Решение № 7486 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7331/2015 г.

Решение № 7486 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7331/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Й. Б. против решение № 69 от 24.04.2015 г., постановено по адм. дело № 317/2014 г. по описа на Административен съд [населено място]. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - полицейски орган в Районно управление на Областна дирекция на МВР [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд [населено място] отхвърля жалбата на С. Й. Б. против заповед № 691А/20.12.2014 г., издадена от полицейски орган при РУ на ОД на МВР - С., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) жалбоподателят е задържана за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, а именно същата е писмена и съдържа задължителните реквизити съобразно изискването на чл. 74, ал. 2 ЗМВР - в редакцията му към момента на издаване на заповедта, като жалбоподателят е запознат с правата му по чл. 74, ал. 2, т. 5 и 6 ЗМВР, което е установено от приложената по делото декларация. Неоснователни са доводите на касатора, че заповедта не е издадена от компетентен орган. По делото са налице доказателства, че издателят на акта има качеството на полицейски орган и именно в това си качество е издал заповедта. Доказателства за противното не са ангажирани. Доводите на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма също са неоснователни. Фактът, че в заповедта е поправен чл. 63 на чл. 72 ЗМВР, не обосновава незаконосъобразност на същата. Видно от административния акт е, че е издаден върху стара бланка, изготвена при действието на отменения ЗМВР, като това се установява не само от поправката на чл. 63 на чл. 72, а и от текста на заповедта, с която лицето е уведомено за правата му по чл. 63, ал. 3-5 ЗМВР, но това не води до незаконосъобразност на заповедта за задържане, тъй като нормата на чл. 63, ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.) е напълно идентична с тази на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, а правата на задържания са същите и са регламентирани в чл. 74, ал. 2 и 3 ЗМВР. Следователно не е налице фактическа грешка, която следва да се отстранява по реда на АПК. Правилно съдът приема, че заповедта съдържа и фактически основания за издаването й. Обстоятелството, че докладната записка е изготвена след задържането на лицето не сочи на липса на мотиви. Независимо, че докладната записка следва заповедта за задържане, то същата съдържа фактическите основания за задържането и обосновава прилагането на административната мярка с оглед Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. Допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. С оглед на изложено настоящата инстанция приема, че формалните изисквания на закона са изпълнени, поради което изводите на първоинстанционния съд в този смисъл следва да бъдат споделени, а доводите на касатора за допуснати съществени нарушения във формата на акта, приети за неоснователни. Възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта също са неоснователни. Обстоятелството, че заповедта е издадена след като лицето фактически е задържано, не обоснова съществено нарушение на процедурата, тъй като фактическото ограничаване на правата е в изпълнение на волеизявлението на административния орган да ограничи правото на свободно придвижване на лицето. Освен това по-късното издаване и връчване на акта не препятства и упражняване на правото на жалбоподателя на защита, тъй като същият е легитимиран да оспори и фактическото (без съответна заповед) задържане. Законосъобразен е и изводът на съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. От доказателствата по делото е установено, че на 20.12.2014 г. е получен сигнал за силна музика, нарушаваща обществения ред. При пристигане на полицейските служители жалбоподателят Б. е възпрепятствал издателя на заповедта, като го е държал за ръката и му пречел да задържи трето лице. След надлежно предупреждение жалбоподателят е продължил да пречи на полицейския орган да изпълни задължението си по служба. Видно от събраните по делото доказателства фактическото основание за издаване на заповедта не е непредставянето на лична карта от жалбоподателя, за които са задържани други лица, поради което и приложените съдебни решения са неотносими към настоящия случай. Фактическото основание за издаване на заповедта е установено, както от докладната записка, така и от свидетелските показания на И. А. и К. Д., като показанията на последния неправилно се интерпретират в касационната жалба. Свидетелят Д. категорично заявява, че "когато се отправиха към служебния автомобил да качат лицата, друго лице, негов приятел явно започна да дърпа полицай П. за ръката и говореше "защо задържате приятеля ми" и неща от този сорт". С оглед на установеното изводът на съда, че спрямо С. Б. е осъществен фактическият състав на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е законосъобразен и обоснован. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изводите на съда за осъществяване на материалноправното основание на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР спрямо жалбоподателя се подкрепят от събраните по делото доказателства. Обжалваното решение е постановено след събиране и обсъждане на всички относими по делото доказателства, а оспореният административен акт е преценен за законосъобразност съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, след излагане на подробни и обосновани съображения по направените от страните възражения. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна обжалваното решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,