Решение № 6329 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2369/2017 г.

Решение № 6329 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2369/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрк. Д. Г. Жалбата е против решение № 1870 от 29.12.2016 г., постановено по адм. дело № 307/2016 г. на Административен съд Б. С него по жалба на Б. А. Ц. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-010-6500/15931 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Със същото решение съдът е върнал административната преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане на заявление УИН 01/090513/98892 за кампания 2013 г. на Б. А. Ц., съобразно задължителните указания в мотивите на решението. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба. Ответникът - Д. Б. М., с представена "молба-становище" с характер на писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага същата да бъде отхвърлена. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Б. А. Ц. против уведомително писмо с изх. № 02-010-6500/15931 от 13.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С оспорваното решение № 1870 от 29.12.2016 г., постановено по адм. дело № 307/2016 г. на Административен съд Б., е отменено уведомителното писмо и е върната административната преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане на заявление УИН 01/090513/98892 на Б. А. Ц. за кампания 2013 г., съобразно задължителните указания в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на изискванията за форма, като са били посочени фактически и правни основания за неговото издаване. Административният съд е приел, че при издаването на уведомителното писмо не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По отношение съответствието на административния акт с материалния закон първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице по назначената при повторното разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза. Въз основа на това е приел, че правилно е определено неотстраненото застъпване от 0.79 ха за Блок на земеделското стопанство (БЗС) 10608-40-2-1. Но е приел, че в останалата част с уведомителното писмо неправилно е определена недопустими за подпомагане площ от 5.75 ха. Приел е, че същата е 1.75 ха. Заедно с площта от неотстраненото застъпване от 0.79 ха общата недопустима за подпомагане площ е 2.54 ха, при което допустимата за подпомагане площ е 16.45 ха. Така процентът на наддеклариране бил 15.44%. Затова административният съд е счел, че при приложението на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 за СЕПП и чл. 16 от Регламент № 65/2011 за НР1, липсвало основание за пълен отказ от финансово подпомагане. А финансовото подпомагане следвало да стане въз основа на установената площ, намалена с удвоения размер на наддекларираната площ. Обжалваното решение е правилно. От изложените фактически и правни основания в уведомителното писмо се установява, че на Б. А. Ц. е отказано финансово подпомагане на две основания: Първото основание е поради неотстранено застъпване, което по СЕПП е чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. А по НР1 същото основание е по чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/ - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. Второто основание за частичния отказ от финансово подпомагане по СЕПП е по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП (изм.) - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. А по НР1 същото основание е по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 - земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Първото основание касае единствено БЗС 10608-40-2-1. А второто основание касае останалите парцели, посочени в двете таблици по СЕПП и НР1. Това второ основание е било обосновано от административния орган с извършени административни проверки въз основа на проверки на място от Техническия инспекторат към Разплащателна агенция. По отношение на първото основание в хода на съдебното производство пред административния съд са били потвърдени констатациите в уведомителното писмо за недопустима площ от 0.79 ха на БЗС 10608-40-2-1 поради неотстранено застъпване. За тази част няма и касационна жалба. Затова цитираната част остава извън касационната проверка за законосъобразност на обжалваното решение на административния съд. Спорът по делото касае второто основание по уведомителното писмо, за което е прието, че е недопустима за подпомагане площ от 4,96 ха (разликата между общата недопустима площ от 5,75 ха с недопустима площ от 0.79 ха на БЗС 10608-40-2-1). В тази част административният съд правилно е приел, че неправилно касаторът е счел, че площта от 4,96 ха е недопустима за подпомагане. Установено е по делото, че тази недопустима за подпомагане площ е определена въз основа на извършени проверки на място. Но назначената по делото експертиза е установила категорично, че тази площ е неправилно определена. Вещото лице по назначената при повторното разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза е посочило за всеки имот защо недопустимата площ е неправилно определена и какъв е нейният действителен размер. Въз основа на това се установява, че общата недопустима площ на това основание не е 4,96 ха, а е 1.75 ха. Така констатациите в уведомителното писмо са опровергани от заключението на експертизата. Така установената частична допустимост за подпомагане по второто основание се отразява на процента на наддеклариране - той става 15.44% вместо 43,43% по уведомителното писмо. Установеният процент на наддеклариране е в границите от 3% до 20% по чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. за СЕПП и по чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 65/2011 г. за НР1. Това се отразява на разпореденото с уведомителното писмо, тъй като при установените факти не е следвало да се откаже изцяло финансово подпомагане. А при приложение на посочените правни норми от двата регламента санкционираната площ следва да е двойният размер на недопустимата площ. Затова правилно е отменено уведомителното писмо с обжалваното решение и е върната преписката на административния орган. Неоснователно е оплакването на касатора, че в съдебното производство не може да се извърши контрол относно законосъобразността на заповедта на министъра на земеделието и храните за определяне на специализирания слой. При това оплакване не се взема предвид, че уведомителното писмо е за кампания 2013 г., когато не е съществувала нормата на сегашната разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП за недопустимост за подпомагане на площта, която не е включена в специализирания слой. При приложение на действащата към момента на издаване на уведомителното писмо нормативна уредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП (на които основания е позоваването в уведомителното писмо), земеделския производител като обжалва уведомителното писмо, може да докаже, че неговият парцел отговаря на условията за допустимост за подпомагане. Така е защото съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на представените от страните доказателства. Базата данни от информационната система за администриране и контрол /ИСАК/ за допустимост на земеделските площи посредством специализиран слой "Допустими за подпомагане площи" са само един вид доказателство. Но те не могат да бъдат единствени, респективно не може да се изключи опровергаването на доказателствената им сила. Възможността за оборване на данните от специализирания слой е и изрично посочено от министъра на земеделието и храните в т. IV от Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Това е заповедта по чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която е одобрен специализирания слой за относимата кампания 2013 г. Така в случая от събраните доказателства в хода на съдебното производство доказателства е оборена доказателствената сила на данните от ИСАК по отношение на посочените части от парцелите. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,