Решение № 6979 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3744/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и „БГ Ленд Кънстракшън“ ЕАД, срещу Решение № 1914 от 16.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1175/2025 г. по описа на Административен съд – Варна.

С касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Стефанова, е оспорено Решение № 1914 от 16.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1175/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта му, с която по жалба на „БГ Ленд Кънстракшън“ ЕАД е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03000324003657-091-001/24.01.2025 г. издаден от органи по приходите при ТД /Териториална дирекция/ на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 47/24.04.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ за внасяне, ведно с лихви за забава над размер от общо 6 422,41 лева до пълния им установен размер от общо 10 946,96 лева, в резултат на отказано право на данъчен кредит за данъчен период м.11.2023 г. в размер на 69 060 лева по фактура № 217/22.11.2023 г., издадена от „Девня Конструкшън“ ООД, и за данъчен период м.01.2024 г. за разликата над 8 460 лева до пълния размер от 14 420 лева, по фактура № 119/12.01.2024г., издадена от „Девня Конструкшън“ ООД.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за липса на доказана реалност на доставките, като сочи, че стоките предмет на фактурите не са били индивидуализирани по вид, номер, технически характеристики и местонахождение. Поддържа, че фактурите и съпътстващите документи съдържат неясен и непълен предмет в нарушение на чл. 114 ЗДДС и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО. Излагат се и доводи, че липсват доказателства доставчикът да е притежавал процесните активи. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт в оспорената част с отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. Касационната жалба се поддържа в писмено становище. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от дружеството разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответната страна по тази касационна жалба - „БГ Ленд Кънстракшън“ ЕАД, чрез процесуален представител адв. Попов, оспорва основателността ѝ в депозирана писмена защита.

С касационната жалба, подадена от „БГ Ленд Кънстракшън“ ЕАД, чрез адв. Попов, е оспорено Решение № 1914 от 16.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1175/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-03000324003657-091-001/24.01.2025 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 47/24.04.2025 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП.

Този касатор поддържа, че решението в обжалваната от него част, е неправилно поради нарушение на материалния закон – отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че административният съд неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че не е доказано реалното осъществяване на процесната доставки на челен товарач LIBHER L551, по която „БГ Ленд Кънстракшън“ ЕАД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. Поддържа се, че неправилно е прието, че процесната фактура не съдържа достатъчна индивидуализация на машината, като сочи че законът не изисква вписване на сериен номер, номер на рама или регистрационен номер за валидното документиране на доставката. Моли да се постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част със съответна отмяна и на РА в същата част. Претендира се заплащане на разноски.

Ответникът по тази касационна жалба – Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, не изразява становище по същата.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Всяка една от касационните жалби като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, в съответната неблагоприятна за всеки един от касаторите част, е процесуално допустима.

По основателността на всяка една от тях се установи следното:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна е била законосъобразността на РА № Р-03000324003657-091-001/24.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 47/24.04.2025 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 83 480 лева за данъчни периоди месец Ноември 20223 г. и месец Януари 2022 г. частично по фактури № № 117/22.11.2023 г., № 118/12.01.2024 г. и № 119/12.01.2024 г., издадени от „Девня Конструкшън“ ООД, спрямо „БГ Ленд Кънстракшън“ ЕАД са установени допълнително задължения за ДДС за внасяне, ведно с лихви за забава в размер общо на 10 946,96 лева.

Съставът на първостепенния съд е възприел, че разглежданият РА е валиден, като издаден от компетентни органи по приходите, в рамките на предоставените им правомощия, в предвидената за това форма и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По материалната законосъобразност на акта съдът е установил следното от фактическа и правна страна:

„БГ Ленд Кънстракшън“ ЕАД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по три фактури, издадени от „Девня Конструкшън“ ООД, както следва:

• фактура № 217/22.11.2023 г. с предмет: 1. Мобилна асфалтова база 0101 ALMIX; 2.TRAVEL PARCK, 3. Заваръчна машина POWERTEC 271 C; 4. Количка за посипка на бетон; 5. Профилоогъваща машина RBM50; 6. ЦНЦ ПЛАЗМА 1500/3000 кроячна машина; 7. Механично покривало за самосвал. Правото на данъчен кредит по този първичен счетоводен документ е отказано само частично – досежно доставките на 1. Мобилна асфалтова база 0101 ALMIX; 2.TRAVEL PARCK, 3. Заваръчна машина POWERTEC 271 C; 4. Количка за посипка на бетон; 5. Профилоогъваща машина RBM50 и 6. ЦНЦ ПЛАЗМА 1500/3000 кроячна машина;

• фактура № 219/12.01.2024 г. с предмет телескопичен товарач ВОВСАТ Т40170, Кран мобилен КС 53631, Кран КС 6362. Правото на данъчен кредит също е отказано само частично, досежно доставките на Кран мобилен КС 53631, Кран КС 6362 и

• фактура № 218/12.01.2024 г. с предмет 1. Челен товарач ВОВСАТ S 130-33-60 В06687, 2. Мини челен товарач ВОВСАТ S220Н и 3. Челен товарач LIBHER L551, като и тук правото на данъчен кредит е прието, че е отказано само частично – досежно доставката на „челен товарач LIBHER L551“.

В хода на съдебното производство са били назначени и приети комплексна съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, чиито заключения са били оспорени от процесуалния представител на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна.

По отношение на фактура № 217/22.11.2023 г. и фактура № 219/12.01.2024 г., издадени от „Девня Конструкшън“ ООД първоинстанционният съд е приел, че са представени достатъчно доказателства за реалността на доставките. Изложени са съображения, че по всяка от тях са представени договори за покупко-продажба и приемо-предавателни протоколи, фактурите са осчетоводени и включени в дневниците за продажби, а доставчикът е разполагал с процесните машини, придобити от „Катли“ ООД и чрез преобразуване посредством вливане на „ЗСМ-Механизация“ ЕООД. Съдът е кредитирал заключението на комплексната експертиза, съгласно което процесните машини са били налични при ревизираното лице, като е установено съответствие между техниката, описана в договорите, фактурите и приемо-предавателните протоколи, и активите, придобити от „Девня Конструкшън“ ООД от предходните доставчици. Прието е още, че машините са били предоставени под наем на „БГ Ленд Ко“ АД, което потвърждава последващото им използване в икономическата дейност на дружеството. В тази връзка съдът е посочил, че липсата на индивидуализиращи белези сама по себе си не е достатъчна да обоснове отказ на право на данъчен кредит, доколкото вещите са родово определени и е установено фактическото им предаване.

По отношение на фактура № 218/12.01.2024 г. и по конкретно по отношение на стока – „челен товарач LIBHER L551“, съдът е достигнал до различен извод, приемайки, че не е доказано фактическото предаване именно на челния товарач LIBHER L551, тъй като в приемо-предавателния протокол са били описани други машини, а не процесният актив. Посочено е, че договорът за покупко-продажба не е сключен в предвидената от закона форма с нотариална заверка на подписите. Прието е, че само формалното наличие на фактура не е достатъчно, когато не може да бъде установен по безспорен начин конкретният предмет на доставката и фактическото му предаване.

При тези мотиви частично е потвърдил и частично е отменил РА.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд – Варна като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Бланкетни доводи за допуснати процесуални нарушения в дейността на съда се съдържат в касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна.

Следва да се посочи, че касационната инстанция при проверка на така изведеното касационно основание констатира, че съдебният акт принципно отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, респ. чл. 235, ал. 2 от ГПК, за мотивираност, а и на тези на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК за постановяването му въз основа на възприетите от съда факти и обстоятелства, произтичащи от събраните при съдебното дирене писмени доказателства и доказателствени средства, като съдът е сторил собствени фактически и правни установявания.

По материална законосъобразност и обоснованост на съдебния акт, които следва да бъдат разгледани заедно, касационната инстанция констатира следното.

По касационната жалба на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна.

Тя е неоснователна. Решението e правилно постановено в тази му част при следните уточнения.

Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Правилно е определил основният спорен въпрос по делото – относно реалното осъществяване на доставките на строителна техника и механизация, по които ревизираното дружество „БГ Ленд Кънстракшън“ ЕАД е упражнило право на данъчен кредит.

Правилно е прието, че по силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква когато ДДС стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т.1 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. В общата хипотеза на чл. 25, ал.2 ЗДДС данъчното събитие настъпва на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена /при доставка на стоки/ или услугата е извършена /при доставки на услуги/. Поради това и основната предпоставка, която следва да бъде установена за възникване и признаване на правото на данъчен кредит е действителното /реалното/ осъществяване на доставките.

По общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК, приложимо на основание §2 от ДР на ДОПК, доказателствената тежест на ревизираното дружество, което претендира правото на приспадане.

В случая обосновано е прието, че тази доказателствена тежест е изпълнена по отношение на процесните доставки по фактура № 217/22.11.2023 г. с предмет: 1. Мобилна асфалтова база 0101 ALMIX; 2.TRAVEL PARCK, 3. Заваръчна машина POWERTEC 271 C; 4. Количка за посипка на бетон; 5. Профилоогъваща машина RBM50; 6. ЦНЦ ПЛАЗМА 1500/3000 кроячна машина; 7. Механично покривало за самосвал и по фактура № 219/12.01.2024 г. с предмет Кран мобилен КС 53631 и Кран КС 6362, всички с доставчик „Девня Конструкшън“ ООД.

Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал представените договори за покупко-продажба, приемо-предавателни протоколи, счетоводни записвания и заключението на назначената комплексна съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, от които се установява, че процесните машини са били налични при ревизираното дружество, съответстват на активите, придобити от „Девня Конструкшън“ ООД от предходни доставчици. Представените по делото фактури, в съвкупната им преценка с описите към тях, отговарят на изискването по чл. 226 от Директива 2006/112. Доказано е по делото и използването на машините в икономическата дейност на дружеството чрез предоставянето им под наем на „БГ Ленд Ко“ АД.

Наличието на реално осъществени доставки обосновава възникването на правото на приспадане по смисъла на чл. 68, ал.2 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС.

Неоснователни са възраженията на касатора за противното.

Както нееднократно се сочи в съдебната практика съставяните между данъчните субекти документи, обективиращи развитието на отношенията помежду им, съставляват в по-голямата си част частни документи, но това не е пречка същите да бъдат кредитирани от състава на съда.

Следва да се посочи, че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова, както и начина на осчетоводяване на доставките при изпълнителя, не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика, респ. нередности при него, не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките.

Конкретни констатации, извън бланкетно поддържаните такива, липсват. Изложените от органите по приходите твърдения, не са подкрепени и с каквито и да било обективни факти от действителността, от които да се установи, че задълженото лице е участвало в данъчна измама или е имало знанието за такава.

Следва да се подчертае, че правото на данъчен кредит по посочените по-горе фактури е отказано само частично. Така органите по приходите са счели, че са на лице всички нормативно установени кумулативни предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит по фактура № 217/22.11.2023 г. в частта относно доставката на „механично покривало за самосвал“ с данъчна основа 4 000 лева и начислен ДДС – 800 лева, както и не е сторена корекция на упражненото право на данъчен кредит по фактура № 219/12.01.2024 г. относно обективираната с нея доставка на „телескопичен товарач LIBHER L551“ (а не „челен товарач“) с данъчна основа 42 300 лева и начислен ДДС 8 460 лева.

Всъщност противно на възприетото в хода на ревизията, от горестоящия административен орган, а и от състава на Административен съд – Варна, доставката на посочения „телескопичен товарач LIBHER L551“ не е предмет на фактура № 218/12.01.2024 г., а на фактура № 219/12.01.2024 г. и правото на данъчен кредит в тази му част е признато в хода на ревизията. В случая не може да се приеме, че е на лице очевидна фактическа грешка в РА в тази му част.

Останалите възражения в касационната жалба са подробно обсъдени от състава на административния съд, поради което и не следва да се приповтарят, споделят се от касационната инстанция, която препраща към мотивите по правилото на чл. 221 ал. 2 изр. последното от АПК.

Или правилни и обосновани съобразно събраните по делото доказателства са сторените изводи от фактическа страна на първостепенния съд, което има за последица и постановяването на съдебния акт при правилно приложение на материалния закон.

Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че законосъобразно съдът е приел, че са изпълнени условията на чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 71, т.1 във връзка с чл.6 и чл. 9 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури.

Или обжалваното съдебно решение в обсъжданата му тук част е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила.

По касационната жалба на „БГ Ленд Кънстракшън“ ЕАД.

Тя е основателна. Решението в тази му част е валидно, допустимо, но частично неправилно постановено.

Настоящата касационна инстанция намира изводите на първоинстанционния съд в тази им част за необосновани на данните по делото и сторени при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.

Всъщност предмет на стопанските операции, обективирани във фактура № 118/12.01.2018 г. с обща данъчна основа 103 470 лева и начислен ДДС – 20 694 лева, издадена от „Девня Конструкшън“ ООД в качеството му на доставчик и с получател ревизирания субект, са единствено и само доставките на 1. Телескопичен товарач ВОВСАТ Т401701; 2. Челен товарач ВОВСАТ S 130-33-60 В06687 и 3. Мини челен товарач ВОВСАТ S220Н.

Посочи се по-горе, противно на възприетото от органите по приходите, а и от съда, посочената фактура не обективира, респ. не е упражнено правото на данъчен кредит в размер на 8 460 лева във връзка доставката на „телескопичен товарач LIBHER L551“.

Същественото е, че изрични са констатациите и в РД (стр. 16 и сл.), и в РА (стр. 6 и сл.), че са налице всички нормативно установени предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит, вкл. и наличието на доставка на стока по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено с чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО, респ. чл. 6 от ЗДДС, относно доставката на Телескопичен товарач ВОВСАТ Т401701; Челен товарач ВОВСАТ S 130-33-60 В06687 и Мини челен товарач ВОВСАТ S220Н. Тези изводи органите по приходите са сторили на база ангажираните още в хода на ревизията Договор за покупко-продажба от 12.01.2024 г., в който посочената техника е индивидуализирана вкл. и по вид, марка, модел, номер на рама и рег. №; приемо-предавателен протокол от 12.01.2024 г. с аналогична индивидуализация (липсва единствено рег. №); на съответните свидетелства за регистрация на земеделска и горска техника с посочен собственик „Девня Конструкшън“ ЕООД, както и на доказателствата за придобиването им от предходен доставчик – „Катли“ ЕООД.

Само на това основание постановения частичен отказ на упражненото право на данъчен кредит по фактура № 218/12.01.2024 г., издадена от „Девня Конструкшън“ ООД в качеството му на доставчик и с получател ревизирания субект, в размер на 8 460 лева е незаконосъобразен.

Отделно от това отново следва да се подчертае и че разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на облагаема доставка на стоки - арг. от чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.

Материално правните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. Както е посочено и в т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС /а и в редица други/ "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано.“

С оглед на така стореното тълкуване на приложимите правни норми и за пълнота на изложеното, настоящият касационен състав намира, че по делото е доказано и реалното извършване на доставката, обективирана във фактура № 219/12.01.2024 г. по отношение на стока „телескопичен товарач LIBHER L551“, издадена от „Девня Конструкшън“ ООД, поради следното:

Видно от доказателствата по делото, по отношение на процесната доставка на телескопичен товарач LIBHER L551 са представени фактура, договор за покупко-продажба, приемо-предавателен протокол, счетоводни записвания, както и доказателства за последващото използване на актива в дейността на дружеството. Заключението на комплексната експертиза установява съответствие между придобитите от „Девня Конструкшън“ ООД активи и намиращата се при ревизираното лице техника, като вещите лица са констатирали наличието на процесната машина.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва изрично посочване на товарача LIBHER L551 в приемо-предавателния протокол, като неоснователно сочи, че вместо него е посочен телескопичен товарач Bobcat Т40170. Съдът не е съобразил, че осъществяването на доставката на телескопичен товарач LIBHER L551 е обективирано с фактура № 218/12.01.2024 г., към която са представени договор от 10.01.2024 г. и към договора е представен приемо-предавателен протокол с изрично посочване на фактурата към която е отнесен и с изрична конкретизация на стоката – телескопичен товарач LIBHER L551. В случая са налице и доказателства – договор, фактура, доказателствата за придобиване на машината от предходния доставчик „Катли“ ООД, регистрацията на машината, заключението на комплексната експертиза и установеното фактическо държане на машината от ревизираното лице – формират непротиворечива доказателствена съвкупност относно реалното съществуване и предаване на актива.

Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд за липса на достатъчна индивидуализация на процесния актив. В случая във фактурата и придружаващите документи са посочени видът, марката и моделът на машината – челен товарач LIBHER L551, което е достатъчно за индивидуализирането ѝ с оглед естеството на доставката /тук относимо е и разяснението дадено в т. 48-54 от Решение на СЕС от 18.07.2013г. по дело С-78/12 г./.

Както е приел и съставът на Административен съд – Варна неспазването на предвидената в специалния закон форма за прехвърляне на собствеността не е достатъчно основание само по себе си да се приеме липса на доставка по смисъла на ЗДДС. За целите на данъчното облагане от значение е фактическото предаване на стоката и придобиването на правото на разпореждане с нея като собственик, а не валидността на гражданскоправния способ за прехвърляне на собствеността. В този смисъл е и практиката на СЕС, съгласно която понятието „доставка на стока“ по смисъла на Директива 2006/112/ЕО не е обвързано с формалното прехвърляне на собствеността съобразно националното право, а с фактическото предоставяне на правомощието за разпореждане със стоката като собственик (виж например т. 36 от Решението на СЕС от 10 юли 2019 г. по дело C 273/18, SIA „Kuršu zeme“ и т. 32 от Определение на СЕС от 06.02.2014 г. по дело С-33/13, Jagiełło, според които „наличието на доставка по смисъла на чл. 14, пар. 1 от Директивата ДДС не предполага прехвърляне на собствеността върху стоката в правен смисъл“).

И тук важи казаното по-горе, че обезпечеността на доставчиците, при липсата на установена данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките от страна на данъчната администрация.

При така установеното настоящият състав приема, че процесната фактура № 218/12.01.2024 г., издадена от „Девня Конструкшън“ ООД, документира реално извършена облагаема доставка във всички нейни части, което всъщност е прието и от органите по приходите, поради което „БГ Ленд Кънстракшън“ ЕАД законосъобразно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 460 лв.

Като е приел друго и е отхвърлил жалбата на „БГ Ленд Кънстракшън“ ЕАД, в частта по оспорването на РА № Р-03000324003657-091-001/24.01.2025 г., потвърден с Решение № 47/24.04.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 218/12.01.2024 г. по отношение на стока „телескопичен товарач LIBHER L551“ за сумата от 8 460 лв. и съответните лихви, първоинстанционният съд е постановил необоснован и в разрез с приложимия материален закон съдебен акт, който като неправилен следва да бъде отменен в тази му част.

Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна, касационната инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, с което да отмени ревизионния акт, в частта му с която спрямо касатора са установени задължения по ЗДДС за внасяне за данъчен период месец Януари 2024 г., ведно със съответните лихви за забава, в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 8 460 лева по фактура № 218/12.01.2024 г., издадена от „Девня Конструкшън“ ООД.

В останалата му част съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

По въпроса с разноските:

Предвид изхода на спора и предвид присъждането на разноски от съдебния състав на административния съд по компенсация, съдебният акт като неправилен следва да бъде отменен и в частта на присъдените разноски.

На „БГ Ленд Кънстракшън“ ЕАД се дължат сторените пред първата съдебна инстанция разноски в пълния им претендиран размер, съответно се следва разноски в пълния им сторен размер и пред касационната инстанция.

Или Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена а заплати в полза на „БГ Ленд Кънстракшън“ ЕАД разноски, понесени пред първата съдебна инстанция, в размер на 5818,50 евро /левова равностойност на 11 380 лева/, от които 10 380 лева- адвокатско възнаграждение и 1 000 лева – депозит за вещо лице, както и разноски за касационната инстанция в размер общо на 675,87 евро /левова равностойност на 1 321,88 лева/, от които 60,87 евро - държавна такса и 615 евро - адвокатско възнаграждение. Или общо дължими разноски в размер на 6 494,37 евро.

Възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е изцяло неоснователно, а и необосновано. Отделно от това касационната инстанция намира, че претендираният размер общ размер за двете съдебни инстанции не е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо и второ във вр. с чл. 222, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,