Решение № 8396 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3072/2009 г.

Решение № 8396 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3072/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и с АПК . Образувано е по повод подадена касационна жалба от директора на "ДОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна, срещу решение № 53 от 13.01.2009 г. по адм. дело № 2759 от 2008 г., постановено от Административния съд - гр. Варна, с което е отменен акт за прихващане и възстановяване № 801269 от 01.09.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище, и потвърден с решение № 592 от 02.10.2008 г. на заместник-директора на "ДОУИ" - гр. Варна, като преписката е върната обратно на ТД на НАП - гр. Търговище, за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите към решението. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК . Касаторът твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС и чл. 128 и чл. 215, ал. 1, т. 1-3 от ДОПК относно принудителното изпълнение. По съображения в този смисъл, развити в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу обжалвания акт. Ответникът по касационната жалба не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок е и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд - гр. Варна, е отменил акт за прихващане и възстановяване № 801269 от 01.09.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище, и потвърден с решение № 592 от 02.10.2008 г. на заместник-директора на "ДОУИ" - гр. Варна, и е върнал преписката на ТД на НАП - гр. Търговище, за ново произнасяне по искането за възстановяване на деклариран от "Фунда анд-систем япъ-България" ООД ДДС, съобразно указанията, дадени в мотивите към решението. За да постанови този акт, съдът е приел, че обжалваният пред него акт е незаконосъобразен, тъй като за да бъде извършено прихващане от органите по приходите с подлежащи на възстановяване суми, публичните вземания следва да са изискуеми, т. е. да подлежат на принудително изпълнение. Посочил е, че действително обжалването на ревизионния акт не спира неговото изпълнение, но в случая изпълнението на РА е спряно от съд, пред който е висящо делото за производството по жалбата, поради което задълженията, установени с акта, не подлежат на принудително изпълнение. Спирането на изпълнението не прави недължими установените с акта задължения, а временно, до приключване на производството по обжалването му, препятства възможността за събиране на установените данъчни задължения, като това касае всички начини на изпълнение на акта, включително и чрез прихващане. Предвид това съдът върнал преписката на органа за произнасяне по молбата за възстановяване на декларирания със справката-декларация по ЗДДС № 2500-0922934 от 12.08.2008 г. данък ДДС в размер на 368,35 лева. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Въз основа на правилно установените факти и обстоятелства съдът е направил законосъобразни изводи в съответствие с действащия материален закон. По делото не е имало спор по фактите, а спорът е бил само правен относно възможността да се извърши прихващане по реда на чл. 128, ал. 1 от ДОПК на суми от подлежащ на възстановяване ДДС със задължения, установени с РА, чието изпълнение е спряно с влязло в сила определение на основание чл. 157, ал. 4 от ДОПК . Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. По делото е безспорно установено, че изпълнението по РА № 605 от 21.12.2005 г. (във връзка с които задължения е било извършено прихващането) е спряно с определение на Варненския окръжен съд, пред който е било висящо производството по обжалване на акта. След като това е така, не може да се приеме, че задълженията по този ДРА са определени по основание и размер, т. е. същите не са ликвидни и изискуеми. Постановеното от съда спиране на изпълнението на РА препятства изпълнението на определените с него задължения и кредиторът не може да иска тяхното изпълнение. В ДОПК не е уреден правният институт на прихващането, а само процедурата, по която то следва да се извърши, от което следва, че трябва да намерят приложение общите предпоставки на прихващането, уредени в ЗЗД, тъй като там е уреден правният институт на прихващането, който по своята същност представлява прихващане на две изискуеми и ликвидни задължения, а в случая, както се каза и по-горе, спирането на изпълнението по РА прави установеното в него задължение неизискуемо. Ето защо правилно съдът е приел, че според изискването на чл. 128, ал. 1 от ДОПК подлежащите на възстановяване суми не могат да се прихващат за погасяване на това вземане. Неоснователен е доводът на касатора, че спирането на изпълнението е пречка само за принудителното му събиране, но не го прави неизискуемо. Спирането на изпълнението е вид обезпечение и гаранция, че няма да се осъществят правните последици от един незаконосъобразен акт, и именно поради това до приключване на производството по съдебното му обжалване той не подлежи на изпълнение въобще. Едно вземане, което не подлежи на изпълнение, не може да бъде погасявано, а прихващането е начин на погасяване, изрично посочен в чл. 168, т. 2 от ДОПК . С оглед изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,