Решение № 11287 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6242/2011 г.
ВАСII отделение17.09.2012 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/15.02.2011 г., постановено по адм. д. № 7/2010 г, на Окръжен съд - Благоевград. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 11287 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6242/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Илонка Стоева Рашкова, против Решение № 2/15.02.2011 г., постановено по адм. д. № 7/2010 г., на Окръжен съд - Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението се иска отмяната му. Постъпила е и втора касационна жалба от Марек Асенов Тасев, против същото решение с молба да бъде отменена като неоснователна и незаконосъобразна Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г., на изп. директор на АГКК, в частта й, отнасяща се за терена на кв. 9 по плана на гр. Благоевград. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на Илонка Рашкова, против Заповед № 18-32/10.05.2006 г., на изп. директор на АГКК, в частта, отнасяща се за имот с идентификатор: 04279.610.337, по кадастралната карта на гр. Благоевград. Така постановеното решение е правилно. Границите на поземлените имоти - предмет на кадастъра, се определят съобразно критериите по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните регистри. Съдът правилно е приел, че при изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри в оспорената им част е спазено законовото изискване за приоритетно ползване на източниците на данни за поземлените имоти по чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните регистри. При липсата на означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена и на посочени от собствениците гранични точки, те се установяват от съществуващи на място материализирани граници, от кадастралните и регулационни планове, одобрени по реда на изрично изброените в чл. 14, ал. 1, т. 3 и 4 от посочената наредба закони. В конкретния случай, при отсъствието на първия източник на данни границите на имотите в процеса на изработване на кадастралната карта следва да бъдат съобразени с материализирането на място чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че границите на процесния имот не са материализирани на място, не съществуват на място и към момента, не са съществували към момента на изготвяне на КК. По тези причини той е отразен в КК съобразно последния действал кадастрален и регулационен план, касаещ имота, одобрен със Заповед № 1874/13.08.2001 г., на кмета на Община - Благоевград. Съдът е приел извода на експертизата, че разликата в площта на имота е в рамките на допустимото отклонение, съгласно чл. 18, ал. 4, т. 2 от Наредба № 3/2005 г., както и че отразяването на имота в КК категорично обединява всички данни за местоположението, границите и размера на процесния имот, установени в чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР. Наведените в касационната жалба възражения за спор за собственост върху процесния имот не са основание за отмяна на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, а за изменение на одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри по реда на чл. 53 и чл. 54 ЗКИР, след решаването му по реда на общото исково производство. Административният съд не е компетентен да разглежда спор за материално право в административното производство. Относно касационната жалба на Марек Асенов Тасев. Същата е неоснователна. Доводите за незаконосъобразност и порочност на издадената заповед по чл. 49, ал. 1 ЗКИР са неоснователни. Спрямо релевантните за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон. С оглед горното обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,