Решение № 14341 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5993/2017 г.

Решение № 14341 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5993/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор срещу решение № 508/06.04.2017 г. по адм. д. № 625/2016 г. по описа на Административен съд Б.. Релевира възражения за неправилност поради нарушение на материалния закон. Твърди, че констатираните нарушения са установени при нарочна проверка и отразени в протокол за извършена проверка от 08.02.2016 г. Констатациите на изслушаната по делото експертиза били след тази дата, а именно към м. 02.2017 г. В тази насока възразява, че фактическите установявания следва да се проверяват с оглед фактическото положение към датата на констатациите. На следващо място твърди, че дори и "О. Л. Г." ЕООД към датата на констатацията от вещото лице да е имало на разположение твърдяните материално-технически вещи, нормативни актове и възможност за 24-часово обслужване, всички те са заети по силата на договор с "Оттисс - О. Т." ЕТ, а не са собствени на ЕООД-то, поради което и последното не разполага с тях непрекъснато, за да го ползва при необходимост. В тази насока излага, че когато чл. 36, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Закона за техническите изисквания към продуктите и чл. 34, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьорите използват глаголите "притежават" и разполагат", досежно нормативно определени материално-технически условия и средства за упражняване на дейността "поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори", имат предвид изискване за непрекъснатото им държане в офис с пряка телефонна линия и работни помещения. Използването на телефонна линия, материално-технически средства, нормативни актове и прочие на трето лице по силата на облигационен договор, което трето лице също трябвало да отговаря на самостоятелно основание на изискванията за реализиране на същата дейност, не давало възможност всяко от двете лица да осъществява дейността непрекъснато, като ги използва във всеки един момент. Предвид обоснована неправилност на съдебния акт, прави искане за отмяната му и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на "О. Л. Г." ЕООД срещу Заповед № А-О-064/05.07.2016 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с която на основание чл. 36а, ал. 4 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ "О. Л. Г." ЕООД е заличено от регистъра на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения за повишена опасност и е обезсилено издаденото удостоверение № БЛ 068/22.03.2013 г. на същото дружество за вписването му в така посочения регистър. Ответникът, "О. Л. Г." ЕООД оспорва касационната жалба като неоснователна. Сочи, че констатациите в протокола за извършена проверка на място са опровергани от събраните и анализирани от първоинстанционния съд доказателства. В тази насока правилни били изводите на АС Б., че служителите на ДАМТН не са били на проверка на място в складовата база на проверяваното лице, а в офиса на дружеството, където не се съхраняват машините. Вещото лице, посетило складовата база, установило наличност на машини и инструменти за работа, представляващи идентични активи към момента на вписване на дружеството в регистъра на лицата осъществяващи дейността. Всички описани в опис-извлечението от заключението на вещото лице машини и съоръжения били налични /във фактическата власт на дружеството/ и годни за експлоатация според извършената от вещото лице проверка. Досежно извода на органа за невъзможност на дружеството да осъществява 24-часово аварийно обслужване твърди, че същият правилно е приет от първоинстанционния съд за необоснован. Позовава се на разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от НБЕТНА, като твърди, че същата задава минимално изискване към момента на регистрацията на дружеството, същото да разполага с минимум две наети лица, което в случая било спазено. В рамките на предприятието била създадена организация, според която при авариен сигнал, един или двама монтьори се отзовавали без значение времето от денонощието. В тази насока били представени като доказателства График с дежурствата, Правилник за вътрешния трудов ред. Касаело се за извънреден труд по смисъла на чл. 144, ал. 1, т. 4 от КТ при аварийно-възстановителни работи. Излага още и че "О. Л. Г." ЕООД изпълнява задължението си за 24-часово аварийно обслужване на асансьорите, за което е създадена организация и график, съвместно с ЕТ "Оттисс - О. Т.", съгласно договор от 10.10.2012 г., като между двете фирми е изготвен общ график за покриване на 24-часовото аварийно обслужване. В тази насока посочва, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 4 от НБЕТНА изисква "осигуряване на 24-часово аварийно обслужване", а не несамостоятелно такова. И на последно място излага правилната преценка на съда досежно липсата на промяна по отношение на дружеството. То не било престанало да отговаря на изискванията на приложимите нормативни актове, тъй като било регистрирано в регистъра на ДАМТН точно при тези условия. В съдебно заседание, адв. Пешев от името на ответника по касационната жалба, прави искане съставът на ВАС да остави в сила обжалваното решение на Административен съд Б. като валидно, допустимо и правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховен административен съд приема същата за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт с правно основание чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на "О. Л. Г." ЕООД срещу Заповед № А - О - 064/05.07.2016 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с която на основание чл. 36а, ал. 4 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ "О. Л. Г." ЕООД е заличено от регистъра на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения за повишена опасност и е обезсилено издаденото удостоверение № БЛ 068/22.03.2013 г. на същото дружество за вписването му в така посочения регистър. Според текста на заповедта: - "О. Л. Г." ЕООД не притежава материално-технически условия и средства за извършване на дейността, съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗТИП и чл. 34, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори; - "О. Л. Г." ЕООД