Решение № 90 от 13.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 11/2009 г.

Решение № 90 от 13.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 11/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. С. М., срещу решение по внохд. № 1056/2008 г. на Апелативен съд гр. С. В жалбата, която се поддържа в съдебно заседание от защитник е направено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно, а подадената жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 19.11.2008 г. постановено по внохд. № 1056/2008 г. на Апелативен съд гр. С. е потвърдена присъда по нохд. № 4463/2006 г. на Софийски градски съд. С посочената присъда, постановена след проведена процедура по глава Двадесет и седма НПК, подсъдимия Б. М. и още три лица са признати за виновни на 1.01.2004 г. в гр. С., при условията на опасен рецидив и в съучастие като извършител, отнел движими вещи на обща стойност 6215,80 лв. от владението на св. Т, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 НК вр. с чл. 198, ал. 4 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК вр. с чл. 29, ал. 1, б А и Б НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата е зачетено предварително задържане на подсъдимия по чл. 59 НК. По жалбата на под. Б. М.: Единственото оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание, при определянето размера на което, според защитата инстанционните Съдилища, не взели предвид тежкото семейно положение на подсъдимия и другите смекчаващи вината обстоятелства, както и изминалия дълъг период от датата на извършване на деянието. Довода е неоснователен. При определяне размера на наказанието, по десетото по ред осъждане на подсъдимия инстанционните Съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение и особено смекчаващите такива, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Акцентирано е на тежкото семейно положение на подсъдимия и това, че се грижи за изхранването на семейството си, което няма как да "бъде разглеждано като сериозно основание за драстично намаляване на наказанието, каквото се иска от защитата ". Наказанието три години лишаване от свобода е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно, а подадената жалба неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение