Решение № 3229 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15263/2011 г.
ВАСПетчленен състав06.03.2012 г.докладчик Ангел Калинов
Диспозитив
Оставя в сила решение № 10423 от 12.07.2011 г. по адм. д. № 8288/2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3229 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15263/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалби на Елеонора Ризова и Галя Живкова срещу решение № 10423 от 12.07.2011 г. по адм. д. № 8288/2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение, като се иска отмяна на същото и да се постанови ново, с което да се отменят разпоредбите на Наредба № 15, касаещи задължителен характер на имунизациите. Ответниците по жалбите вземат становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбите са неоснователни. Върховният административен съд - петчленен състав на втора колегия приема, че касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С касираното решение тричленният състав на седмо отделение на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването от Елеонора Александрова Ризова, Галя Петкова Живкова и Петя Цанкова Петкова на чл. 1, ал. 1 и раздел III от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България и на § 28, т. 1 и 2 от Постановление № 53 на Министерския съвет на Република България от 1 април 2010 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за месечните помощи за деца. За да постанови решението си съдът е приел, че задължителните имунизации се правят за предпазване на гражданите от заразни болести, които могат да прераснат в епидемии, като чрез тях държавата съхранява здравето и живота на всички български граждани, не само на тези, които подлежат на имунизация. Задължителното имунизиране на определени лица срещу определени заразни болести е съобразено с изискванията на световните здравни организации. Подлежащите на задължителна имунизация лица не са поставени с изисквания от оспорената наредба в ситуация, различна от обичайната, съобразена с целта на закона за издаване на подзаконовия нормативен акт - да не бъде поставено в риск опазването на здравето на гражданите, която цел е национален приоритет, гарантиран от държавата и чрез осъществяване на надзор над заразните болести. Задължителните, целевите и препоръчителните имунизации срещу посочени заразни болести и върху определени лица и възрастови групи на основание оспорената наредба се извършват не върху лекуващи се пациенти, за да имат свобода на избора на лечение. Имунизациите целят имунопрофилактика с лекарствени продукти, предназначени за създаване на активен или пасивен имунитет или установяване състояние на имунитет на възрастова група лица, както и на лица, изложени на риск от заразяване вследствие контакт със заразноболни или експозиция на причинител. Оспорената наредба е съобразена с изискванията на чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА), издадена е в изпълнение на императивна разпоредба от Закона за здравето и е съобразена с целта на приложимия материален закон за опазване на здравето и живота на гражданите. Крайният извод на тричленния състав е, че подадените жалби са неоснователни и следва да се отхвърлят. Решението е правилно. Оспорената Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в РБ е издадена на основание чл. 58, ал. 2 и 3 от ЗЗ и съгласно този чл. от закона, за предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации.
Министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на: 1. задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар на Република България; 2. целеви имунизации и реимунизации, които се извършват по специални показания; 3. препоръчителни имунизации.
С наредбата по ал. 2 се определят и специфичните изисквания и приложението на отделните серуми, имуноглобулини и други биопродукти с профилактична цел. Нито с жалбата на Елеонора Ризова, към която се е присъединила Галя Живкова против чл. 1, т. 1 и раздел III от Наредбата, нито в касационните им жалби се твърди за несъответствие/противоречие с този текст от закона. Всъщност оплакванията са против предвидените задължителни планови имунизации, но като противоречащи на чл. 5 от Конвенцията за правата на човека и биомедицината и на чл. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чрез действието на чл. 5, ал. 4 от КРБ и чл. 5, ал. 2 АПК - за прилагането на ратифицираните международни договори, когато противоречат на национален закон или подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 5 от Конвенцията всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове. Заинтересованото лице може свободно да оттегли съгласието си във всеки момент. Този текст е относим към чл. 87, 88 и 89 от Глава трета, раздел II на ЗЗ - Права и задължения на пациента, а не за чл. 58 от Глава втора, раздел V - Надзор за заразните болести. Относим е чл. 26, ал. 1 от Конвенцията, съгласно който упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в тази конвенция, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност за предотвратяване на престъпления за защита на здравето или правата и свободите на другите. Българският законодател е счел и приел в чл. 58 от ЗЗ, че е необходимо и в интерес на обществото за предпазване на гражданите от заразни болести да се правят задължителни имунизации и с процесната наредба в атакуваните й части - чл. 1, т. 1 и раздел трети са определени реда на задължителното имунизиране. В такъв случай не съществува противоречие между Конвенцията и ЗЗ, за да се прилагат разпоредбите на първата относно този подзаконов нормативен акт, като се изключи действието на чл. 58 от закона. Освен в България задължителни планови имунизации са в Чехия, Унгария, Полша, Италия, Румъния, Словакия, Словения, Малта. Обратно в Германия, Холандия, Люксембург, Великобритания, Дания, Ирландия, Гърция, Испания, Португалия, Австрия, Финландия, Швеция, Швейцария, Норвегия, Кипър, Естония, Литва и Латвия плановите имунизации не са задължителни. Ако законът се измени в тази част и в България имунизациите могат да са препоръчителни, но при такъв закон, няма основание за отмяна на Наредбата в обжалваните й части. Съгласно чл. 3, ал. 2, б. "а" от Хартата в областта на медицината и на биологията трябва да бъдат зачитани по-специално: а) свободното и информирано съгласие на заинтересованото лице при определени със закон условия и ред. Както бе посочено по-горе, този въпрос не е предмет на разглеждане в случая, тъй като е уреден в други текстове на ЗЗ, но и относно информираното съгласие няма противоречие между хартата и закона, за да се прилага първата, а не ЗЗ. Въобще всички оплаквания относно информираното съгласие са неотносими към предмета на делото, тъй като предмет на разглеждане е задължителната имунизация по ЗЗ и процесната наредба. С § 28 от Постановление № 53 на МС от 1.04.2010 г. за изменение и допълнение на ППЗСП се изменя и допълва не този правилник, а Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца, като в чл. 17, ал. 3 създава т. 12 служебна бележка, удостоверяваща извършените задължителни имунизации и профилактични прегледи на детето, издадена от личния лекар на детето, а при липса на избор на личен лекар - от регионалната здравна инспекция, която да се представя към молбата - декларация за месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 години. А в чл. 25, ал. 2 се създава т. 9 служебна бележка, удостоверяваща извършените задължителни имунизации и профилактични прегледи на детето, издадена от личния лекар на детето, която се представя към молбата - декларация за месечни помощи за отглеждане на дете до една година. В никоя от жалбите не се сочи противоречие на тези разпоредби със Закона за семейни помощи за деца и съдилищата не могат да се произнесат по законосъобразността на този подзаконов нормативен акт. В касационната жалба на Галя Живкова се сочи за противоречие с чл. 12, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане, но той е неприложим в случая по отношение на Правилник, издаден за приложението на друг закон. С оглед изложеното решението на тричленния състав на седмо отделение на Върховния административен съд следва да се остави в сила.