Решение № 10324 от 6.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5313/2009 г.

Решение № 10324 от 6.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5313/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Иван Стоянов Чапалов от гр. София, против решение № 946/15.12.2008 г., постановено по адм. дело № 2829/2008 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата му срещу заповед № ДК-02-СО-146 от 7.11.2007 г. на Началника на Столична РДНСК, обективирала нареждане за премахване на незаконен строеж - "гараж", находящ се в п. и. № 1416, кад. лист Г-22-12-В, район "Панчарево"- СО, язовир "Искър". Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Димитрова, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Началникът на Столична РДНСК не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е основателна. Съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и в несъответствие със събраните по делото доказателства - наложителна е отмяната му и постановяване на друг съдебен акт, по съществото на спора, с който да се отмени оспорената заповед. На първо място, в два пункта на решението е цитиран констативният акт № 529-19 от 6.12.2006 г., посочен в заповедта, който не е приобщен към доказателствата по делото. С оглед това, незаконният строеж е невъзможно "да бъде установен", нито да се направи извода за спазени от издателя процесуални правила. Приложени са други два констативни акта от същата дата, които касаят изградени сграда и ограда, относими към други заповеди на административния орган досежно същия имот, но не и към процесната. На второ място, назначената съдебнотехническа експертиза не е оспорена, а съдът е направил преценката, че същата е компетентно изготвена. Обективните факти, описани подробно и детайлно в нея, обосновават извода за липса на "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ - металните "обувки", прикрепващи дървените колони към земята позволяват демонтаж, а стоманобетоновите колони са "част от оградата" откъм входа на уличната регулация, излишно е да се коментира покривната ламарина, както и страничната такава, захваната за колоните. Без обсъждане е оставено становището на експерта, че така описаната постройка е нетрайно прикрепена към терена, което съответства на данните от огледа и се споделя от този съдебен състав. Тя действително би могла да се нарече "навес", който обаче, именно с оглед начина на изпълнението му и естеството на използваните материали, не представлява "строеж" в законовия смисъл - за него не се изискват строителни книжа, а компетенциите за премахване не са в правомощията на органите на ДНСК. Приложеното удостоверение за търпимост, като такова без правна стойност за административния процес, не подлежи на обсъждане, а и е доказано, че то се отнася за друг навес, обозначен на скицата като долепен към сградата към вътрешността на имота, който не е предмет на акта. С оглед тези съображения, изложените в заповедта констатации за фактическото състояние на преценения като незаконен строеж обект, са необосновани, неподкрепени с доказателства, което обуславя отменително за процесния акт основание, без основание съдът го е счел за законосъобразен, поради което и на основание чл. 222 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,