Решение № 7437 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5017/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационните жалби на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Стефанова, и на „Билд“ ЕООД, ЕИК: 127527661, седалище и адрес на управление гр. Шумен, [адрес], представлявано от управителя Р. С., чрез адв. В. Петрова, срещу Решение № 404 от 09.03.2026 г. постановено по адм. дело № 386/2025 г. по описа на Административен съд (АС) Шумен, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-03002724001981-091-001/24.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 115/17.07.2025 г. на директора на дирекция ОДОП Варна в частта на установени задължения по ЗДДС над 9429,23 лв. до пълния установен размер от 60289,43 лв. главница и лихва над 2339,07 лв. до пълния установен размер от 13482,64 лв. и е отхвърлена жалбата на „Билд“ ЕООД срещу РА в частта, с която е установено данъчно задължение по ЗДДС за данъчен период за данъчни периоди м. 04, м. 05 и м. 06.2023 г. в размер на 9429,23 лв. главница и лихва 2339,07 лв. Директорът на дирекция ОДОП Варна обжалва решението в отменителната част, заявявайки несъгласие с извода на АС Шумен за доказана реалност на доставките за СМР по фактурите с издател „Раекс Билдинг“ ЕООД. Поддържа касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК – пропуск на първостепенния съд да приложи последиците от непредставяне на изисканите оригинали от договора от 06.07.2023 г., сключен между ревизирания и цитираното дружество, както и на протоколите за изпълнението му – чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК. Сочи, че вещото лице, изготвило заключението на ССчЕ, не е извършило проверка на счетоводството на доставчика. Отправя искане за обезсилване, при условията на евентуалност - за отмяна на решението в тази обжалвана част и за отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодните разноски за двете инстанции. Вторият касатор обжалва решението в отхвърлителната част с навеждане на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване аргументира с пропуск на АС Шумен да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Претендира отмяна на решението в обжалваната част, постановяване на друго такова по съществото на спора, с което РА бъде отменен и присъждане на деловодните разноски за двете инстанции. Всеки от касаторите оспорва насрещната касационна жалба по подробно изложени съображения. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените във всяка от тях доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, намира следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за всяка от тях. Пред АС Шумен е оспорен РА № Р-03002724001981-091-001/24.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 115/17.07.2025 г. на директора на дирекция ОДОП Варна, с който в тежест на „Билд“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 60289,43 лв. главница и лихва 13482,64 лв. за данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 06, м. 07 и м. 09 на 2023 г. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Мотивирал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. Според фактическите установявания на инстанцията по същество от „Пътстрой 76“ ЕООД са издадени 15 фактури във връзка със сключения на 05.04.2023 г. с ревизирания договор за СМР на обект междублоково пространство в обхвата на карето ул. „Хаджи Димитър", ул. „Пирин", бул. „Сливница", ул. „Г. С. Раковски" в гр. Варна съгласно количествена сметка, зададена от инвеститора, за срок от 30 работни дни. „Пътстрой 76“ ЕООД е подизпълнител на „Билд“ ЕООД по договора за услуги със строителна механизация, доставка на оборудване и строителни материали от 07.02.2023 г., сключен с „Инжстройинженеринг“ ЕООД. Според мотивите на първостепенния съд от доставчика не са представени съпътстващи фактурите документи, обуславящи преценка за начина на изпълнението на услугите, включително за трудов ресурс, а в показанията си в качеството на свидетел управителят на доставчика общо назовава обекти в гр. Варна без конкретика за организацията на работа по тях, видовете дейности и локации. По тези съображения е приел законосъобразност на РА в частта на отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Пътстрой 76“ ЕООД. Във връзка с доставките на услуги по 4 фактури с издател „Раекс Билдинг“ ЕООД с предмет СМР въз основа на приемо-предавателни протоколи, договор за СМР от 06.07.2023 г. и протоколи обр. 19, АС Шумен е съобразил сключения от ревизирания с Община Черноочене на 01.06.2023 г. договор за ремонт на СУ „Христо Смирненски“ в цитираното населено място. Изложил е съображения, че договорът от 06.07.2023 г. с доставчика не съдържа конкретизация на подлежащите на изпълнение СМР, но тази празнота се преодолява от данните от аналитичната и оборотната ведомост на ревизирания, доказателствата за осъществени плащания по банков път с контрагента, записванията в дневник продажби и одитната следа между фактурите, издадени от доставчика и последващите продажби на ревизирания към възложителя на строителството, ценени в съвкупност със свидетелските показания на пълномощник на „Раекс Билдинг“ ЕООД, сочещи на кой обект и в кой период се е налагало ползването на услугите на дружеството. Решението е постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол, поради което се възприема от настоящия съдебен състав като валидно и допустимо. Правилен е изводът на АС Шумен, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Споделя се от състава на касационната инстанция и заключението на първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. По приложението на материалноправните разпоредби и доводите на касаторите за необоснованост на първоинстанционното решение касационната инстанция намира следното: За да се признае на получателя по облагаема доставка на услуги право на приспадане на платения ДДС по фактурите, които ги документират, той трябва да е доказал наличието на материално-правните и процесуално-правните условия за признаване на претендираното право и надлежното му упражняване. Получателят следва да разполага с редовен данъчен документ за доставката, в който на отделен ред да е посочен данъкът и да е доказал реалното извършване на доставката, както и използването на предмета й за извършени от него последващи облагаеми доставки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от Директивата за ДДС предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и с членове 238—240 от нея. В тежест на ревизираното лице, което упражнява право на приспадане на ДДС, е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. В частта, отменяща РА в частта му на отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Раекс Билдинг“ ЕООД, решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С молба от 07.10.2025 г., докладвана от АС Шумен в първото открито заседание по делото, процесуалният представител на директора на дирекция ОДОП Варна е поискал „Билд“ ЕООД да бъде задължено да представи оригиналите на договора за СМР от 06.07.2023 г., сключен с „Раекс Билдинг“ ЕООД и протоколите, съставени за изпълнението му с оглед евентуалното оспорване на тяхната истинност. Мотивирано с неточно правно основание – чл. 192 ГПК, искането е уважено и оспорващият е задължен да представи посочените писмени доказателства. От дружеството е заявено твърдение, че същите се намират в държане на ТД на НАП Варна, офис Търговище във връзка с висящо производство по чл. 110, ал. 3 ДОПК. В подкрепа на твърдението са представени писмени доказателства, които първостепенният съд не е обсъдил, вместо което е посочил, че „с голяма вероятност документът е предаден на приходните органи във връзка с продължаваща проверка на ревизирания“. Правилото на чл. 183, ал. 1 от ГПК възлага в тежест на страната, която представя съответния документ, при поискване да представи по делото неговия оригинал или официално заверен препис. Нормата не разграничава хипотезите, в които оригиналите на документите се държат от страната, която представя преписа им по делото или не и се намират в трето за спора лице. Съобразно трайно установената съдебна практика при поискване на оригинала по реда на чл. 183 от ГПК страната, която го е представила, е длъжна да депозира оригинала или официално заверен препис на документа (изключение не е предвидено дори в хипотезата на чл. 183, ал. 2 от ГПК), неизпълнението на което задължение е скрепено със санкцията по изключването му от доказателствения материал по делото. Нормата има за цел да осуети опасността да се изгубят документи, представени по делото в оригинал, но и да изключи възможността съдът да разреши спора въз основа на (препис) от документ, който в действителност не съществува. Твърдението на страната, че оригиналите на сочените писмени доказателства се намират в държане на структура, към чието централно управление се числи насрещната страна по спора, е останало недоказано, в резултат на което съдебният акт е мотивиран с предположение. В тази връзка е основателен касационният довод за неправилност на довода на АС Шумен, че оригиналите на документите били изискани „едва в съдебно заседание“ при безспорната установеност, че се касае за първото такова, в което тези доказателства са представени. Изложеното опровергава извода на първостепенния съд, че дори договорът да не съществува, доказателствата по делото установяват вида и количеството на извършените СМР. Напротив, те са описани в протоколите, чиито оригинали не са приобщени по делото, а самите фактури препращат към договора. Изложеното обуславя отмяна на решението в частта, отменяща РА в частта му на отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Раекс Билдинг“ ЕООД и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд при изпълнение на указанията по приложението на чл. 183, ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК. Решението е правилно в частта, отхвърляща оспорването срещу РА в частта на отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за СМР, издадени от „Пътстрой 76“ ЕООД. Към съображенията на първостепенния съд за недоказаност на първата материалноправна предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се допълнят сведенията, дадени от разпитания на 02.12.2025 г. управител на доставчика, който няма впечатления от документооборота на представляваното от него дружество, не е издавал фактури, изразява предположение колко работници е имало на обекта, нито конкретизира с какво са се занимавали там, потвърждава, че не е изпращал документи в счетоводството. Изложеното хвърля съмнение върху съществуването на контрол върху дейността на „Пътстрой 76“ ЕООД – арг. чл. 141, ал. 1 ТЗ. Решението е правилно и в частта, с която в тежест на дружеството са възложени разноските по делото в частта, отхвърляща оспорването, тъй като искането за присъждането им е своевременно заявено в молбата от 07.10.2025 г., подадена от юрк. Стефанова. За настоящата инстанция на администрацията следва да се присъди сумата 200 евро юрисконсултско възнаграждение. В неразрешената част от спора произнасянето по разноските следва да е по чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 и 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,