Решение № 10857 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5295/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С. М., подадена чрез пълномощника адвокат Л. Тодорова, срещу решение 1276 от 01.04.2025 г., постановено по адм. дело 578/2024 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-12-520/13.10.2023 г. на заместник кмет Териториално развитие (ТР) на Община Плевен. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Заявява, че не е могъл да се снабди с разрешение за строеж поради непроизнасяне на органа по искане за одобряване на проект за подробен устройствен план (ПУП) - план за регулация и застрояване (ПРЗ) за имота, с което е възпрепятстван инвестиционния проект и застрояването му. Посочва, че причината за извършване на строителството била задоволяване на неотложни нужди на семейството. Твърди наличие на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като за производството не били уведомени всички съсобственици на поземления имот. Моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на потвърдената с него заповед. Претендира разноски за двете инстанции, съгласно представен списък. Ответникът - заместник кмет ТР на Община Плевен, чрез пълномощника си юрисконсулт З. Златева, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Не претендира разноски. Ответникът - Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт Ц. Маринова, оспорва касационната жалба в представения писмен отговор и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - Г. К. Г., И. Н. А. и Й. П. А., не изразяват становище по касационната жалба, не се явяват пред съда и не правят искания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Плевен е бил сезиран с жалба на В. М., против цитираната по-горе заповед, с която му е наредено в качеството му на възложител, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), да премахне следния незаконен строеж: Жилищна сграда, намираща се в [населено място], общ. Плевен, в поземлен имот с идентификатор 06999.501.668 по КККР на същото село, като изпълнен без необходимите строителни книжа. За да отхвърли жалбата съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган с редовно делегирани правомощия, при спазване на изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По повод възражение на жалбоподателя, че неуведомяването на всички съсобственици на поземления имот е прието, че те са били уведомени чрез него, а ако е налице процесуално нарушение, то е несъществено, тъй като не са представени доказателства, които да опровергаят установените от органа факти. Намерил е, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за сградата няма издадени строителни книжа, одобрен ПУП-ПРЗ, виза за проектиране, одобрени проекти и разрешение за строеж. Установено е, че извършител и възложител на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 6 ЗУТ е В. М.. Съдът е изследвал и търпимостта на строежа, като установил невъзможност за приложение на нормите на § 16 ПРЗУТ, § 148, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65/2003 г.) и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.), предвид времето за изпълнението му - след месец май 2023 г. и защото за терена няма одобрен ПУП. Посочено е, че незаконният строеж засяга съоръжения, собственост на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, тъй като застрояването засяга сервитутната ивица на съществуващ енергиен обект - въздушна електропроводна линия за средно напрежение, като не е налице изискуемото отстояние. Така постановеното решение е правилно и обосновано, като постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. При вярно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован правен извод за отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. От събраните по делото доказателства - приложените материали по административната преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства и заключението на вещото лице се установява, че строежът представляващ Жилищна сграда, построена в поземлен имот 06999.501.668 по КККР на [населено място], общ. Плевен, е изграден без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, което е в нарушение на чл. 142 и чл. 148 ЗУТ. Поради това същият е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежи на премахване. Липсата на строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Съдът е обсъдил хипотезите за режима на търпимост за сградата, като обосновано е приел, че те са неприложими в настоящия случай. Възраженията на касационния жалбоподател, че не следва той да бъде единствения адресат на заповедта, са неоснователни. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговия извършител, така и неговия собственик и/или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на и чл. 225а, ал. 6 ЗУТ и § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, органът като е посочил за адресат на заповедта един от възможните субекти - възложител на строежа, е изпълнил изискванията на закона. Твърдяната липса на административна активност по отношение на отправено искане за одобряване на ПУП-ПРЗ за имота, не води до извод за неприложимост на разпоредбите за премахване на процесното незаконно строителство, тъй като такова безспорно е установено и В. М. не оспорва наличието му. М. е бил длъжен да спазва приложимите разпоредби на ЗУТ при реализацията на инвестиционната инициатива и да не предприема строителство без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. По отношение възражението, че причината за извършване на строителството била задоволяване на неотложни нужди на семейството на жалбоподателя, т. е. неспазване принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, същото не е направено пред първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 220 АПК е недопустимо да бъде установявано за първи път в касационното производство. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав констатира, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е конституирал заинтересувани страни по делото. Решението е недопустимо в частта, с която е постановено при участието на Г. К. Г., И. Н. А., Й. П. А. и Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД като заинтересовани лица, включително и в частта за присъдените на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД разноски. Както се посочи по-горе, в производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр чл. 225, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, страни са компетентният административен орган - в случая заместник кмет ТР на Община Плевен и адресатът на административния акт - възложителя на строежа. Собствениците (съсобственици) на терена и носителите на ограничени вещни права (сервитут за електропровод) не са заинтересовани лица, тъй като заповедта за премахване на строежа не създава задължения за тях и не рефлектира негативно в правната им сфера. Решението по отношение на заинтересуваните страни и в частта с която на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД са присъдени разноски, следва да се обезсили по реда на чл. 221, ал. 3 АПК и производството в тази част - се прекрати. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има само правилно конституираният в процеса ответен орган - заместник кмет ТР на Община Плевен, но той не е поискал присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,