не разполага с необходимите за дейността нормативни актове, български стандарти и процедури за работа, съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2, т. 4 от ЗТИП и чл. 34, ал. 1, т. 2 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори; - "О. Л. Г." ЕООД не осигурява самостоятелно 24- часово аварийно обслужване, съгласно изискванията на чл. 34, ал. 1, т. 4 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори. Така направените от органа констатации, според същия, му дават правомощие за заличаване на "О. Л. Г." ЕООД от регистъра на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения за повишена опасност и обезсилване на издаденото удостоверение № БЛ 068/22.03.2013 г. на същото дружество за вписването му в така посочения регистър, предвид направения извод, че дружеството е престанало да отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗТИП и чл. 34, ал. 1, т. 2 и т. 3, б. "а" и т. 4 от НБЕТНА. За да отмени обжалвания акт изцяло, съставът на Административен съд Б. е приел, че същият е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Касационният състав приема изводите на административния съд от фактическа и правна страна. Установената обстановка съответства на анализа на доказателствата. Направените изводи от правна страна са при правилно приложение на закона. Обжалваната пред Административен съд Б. заповед е издадена след проведено административно производство, във връзка с което е установено, че е извършена проверка на основание чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП за съответствие с изискванията по чл. 36, ал. 2 и 3 от същия закон и чл. 34 от Наредбата по отношение на "О. Л. Г." ЕООД. Дружеството е вписано в регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейност по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори със скорост на движение до 1.0 m/s, управлявани в група до два асансьора. Констатациите от проверката са обективирани в протокол от 08.02.2016 г., като финализираща производството заповед е издадена въз основа на отразените в протокола фактически установявания. Тъй като порокът на акта касае правилното приложение на материалния закон /основание по чл. 146, т. 4 от АПК/, правилно за да установи материалната законосъобразност на обжалвания акт, съдът е обсъдил наличието на предпоставките по чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП. Съгласно чл. 36а, ал. 4 от закона, когато лице, което е вписано в регистъра и е получило удостоверение по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП, престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 36, ал. 2 и 3, за административния орган възниква основание да издаде заповед за заличаване от регистъра и обезсилване на удостоверението. В конкретния случай основанията са свързани с чл. 36, ал. 2, т. 3 и 4 и допълнителните изисквания, определени с наредбата по чл. 31 /Наредба за безопасна експлоатация на асансьори/ съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2, 3 и 4. В тази разпоредба, която е приложимият закон в случая, са посочени необходимите да се притежават от лицата нормативни актове и български стандарти и инструкции, и необходимите материално-технически средства, с които трябва да разполага - б. "а" - "в"; както и възможността на лицето да осигурява 24-часово аварийно обслужване. Съдът споделя становище на представителя на Върховна административна прокуратура, че в случая спорът е досежно значението на използваните от законодателя изрази "притежава" и "разполага" в контекста на цитирани норми и заложените с тях изисквания. В тази насока, касационният състав споделя мотивите на административния съд: За изпълнение на въведеното изискване за "притежаване" на нормативни актове и др. по чл. 34, т. 2, б. "а" и "б" от наредбата е достатъчно същите да могат да се използват от дружеството по всяко време при необходимост. Тази възможност за фактическо използване се доказва посредством съдържанието на договора от 10.10.2012 г., съгласно, който на дружеството са предоставени съответните относими материали - нормативни актове, стандарти и процедури от другата страна по договора. Налага се извод, че това изискване е изпълнено, т. к. "притежаването" им означава възможност те да бъдат използвани по всяко време. В тази насока, изводът на първоинстанционния съд е правилен и в съответствие с материалния закон. Изискването за разполагане с материално - технически средства /б. "а" - "в"/ също е проявено, което следва от заключението на експертизата. Смисълът на изискването е свързан с наличност на посочените средства и възможност те да се използват по всяко време във връзка с дейностите. Този факт е констатиран от заключението на експертизата, извършила проверка за това, което опровергава констатацията на административния орган. С установяването на фактическа власт върху средствата се изпълнява изискването, а не е необходимо материалите да бъдат собствени. И в тази насока, изводът на първоинстанционния съд е правилен и в съответствие с материалния закон. Относно условията за осигуряване на 24-часово аварийно обслужване, съдът също е направил обоснован извод, че същото е изпълнено. Административният орган не е посочил конкретни съображения за приетото от него неизпълнение. Договорът за съвместно осигуряване на аварийно обслужване с ЕТ неправилно е определен като недействителен, а същевременно не са налице обстоятелства, обосноваващи реална невъзможност за авариен сервиз. Не съответства на нормативните изисквания за осъществяване на тази предпоставка посоченото от административния орган за недостатъчен брой служители за 24-часово дежурство, като броят на наетите по трудово правоотношение монтьори е свързан с предпоставката по чл. 34, ал. 1, т. 1, а не т. 4 от наредбата, която се изразява в осигуряване на аварийно обслужване, което не се обвързва единствено от броя наети лица. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, с което оспорения пред АС Б. административен акт е отменен при неправилно приложение на закона. Като правилно, решението на АС Б. следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 900 лв, заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС