпрос дали предприятието, подало заявление за преструктуриране за 2008/2009 г., дължи такса за преструктуриране за 2007/2009 г. предвид поправката на Регламент (ЕО) № 320/2006 г. на Съвета с Регламент (ЕО) № 1261/2007 г. на Съвета и как да се определи временната сума за преструктуриране на това предприятие, касае приложението на чл. 11, § 6 от Регламент № 320/2006 г. на Съвета. Предвид горното изложение текстът е ясен и недвусмислено определя как се изчислява временната сума за преструктуриране, както и частичната й дължимост за 2007/2008 г. при отказ от квота за 2008/2009 г. Вторият въпрос, поставен от касатора за тълкуване на чл. 11, § 6 от Регламент № 320/2006 г. на Съвета във връзка с чл. 1, § 1 от Регламент (ЕИО) № 290/2006 г. и чл. 1, § 2 от Регламент (ЕИО) № 290/2006 г. от е навеждащ - щом процента на изтегляне не важи за дадено предприятие, то таксата за преструктуриране трябва да бъде редуцирана спрямо реалният процент на отказ от квота за производство на захар от захарно цвекло. Така поставен въпросът няма връзка с установената фактическа обстановка по делото и няма интерес да се прави такова запитване за нуждите на процеса. Касаторът не е доказал основание за приложение на чл. 1, § 2 от Регламент (ЕИО) № 290/2006 г.. Въпроси три и четири по касационната жалба касаят икономическата политика на Комисията и Съвета и не са предмет на разглеждане и решаване в настоящия процес, поради което за тях преюдициално питане не е допустимо да се прави. Искането за преюдициално запитване до Съда на Европейските общности следва да се отхвърли на основание чл. 629 ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,