Решение № 13103 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3565/2016 г.

Решение № 13103 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3565/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Заместник-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез юрисконсулта Л. Х., е обжалвал решение № 65 от 16.02.2016 г. по адм. д. № 791/2015 г. на Административния съд-П. С него е отменено уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2014 г. по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане на животни, наричана в изложението само "Наредба № 2". С уведомителното писмо е била отказана оторизация на земеделския стопанин К. П. Н. от с. Д., община Б., Плевенска област. След отмяната, съдът е върнал преписката на административния орган препи при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, като е осъдил ДФЗ да заплати направените от жалбоподателя разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Изложеното в касационната жалба почти дословно повтаря съдържанието на писмените бележки, представени пред административния съд. Твърди се, че земеделският стопанин, като е преместил заявените за подпомагане животни, не е уведомил разплащателната агенция и не е изпълнил изискването по чл. 15 от Наредба № 21 от 30.06.2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания, наричана в изложението само "Наредба № 21". По изложените съображения касаторът моли, съдебното решение да се отмени, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В допълнително представено становище прави възражение за прекомерност на евентуално поисканото адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация в отговора си по чл. 163 АПК оспорва касационната жалба. Счита я за допустима, а по същество за неоснователна . В представените писмени бележки от адвокат-пълномощника на ответната страна по касация се съдържа становище за правилност на съдебното решение. Ответникът претендира присъждане на направените разноски, за които представя договор за правна защита и съдействие с договорена и платена сума в размер на 520 лв. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът правилно е установил хипотезите, при които не се дължи подпомагане по заявената схема. По делото е било установено преместването на животните, заявени за подпомагане от собствения животновъден обект на земеделския стопанин в друг регистриран в БАБХ животновъден обект за определен период от време, който е бил нает. При това установяване според прокурора съдът е извел правилни правни изводи, че административният орган е допуснал нарушение по чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 21. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледано по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-П. е бил сезиран с жалба, подадена от К. П. Н., срещу уведомително писмо с изх. № 02-150-6500/1138 от 31.07.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което му е било отказано подпомагане по заявена схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството -НДЖЗ за кампания 2014 г. Причината за отказа е била, че при извършена административна проверка в Системата за идентификация и регистрация на животните, която е част от Интегрираната система за администриране и контрол, според чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП, е било установено, че заявените за подпомагане овце майки не са се намирали в регистрирания животновъден обект на земеделския стопанин. Като правно основание е посочен чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2, според който право на подпомагане по схемата за национални доплащания за овце майки имат земеделските стопани, които продължават да отглеждат най-малко 80 % от заявените овце майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден на заявленията за подпомагане. По делото е било безспорно, че К. Н. е заявил за подпомагане 103 овце майки. Последния ден, в който е извършил промяна в заявлението си за подпомагане е 29.05.2014 г. Не се е спорило и относно това, че К. Н. е имал собствен регистриран животновъден обект с рег. № 5935-0201, находящ се в с. Д. Административната проверка е била извършена на 18 септември на 2014 г., като при нея е било установено, че заявените за подпомагане овце майки не са се намирали в животновъдния обект на К. Н. От приетите по делото писмени доказателства - удостоверение и справка, издадени от ОДБХ-П., справките от регистъра на БАБХ и ветеринарно-медицински свидетелства, представени от К. Н., съдът е установил, че за времето от 1.01.2014 г. до 3.06.2014 г. регистрираните 103 овце майки са се отглеждали в обекта на жалбоподателя. На 4.06.2014 г. животните временно са придвижени с ветеринарно свидетелство "на самоход" до друг регистриран животновъден обект с рег. № 5930-0049, намиращ се в гр. Б., собственост на Г. Т. К. Те са върнати обратно с ветеринарно медицинско свидетелство от 21.01.2015 г. Поради това, когато е била извършена административната проверка на 18.09.2014 г. в животновъдния обект на жалбоподателя не е имало овце майки. Причината за преместването на животните е била "смяна на пасището". От свидетелските показания на Г. К. съдът е установил, че собствеността върху овцете майки не е била променяна, а К. Н. е сключил на 1.06.2014 г. договор за наем за срок от осем месеца за 1/2 от животновъдния обект, собственост на Г. К. Този животновъден обект е бил с възможност за отглеждане на 300 животни, а собствените на Г. К. били по-малко. Въз основа на тези фактически установявания съдът е направил извод, че не е имало основание да се приложи чл. 7, ал. 2 от Наредба № 2, защото К. Н. е отглеждал заявените за подпомагане овце майки първоначално в собствения си регистриран животновъден обект, а в последствие в друг такъв, нает под наем, но също регистриран. Съдът е направил извод, че не са били налице предпоставките на чл. 13, ал. 1 и 2 и чл. 14, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3, т. 3 от Наредба № 21, за да се откаже изцяло подпомагане. Съпоставил е посочените разпоредби от Наредба № 2 и посочени от Наредба № 21, като е направил извод, че не са били налице предпоставки за отказ от подпомагане, а жалбоподателят отговаря на всички изисквания за това. Поради това е приел, че уведомителното писмо валидно и допустимо е било издадено при допуснато нарушение на административно производствените правила, на материалния закон и на неговата цел, поради което го е отменил. При условията на чл. 173, ал. 2 АПК съдът е дал указания на административния орган относно спазването на закона и приложимите наредби. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Както се посочи, възраженията, съдържащи се в касационната жалба почти повтарят тези, съдържащи се в писмените бележки, представени пред административния съд, на които съдът е дал обоснован и правилен отговор със съдебния си акт, като не ги е уважил. Възраженията в касационната жалба относно неуведомяването на разплащателна агенция от страна на К. Н. за преместването на животните от собствения му в друг регистриран животновъден обект са неоснователни. На първо място по делото е било безспорно установено, че К. Н., който е заявител за подпомагане по реда на чл. 1, ал. 2, т. 6 по Наредба № 2, не е изгубил собствеността върху заявените за подпомагане овце майки. Обстоятелството, че животните са преместени от собствения му регистриран животновъден обект в друг регистриран такъв, нает от него под наем, след което са били върнати обратно в собствения му животновъден обект, не доказва, че той е изгубил правото си на собственост върху животните. Следователно заявените за подпомагане животни са отглеждани при спазване на изискването на чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 2. На второ място безспорен е бил фактът на преместването на животните, чрез приетите и неоспорени писмени доказателства, издадени от ОДБХ - П. Спазено е изискването на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 21. Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти, която е част от Интегрираната система за администриране и контрол, се създава и поддържа от БАБХ, според чл. 3, ал. 2 от Наредба № 61 от 9.05.2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламентите на Европейския съюз, наричана в изложението само "Наредба № 61". Съдържанието на регистрите подробно е посочено в чл. 4 от нея. В чл. 6, ал. 3 от същата наредба е посочено, че БАБХ осигурява непрекъснат достъп по електронен път до базата данни по чл. 4, ал. 1, т. 4 на разплащателната агенция и при поискване й предоставя безвъзмездно и своевременно документите, свързани със системата. В чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 61 е визирано, че в системата за идентификация на животните и регистрацията на животновъдните обекти се изгражда въз основа на компютризирана информационна система (електронна база данни), в която са отразени и документите за придвижване на животни - т. 5. Следователно при извършването на административната проверка ДФЗ-Разплащателна агенция е могла да се запознае с електронната база данни и да установи факта на преместването на животните, който несъмнено е регистриран в Системата за идентификация и регистрация на животновъдните обекти. ДФЗ е извършил формално административната проверка, при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, защото ако проверката бе извършена по-задълбочено, проверяващият орган би установил защо регистрираните за подпомагане животни не се намират в обекта на К. Н., а в друг обект, което вероятно би довело административният орган до други изводи, различни от направените в уведомителното писмо. Погледнато от този аспект неоснователно е възражението в касационната жалба, че К. Н. не е уведомил ДФЗ за преместването на животните или за наличието на форсмажорни обстоятелства, на каквито се позовава касаторът. Действително в чл. 15 от Наредба № 21 е въведено задължението за земеделския стопанин да уведоми разплащателната агенция за наличието на форсмажорни обстоятелства в 10 дневен срок. Но в легалното определение на понятието "форсмажорни обстоятелства", дадено в § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 21 не е посочено като такова преместването на животните от един животновъден обект в друг. Това е така, защото преместването е регистрирано в Системата за идентификация и регистрация на животновъдните обекти. Поради това възражението на касатора е неоснователно. Следва да се посочи, че съдът правилно е установил и приложил чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 21, според която заявените за подпомагане животни трябва да са регистрирани в обект, собствен или нает от кандидата за подпомагане. В конкретния случай правилно е установено, че К. Н. е отглеждал животните, както в собствен, а така също и в нает регистриран животновъден обект, поради което не е допуснал нарушение на това изискване. По изложените съображения решението на съда като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на разноските, направени пред съда следва да се уважи, на основание чл. 143, ал. 4 АПК. ДФЗ ще следва да заплати на К. Н. направените разноски в размер на 520 лв., според представения договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение не следва да се уважи, тъй като то е само с 20 лв. над минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не е прекомерно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение