Решение № 10197 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програма "Развитие на човешките ресурси 2021 - 2027" (ПРЧР), чрез пълномощник, против решение 3757 от 23.04.2025 г. по адм.д. 94/2025 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отменил негово решение РД-21-316 от 20.12.2024 г. за отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подаденото Н и М Билд ЕООД проектно предложение с регистрационен номер BG05SFPR002-1.004-1052 в рамките на процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор BG05SFPR002-1.004 Адаптирана работна среда и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Според касатора решението е недопустимо, тъй като е постановено в хипотезата на нередовност на жалбата предвид частично внесен размер на дължимата държавна такса за производството. Алтернативно поддържа становище за неправилност на решението поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил доводите на страните и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. След подробно изложение на фактите по спора сочи, че съдът не ги е съобразил с относимите изисквания на Условията за кандидатстване по процедурата. Според касатора дружеството е било предварително запознато с процедурата по кандидатстване и изрично се е съгласило с правилата за извършване на проверка за наличието на критериите за допустимост, един от които е доказване на надеждност на кандидата. Иска обезсилване на решението на административния съд като недопустимо или неговата отмяна като неправилно. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Н и М Билд ЕООД, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че Н и М Билд ЕООД е подало проектно предложение по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения BG05SFPR002-1.004 Адаптирана работна среда . УО е изпратил на 11.11.2024 г. покана до кандидата да представи в 30-дневен срок доказателства за това, че отговаря на изискванията за бенефициер: удостоверение за липса на задължения от общината по седалище на кандидата (когато общината е различна от Столична) и Формуляр за финансова идентификация. В резултат на извършена служебна проверка органът е установил, че по отношение на кандидата има влезли в сила наказателни постановления 13-2200061/ 15.04.2022 г. и 22-2400229/12.08.2024 г., издадени от органи на ИА ГИТ. Административният орган с писмото е изискал от дружеството доказателства за предприети от страна на кандидата мерки за надеждност по чл. 56 ЗОП, в това число технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови нарушения или престъпления. Определил е краен срок за изпълнение 11.12.2024 г. Кандидатът е представил удостоверение изх. 24103256/11.12.2024 г., издадено от директора на Дирекция Инспекция по труда в гр. Пловдив, съгласно което за периода от 2018 г. до 11.12.2024 г. на Н и М Билд ЕООД са издадени и влезли в сила общо 9 наказателни постановления от Дирекция Инспекция по труда - Пловдив , които към датата на удостоверението са платени. Органът, предвид разминаване в съдържанието на електронната база данни е изискал информация от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда (ИА ГИТ) с писмо 05-50-482/13.12.2024 г. дали дружеството е заплатило наложената с НП 22-2400229/12.08.2024 г. имуществена санкция за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда. След извършена служебна справка в Информационната система на ИА ГИТ агенцията е уведомила органа с писмо, че имуществената санкция по НП 22-2400229/12.08.2024 г., издадено срещу Н и М Билд ЕООД, е възложена за принудително събиране на НАП на 07.11.2024 г., тъй като същата не е изплатена доброволно в едномесечен срок от влизането му в сила. Извършена е и справка в електронната система на НАП, в която не е отразено постъпвало плащане по акта. Други доказателства относно задължението за предприемане на конкретни мерки за надеждност дружеството не е представило. При така направените констатации ръководителят на УО е издал оспореното пред Административния съд - Пловдив решение РД-21-316/20.12.2024 г., с което е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на Н и М Билд ЕООД за проектно предложение с рег. от ИСУН BG05SFPR002-1.004-1052 на основание чл. 38, т. 3, пр. второ от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Органът се е мотивирал с обстоятелството, че дружеството не е представило в срок изискани и относими доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер на помощта, извън писмото от Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив за платената имуществена санкция по издаденото наказателно постановление от 12.08.2024 г., а именно конкретни мерки за надеждност по чл. 56 ЗОП, в това число, съгласно т. 3 на чл. 56, ал. 1, технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови нарушения или престъпления Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но в нарушение на чл. 35 АПК, тъй като органът е издал акта, без да разгледа и обсъди всички относими за спора факти и доказателства. Посочил е, че за извършената нова проверка във връзка с отправено ново запитване до Главна инспекция по труда поради констатирано разминаване в информациятаq административният орган не е уведомил надлежно дружеството и не му е предоставил възможност да изрази становище и да представи нови доказателства, което съдът е приел, че е нарушение на чл. 34 и 35 АПК за участие на страните в производството и за установяване на всички релевантни факти и обстоятелства. Решението е неправилно. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на обжалваното решение като постановено по нередовно подадена от Н и М Билд ЕООД. Видно е от данните по делото, че действително оспорващото дружество е заплатило държавна такса в размер на 50 лв. при действително дължима такава в размер на 1092, 82 лв. съобразно защитимия материален интерес и предвид чл. 27, ал. 6 ЗУСЕФСУ. Съдът с обжалваното решение е постановил диспозитив, с който е възложил разликата до пълния дължим размер на държавната такса като разноски в тежест на органа предвид изхода на спора. Пропускът при изчислението на размера на дължимата такса е бил на съда, а не на страната, поради което съдът може да го отстрани служебно при всяко положение на делото до приключване на производството. Безспорно е установено, че Н и М Билд ЕООД е кандидатствало с проектно предложение по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения BG05SFPR002-1.004 Адаптирана работна среда . УО е извършил проверка за отсъствие на основания по чл. 54 ЗОП и е установил преграждащо обстоятелство по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП. Кандидатът е уведомен чрез системата на ИСУН за извършената проверка, по която е установено, че по отношение на него има влязло в сила наказателно постановление с наложена имуществена санкция за нарушение по чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда. Именно във връзка с установеното нарушение на Кодекса на труда УО е изискал от кандидата да представи доказателства освен дали санкцията е платена и какви мерки за надеждност дружеството е предприело, съобразявайки и изискването на чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗОП. Кандидатът не е представил доказателства за предприети мерки за надежност извън писмото от 11.12.2024 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда в гр. Пловдив. Редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ е определен в ЗУСЕФСУ. Конкретната процедура чрез подбор на проектни предложения е една от посочените в чл. 25, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ ръководителят на Управляващия орган на програмата утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Условията за кандидатстване, като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях кандидатът е бил предварително и надлежно запознат, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължителна като приложение към проектното предложение. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ПМС 23 от 13.02.2023 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021 - 2027 г. в процедура чрез подбор не може да участват и безвъзмездна финансова помощ не се предоставя на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно чл. 54 ЗОП или които не са изпълнили разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ. Според чл. 7, ал. 7, т. 2 от Постановлението съответствието с изискванията по ал. 1 се доказва с официални документи, издадени от съответните компетентни органи, или заверени копия от тях - за обстоятелствата, за които такива документи се издават; с декларации - за всички останали обстоятелства, които не са били декларирани на предходен етап, или когато е настъпила промяна във вече декларирани обстоятелства. Тези изисквания са заложени и в т. 11.1 от Условията за кандидатстване по процедурата. Ръководителят на УО на ПРЧР е поканил дружеството да представи конкретно посочени необходими документи за проверка на допустимостта му като кандидат за предоставяне на БФП. Административният орган е изпълнил задължението да укаже на дружеството какви документи и за какви обстоятелства следва да представи доказателства. Срокът за представяне на необходимите документи е нормативно определен и е еднакъв за всички кандидати. В т.11 от Условията за кандидатстване изрично е посочено, че в процедурата не може да участват и безвъзмездна финансова помощ не се предоставя на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно Закона за обществените поръчки. УО е изискал от дружеството да представи доказателства за предприетите от него мерки за надежност съгласно чл. 56, ал. 1 ЗОП. Доказателства за такива мерки не са представени от Н и М Билд ЕООД в указания срок. Наказателното постановление от 12.08.2024 г. е влязло в сила. То е издадено от орган на ИА ГИТ за нарушение по чл. 63, ал. 1 КТ. Наличието на този юридически факт е основание за задължително отстраняване на кандидат по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗОП въвежда основания за задължително отстраняване. Това задължава административния орган, отговорен за предоставянето на БФП по реда на ПМС 23/13.02.2023 г., да отстрани от процедурата участник, за когото е налице някое от посочените обстоятелства. Преди това органът е длъжен да съобрази предвиденото в чл. 56, ал. 1 ЗОП, която разпоредба въвежда уредения в чл. 57, § 6 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24/ЕС/Директивата) механизъм за коригиращи мерки, като кандидатът може да не бъде отстранен, ако докаже своята честност и надеждност, като представи достатъчно доказателства за това, че е предприел конкретни действия във връзка с установеното основание. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗОП въвежда и задължение на органа по предоставянето на БФП да предостави възможност на кандидата да докаже изпълнението на съответната относима мярка по чл. 56, ал. 1 ЗОП. В случая спрямо дружеството с наказателно постановление е установено нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ. Административният орган е указал възможността на кандидата по чл. 56, ал. 1 ЗОП да докаже надежност, която възможност е следвало да бъде известна и на кандидата, тъй като е предвидена в закона. Органът законосъобразно е приел в акта, че е изпълнено основанието за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗОП намира приложение и в хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП във връзка с чл. 61, ал. 1 КТ. Ето защо кандидатът, дори да се приеме, че е заплатил наложената му с наказателното постановление от 12.08.2024 г. имуществена санкция, следва да представи доказателства, сочещи за предприемането на технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови нарушения по чл. 61, ал. 1 КТ. Именно в тази насока са били и дадените от органа задължителни указания с писмото от 11.11.2024 г. Съобразявайки спецификата на процедурата условията и правилата имат строго формален характер и подлежат на стриктно спазване от страните в административното правоотношение, за да се постигне както целта на предоставяната финансова помощ, така и да се гарантира точно приложение на принципите на равно третиране и свободна конкуренция - чл. 29, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУСЕФСУ. Всяко отклонение от поставените с документацията задължителни изисквания поражда предвидените в закона неблагоприятни за кандидата правни последици. Предвид изложеното, като е приел оспорения акт за незаконосъобразен и го е отменил, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената от Н и М Билд ЕООД жалба се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от касатора искане за присъждане на съдебните разноски за двете инстанции, в полза на Министерството на труда и социалната политика следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 1292,80 лв., от които 1092,80 лв. заплатена държавна такса за касационната инстанция, както и по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В тежест на дружеството е да довнесе разликата до пълния размер на дължимата за съдебното производство държавна такса от 1042, 82 лв., тъй като производството пред АС - Пловдив е приключило, а пред Върховния административен съд спорът е разрешен по същество. Воден от горното, Върховният административен съд