Решение № 11084 от 7.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7380/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба /по своята правна същност касационна жалба/ от Н. А. М., гражданин на Сирия, чрез адв. М.Цветилов, против решение 5540/02.06.2025г., постановено по адм. дело 1112/2025г. на Административен съд Хасково, с което е потвърдено решение 2998/09.04.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат по същество оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Прави се искане съдът да отмени обжалваното решение. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез пълномощника си юрисконсулт Кръстева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба, счита същата за необоснована и недоказан. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя писмено заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Н. А. М., гражданин на Сирия, против решение 2998/09.04.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. За да достигне до този правен резултат, административния съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила на плоскостта на чл. 75, ал.2 от ЗУБ. Приел е, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон и целта му. Административния съд след като е съобразил бежанската история на чужденеца и разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ е приел, че не се установява спрямо него да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Чужденецът не е заявил, нито е установил да е бил обект на лично преследване, заплаха или репресия по някой от признаците, изчерпателно изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Същия не е бил обект на арести, заплахи, насилие или друг вид репресивни действия, нито от страна на държавни органи, нито от други субекти. Не твърди да е участвал в политическа дейност, да е членувал в партии или организации. Не имал проблеми и заради религията си, въпреки че е твърдял че е бил ограничаван в правата си като [заличен текст] в район под контрола на кюрди, не излага конкретни примери за дискриминационно или репресивно отношение спрямо самия него, което да има тежестта на преследване по смисъла на закона. От данните за разрушена къща и трудни битови условия поради войната не води до извода за преследване, а отразяват общата обстановка на несигурност в Сирия. Съдът е обсъдил представения от съдебно заседание документ издаден от Демократична гражданска администрация Вътрешно министерство Главно командване на вътрешните сили за сигурност Северна и Източна Сирия , с което му се разрешава да влезе през граничен пункт и да се яви в Център задължителна наборна военна служба има административен характер и не съдържа данни за индивидуално преследване или заплаха и е приел, че се отнася за административно задължение, което не доказва гонене или дискриминация срещу чужденеца. Прието е, че задължителната военна служба сама по себе си не е достатъчна за да се установи основателен страх от преследване, освен ако не е придружена от данни, че лицето отказва да служи поради религиозни или политически убеждения и че този отказ би довел до сериозни репресии. Установено е, че чужденецът не е твърдял да е бил задържан, заплашван или подложен на натиск да се яви за служба, нито да е търсен от военни или административни органи след отказа си. Въз основа на установеното съдът е приел за правилен и законосъобразен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от УЗБ за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е приел, че не са налице обстоятелствата по чл.9, ал. 6 и ал.8 от ЗУБ. На следващо място съдът е приел, че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В случая не се твърди от чужденеца, а и не се установява в държавата му по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито са предвиждат в т. 1 и т. 2 от чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е установил, че не са налице и предпоставките предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, разгледани в светлината на решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на ЕС по дело С-465/07 и съобразени с представените справки от Дирекция Международна дейност при ДАБ . Решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Неоснователно твърдението в касационната жалба, че справките, предоставени от ДАБ във връзка с актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, не отразяват актуално събитията. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Н.М.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността им към определена социална група. Заявителя не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Видно от проведеното в хода на административното производство интервю на 14. 02.2025 г., Н.М. е заявил пред интервюиращ орган, че е роден в [населено място], обл. Ракка, като през септември 2024г. се е преместил с цялото си семейство да живее в Рамила, обл. Ракка. Напуснал Сирия на 17.10.2024г. и нелегално е преминал в Турция. В България е пристигнал на 31.12.2024г. Чужденецът твърди, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход. Напуснал е Сирия, защото селото му е разделено на две,в едната част са кюрди, а от другата редовната армия. Бил получил призовка за казарма, а той не искал да воюва, а да се образова. Заради войната, къщата му е била унищожена в Рамила, а в [населено място] са живеели в една стая. Чужденецът е заявил, че в Сирия е имал проблем с кюрдите, изразяващ се в това, че като [заличен текст] няма същите права като тях. Твърди, че не е имал проблеми заради изповядваната от него религия, не е имал проблеми с официалните власти, освен че са го търсили в казарма. В бежанската си история е заявил, че не е членувал в политическа партия или организация, не е бил лично заплашван, не му е оказвано насилие. В Сирия е останало семейството му родители, един брат и трите му сестри, а брат му М.М. е в Холандия и няма предоставен документ за пребиваване. Ето защо касационната инстанция намира, че в твърденията на кандидата пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за опасения от преследване. В тази връзка настоящият съдебен състав, приема за правилен извода на първоинстанционният съд, че липсват материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Правилно административния съд е приел, че заявеното от чужденеца ограничение, изразяващо се в това, че е [заличен текст] в район под контрола на кюрдите, не съдържа конкретен пример за дискриминация или репресия спрямо него, което да се счете за преследване по смисъла на ЗУБ. По отношение на съмненията от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Пред настоящата инстанция е представена справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. относно характера и особеностите на военната служба при новото правителство и по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба е видно, че през м. януари 2025 г. бунтовническите военни командири назначават Ахмед ал Шараа за президент за преходния период, отменя конституцията от ерата на Башар Асад, приета и действаща от 2012 г. и разпускат парламента, армията и службите за сигурност на бившия режим. През февруари 2025 г., президента на временното правителство е премахнал задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволното набиране на войници. В началото на юни 2025 г. сирийските военни представители заявяват, че министерството на отбраната е набрало 100 000 от планираните 200 000 доброволци, които да се присъединят към новата сирийска армия. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налага извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия. Правилно Административен съд - Хасково е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай следва да бъде отчетено и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Напротив- изрично е посочил, че не бил жертва на насилие. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуални справки от 21.07.2025 г. и от 30.09.2025 г. от ДАБ при МС относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същите, в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По отношение на принципа "non-refoulеment" (забрана за връщане), установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), неоснователно е твърдението на касатора, че връщането на жалбоподателя в държавата по произход ще бъде в нарушение на забраната за връщане. Установено е, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния орган в тази насока се основават на приложените по делото твърдения на жалбоподателя, както и справки за актуалната ситуация в Сирия и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната, поради което не се установява принципът "non-refoulement" да е нарушен. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационните жалби са неоснователни, а обжалваното с нея решение като правилно следва да бъде оставено в сила - не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение