Решение № 2860 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5083/2011 г.

Решение № 2860 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5083/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Мирослав Георгиев Гетов от гр. Плевен срещу решение № 883 от 28.02.2011 г. по адм. д. № 6485/2010 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение № 06-01-03/22.07.2010 г. на зам. министъра на образованието, младежта и науката за отказано признаване на висше образование по специалността "Юриспруденция" от Санкт-Петербургския университет по водни комуникации. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че не се оспорва и от събраните писмени доказателства се установява, че жалбоподателят не е изучавал и положил изпити по пет от задължителните учебни дисциплини, установени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист": административен процес, данъчно право, облигационно право, осигурително право и право на Европейския съюз, както и че обучението за придобиване на висше образование е продължило два пъти по-малко от изискващите се по чл. 6 от наредбата 10 семестъра, при които данни е направен извод за законосъобразност на извода на административния орган за наличие на съществени различия между данните от представените документи и установените изисквания за придобиване на висше образование по същата специалност в българските висши училища. За неоснователно е прието възражението, че отказът е постановен в противоречие Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион /Лисабонската конвенция/, тъй като съгласно изричната норма на чл. VI. 1, доколкото едно решение за признаване се основава на знанията и уменията, удостоверени от квалификацията за висше образование, всяка страна признава квалификацията за висше образование, издадено в друга страна, освен ако не се докаже съществено различие между квалификацията за която се търси признаване и съответстващата квалификация в страната, в която се търси признаване. Счита се от жалбоподателя, че с отказа си министърът на образованието не се е съобразил със съществуващото разнообразие прието в Лисабонския договор и е пренебрегнал чл. 20 от Закона за висшето образование за свободата на преподаване и свободата на обучение и актуализираните и признати форми на обучение в Р България: редовна, задочна, вечерна и дистанционна. Според жалбоподателя съществуването на посочените разлики не могат и не установяват съществени различия между квалификацията за която се търси признаване. Посочените в оспорваното решение учебни дисциплини - Административен процес, Облигационно право, Осигурително право и Право на европейския съюз, по които жалбоподателят не е държал изпит, не са били задължителни по време на следването му в университета в Санкт Петербург, те представляват нищожна част от от всичките 63 семестриални изпита, 5 курсови работи, 2 държавни изпита, 12 седмици практика и 13 седмици разработване и защита на дипломна работа. Видно от приложеното по делото потвърждение от Деканата на юридическия факултет на Санкт-Петербургския държавен университет, дипломираният студент получава държавна диплома по образец съответстващ на европейските изисквания за акредитация в Русия и в Кралския британски институт на морските инженери във Великобритания, като дипломата трябва да бъде призната и студентите могат да стажуват и работят като юристи. Санкт-Петербургския държавен университет е използвал при обучението му задочно-дистанционна форма по индивидуален договор, като е отчел задължителното завършване на поне едно висши учебно заведение с образователна степен "магистър" и признал положените изпити и хорариум. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, основание за отказ е установяването на съществени различия между данните от представените документи и установените изисквания за придобиване на висше образование по същата и/или по сродна специалност в българските висши училища. Жалбоподателят е поискал признаване на висше образование по специалността "Юриспруденция". Както е прието от съда, изискванията за придобиване на същата специалност в българско висше училище установени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "магистър" по чл. 6 от наредбата са продължителност на обучението не по-малко от 10 семестъра и с минимален хорариум 3500 учебни часа и изучаването на задължителни, избираеми и факултативни дисциплини. При задочната форма на обучение хорариумът не може да бъде по-малък от 60 на сто от хорариума по ал. 1. Член 7 от наредбата предвижда обучението по специалността "Право" на образователната и квалификационната степен "магистър" да се извършва чрез изучаване на задължителни, избираеми и факултативни дисциплини, като в ал. 2 са посочени задължителните учебни дисциплини и минималния им хорариум. Съгласно легалното определение дадено в § 1, т. 1 от ДР "задължителните учебни дисциплини" са тези, които осигуряват фундаменталната подготовка, необходима за придобиване на професионалната квалификация "Юрист". Изучаването им и полагането на изпити по тях е задължително за студентите. Основанията за отказ на зам.-министъра за признаване на висше образование са съществени различия между данните от представените документи и установените изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" за образователно-квалификационна степен магистър: несъответствие на формата на обучение - задочно-дистанционна, недостатъчна продължителност на обучението 2,6 години и липса на задължителните учебни дисциплини Административен процес, Облигационно право, Осигурително право, Данъчно право, Право на Европейския съюз. В оспореното пред съда решение, на основание чл. 13 (отм.) от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, комисията е препоръчала на жалбоподателя да се обърне към избрано от него акредитирано висше училище на територията на Република България за признаване на периоди на обучение по реда на чл. 15 от същата наредба. Съгласно действащата разпоредба на чл. 12, ал. 2 от наредбата, отказът по ал. 1 се мотивира. В отказа за признаване на висше образование по ал. 1 може да се включи препоръка за възможните мерки, които лицето да предприеме, за да получи признаване на по-късен етап, включително полагане на допълнителни изпити. Жалбоподателят излага доводи, че придобитото от него висше образование по специалността "Юриспруденция" с квалификация юрист в Руската федерация от Санкт-Петербургския държавен университет по водни комуникации е в съответствие и отговаря на федералните образователни изисквания и с изискванията на международното публично право. Посоченото за несъответствие на формата на обучение - задочно-дистанционна - 2 години и 6 месеца е реално календарно време от 2001 г. до 2004 г. през което е взел всички държавни изпити по изучаваните и заложени в програмата за обучение в университета дисциплини, която както в Р България изисква продължителност на редовното обучение не по-малко от 10 семестъра за лица без придобито висше образование. Деканатът по право на университета, след разглеждане на представените от него две дипломи за завършено висше образование в Р България, е признал положените изпити в ВНВУ "В. Левски" В. Търново и ги е зачел за положени изпити по философия, психология и педагогика, политология, информатика и математика, история на политическите и правните учения и руски език - 6 изпита, а от Стопанска академия "Димитър Ценов" гр. Свищов - Социология и педагогика, Юридическа статистика, Търговско право, Криминология, финансово право, Религия и право - 7 изпита или общо 13 учебни дисциплини. Оставащите петдесет изпита от учебния план на университета са разпределени по индивидуален план в рамките на две и половина календарни години, по един или два изпита на месец. Тази възможност за сливане на учебни години му е била предоставена в Стопанска академия "Димитър Ценов" гр. Свищов. Договорът за обучение отчита придобитите други две висши образования в РБ, като с него се признават положените изпити и се съкращава срока на обучение Русия, като през първата учебна година е положил успешно неизучаваните учебни дисциплини за първите четири семестъра от програмата, през втората календарна година - за следващите четири семестъра от програмата и през оставащите шест календарни месеца - всички останали изпити, подготовката и защитата на дипломната работа. Изискването за продължителност на учебното време от 10 семестъра не противоречи на възможността същите да бъдат вместени в определеното календарно време, две години и шест месеца календарно учебно време не е съществено различие, имайки предвид и разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от същата наредба, която допуска намаляването на учебното време на обучение от редовно на задочно до 40 %. Доводите на жалбоподателя са основателни, тъй като изискването в наредбата е за продължителност на обучението не по-малко от 10 семестъра и с минимален хорариум 3500 учебни часа, а не за определено календарно време, поради което обстоятелството, че обучението е 2,6 г., с недостатъчна продължителност не може да се приеме като несъответствие с неустановените изисквания, а административният акт не е посочено, че обучението е продължило по-малко от 10 семестъра. Няма забрана за задочно-дистанционна форма на обучение, в наредбата е предвидена възможност за задочно обучение, поради което посочено в заповедта несъответствие на формата на обучение - задочно-дистанционна, не може да се приеме за несъответствие с установените изисквания. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от наредбата, задължителната учебна дисциплина "Административно право и административен процес". Жалбоподателят посочва, че дисциплината е изписана в дипломата му под т. 21 - "Административно право" с хорариум 188 часа, т. е. с по-висока балова тежест. Излага доводи, че посоченият под т. 19 от същия чл. учебен предмет "Право на Европейския съюз", с хорариум 75 часа, става задължителен за изучаване след 23.08.2005 г., съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредбата, докато видно от дипломата, е завършил образованието си на 05.07.2004 г. Тези обстоятелства посочени от жалбоподателя са верни, но следва да се има предвид, че след като се иска признаване на дипломата за висше образование през 2010 г., когато е издадена и оспорената пред съда заповед са приложими съществуващите към този момент изискванията на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист". Други доводи на жалбоподателя са, че за останалите задължителни учебни дисциплини - вещно право, облигационно право и осигурително право е предвидено в наредбата да се положат общо 3 семестриални изпита с минимален хорариум за трите дисциплини, съответно 75 ч., 165 ч. и 75 ч. Според жалбоподателя, посочените дисциплини представляват 15,78 % от задължителните учебни дисциплини по наредбата и отнемат 14 % от минималния задължителен хорариум 2265 часа. При мотивирането на доклада за вземане на решение за отказ, не е направена оценка и не е допусната еквивалентност на придобитата квалификация от жалбоподателя съгласно изискванията на чл. IV, т. 1 от Лисабонската конвенция /№ 165/, която да установи, че държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалност "Право" покриват по учебен план /учебни предмети - 84 % от задължителните изпити по Наредбата и много повече над 100 % от задължителния хорариум от 3500 часа. Тези доводи са неоснователни, тъй като безспорно жалбоподателят не е положил задължителните учебни дисциплини административен процес, вещно право, облигационно право, осигурително и данъчно право, но не е налице извод на комисията и съответно на административния орган, дали самостоятелно това различие, без другите посочени като основание за отказ, е съществено различие от държавните изисквания за придобиване на висше образование в Република България. Представена е диплома рег. № 275/5 юли 2004 г. на Федерално държавно учебно заведение за висше професионално образование Санкт-Петербургски държавен университет "Водни комуникации", с която въз основа на решение на държавна изпитна комисия от 5 юли 2004 г. на жалбоподателя е присъдена квалификация юрист по специалност "Право". Преценката за наличие на съществени различия с държавните изисквания за придобиване на висшето образование е предоставена от компетентността на комисията и органа и не може да се извърши от съда при наличие на едно от основанията за отказ, които е посочила комисията, което налага връщане на преписката на административния орган. В мотивите на оспореното пред съда решение не са отчетени и обсъдени всички показатели, посочени в чл. 11, ал. 2 от Наредбата за за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. В отказа не е включена препоръка за възможните мерки, които лицето да предприеме, за да получи признаване на по-късен етап, включително полагане на допълнителни изпити, което също е основание за отмяна на оспореното пред съда решение, което не е съобразено от съда. Не е посочено възможно ли е признаването на дипломата за висше образование чрез полагане на допълнителни изпити в същото учебно заведение издало дипломата или в българско учебно заведение или могат да се признаят само периоди на обучение в акредитирано висше училище на територията на Р България. В разглеждания случай между страните не се спори, че са налице съществени несъответствия в обучението на заявителя по смисъла на чл. 29, ал. 2 ЗППК в сравнение съдържанието на обучението, изисквано в Република България. В тази хипотеза процедурата по признаване на професионални квалификации, предвидена в Глава пета на ЗППК, изисква експертната комисия, специално назначена от министъра на здравеопазването, да предложи на органа да предостави на заявителя компенсационните мерки, предвидени в чл. 83, ал. 1 ЗППК във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗППК, което в конкретния случай не е сторено. Неспазването на задължението по чл. 83, ал. 1 ЗППК от страна на комисията не освобождава административният орган при направените констатации за несъответствие по смисъла на чл. 29, ал. 2 ЗППК да прецени дали да приложи заместващите такива мерки. Нормата на чл. 84, ал. 4 ЗППК, регламентира, че органът по признаване отказва признаване на съответна професионална квалификация с мотивирана писмена заповед, за която уведомява писмено заявителя, а разпоредбата на чл. 80 от ЗППК гласи, че комисиите разглеждат документите за признаване на професионална квалификация и представят пред органа по признаване мотивирано предложение за признаване или за отказ от признаване на професионална квалификация в съответствие с изискванията на този закон. В чл. 84, ал. 1 от ЗППК не се съдържат изрични хипотези, при които органът отказва да признае професионалната квалификация по съответната професия без да проведе производство по чл. 29, ал. 1 от ЗППК, поради което същият е длъжен да мотивира неприлагането на компенсационни мерки в процедурата по чл. 83, ал. 3 и чл. 29, ал. 1 ЗППК. След като в мотивите на заповедта е прието наличие на хипотезите на чл. 29, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗППК, то административният орган е следвало да изложи съображения защо не прилага разпоредбата на чл. 29, ал. 1 вр. чл. 30 от ЗППК. Неизлагането на съображения в тази насока сочи на незаконосъобразност на акта и препятства осъществяването на съдебен контрол. След като министърът не е предложил на заявителя възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност, без да изложи мотиви за това, същият е допуснал нарушение на закона и е постановил незаконосъобразен индивидуален административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение