Решение № 7033 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10925/2015 г.

Решение № 7033 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10925/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. Т. П. от гр. С. срещу решение № 4790 от 6.07.2015 г. по адм. дело № 3919 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РО - 238 от 7.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - С. - град. Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на т. 61а от ПКТП (отм.) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С. - град е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд С. - град е решение № РО - 238 от 7.04.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. - град и потвърденото с него разпореждане № 5310223207/14 от 20.02.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на К. Т. П. от гр. С. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условието за 15 години осигурителен стаж от втора категория съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и поради неизпълнение на условието за навършена възраст съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд С. - град законосъобразно е приел, че положеният от лицето труд в Медицинска академия (сега Университетска болница "Александровска") - С., Централна лаборатория по електронна микроскопия, на длъжност "технически ръководител" от 12.09.1977 г. до 1.01.1982 г. и на длъжност "технолог" от 1.01.1982 г. до 1.05.1989 г. не може да бъде зачетен от втора категория на основание т. 61 от отменения ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране). Изводите на съда се основават на извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че през процесните периоди изплащаната на лицето сума за работа в йонизиращи лъчения е била в размер на 10 лв. месечно. Така постановеното решение е правилно. Касационните доводи за необоснованост и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. На основание т. 61 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила до 31.12.1999 г., от втора категория се признава трудът на работещите непосредствено в обсега на рентгенови лъчи, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи излъчвания. За да се приеме, че работникът или служителят е "работещ непосредствено в обсега на рентгенови лъчи, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи излъчвания" по смисъла на цитираната подзаконова разпоредба, би следвало да се установи, че той е изпълнявал трудовите си функции основно и преимуществено, през по-голямата част от работното време, в непосредствения обсег на вредоносните излъчвания. С чл. 3 от ПМС № 26 от 28.03.1974 г. за предпазни мероприятия и привилегии за работниците в среда на йонизиращи лъчения (обн. ДВ. бр. 30 от 16.04.1974 г.) е предвидено, че работниците и служителите, които работят под въздействието на източници на йонизиращи лъчения, получават допълнително възнаграждение в размер до 40 лв., намален работен ден до 6 часа, допълнителен платен отпуск до 22 работни дни, безплатна храна до 1,20 лв. на ден и работно бельо до 5 комплекта годишно. Въз основа на цитираната разпоредба е издадена Наредба № 0-27 от 15.05.1974 г. за условията на работа и привилегиите на работещите в среда на йонизиращи лъчения (необнародвана), с която е възприето тристепенно категоризиране със съответни подгрупи на длъжностите, при които се работи в сферата на йонизиращо лъчение, с оглед на това, дали непрекъснато или понякога се работи при такова лъчение, каква е дозата на лъчението и какъв е рискът. За втора категория по ПКТП се зачита трудът на работещите в йонизираща среда I категория, от I до IV група, с платени допълнителни възнаграждения в размер от 25 до 40 лева. Трудът на работещите във II категория йонизираща среда, от I до III група, на които се изплащат допълнителни възнаграждения в размер от 10 до 20 лева, и III категория йонизираща среда с допълнителен платен годишен отпуск от 10 дни, при пенсиониране се квалифицира от трета категория. От 1.01.1988 г. е утвърдена Наредба за комплексно оценяване условията на труд (публикувана в Информационен бюлетин по труда, бр. 6 от 1988 г. на МИП и в Информационен бюлетин по труда, бр. 10 от 1991 г. на МТСГ), с която е прието, че лицата, получаващи от 70 точки нагоре по елемент "йонизиращи лъчения", се считат за непосредствено заети в обсега на рентгенови лъчи, радиоактивни вещества и други йонизиращи лъчения. За да се прецени правилната категория труд след 1.01.1988 г., е необходимо да се представи картата на служителя за комплексна оценка на условията на труд, която е първичен документ. С Тълкувателно решение от 1.11.1988 г. (приложено по делото) Междуведомствената комисия по т. 69, ал. 4 от ПКТП е приела като критерий при прилагане на т. 61 размерът на допълнителното възнаграждение съгласно Наредба № 027 на МНЗ, МТСГ и ЦС на БПС от 1974 г. В първа категория за привилегии по Наредба № 027 са лицата с допълнителното възнаграждение от 25 лв. до 40 лв. месечно и техният труд е от втора категория по т. 61 от ПКТП. Трудът на лицата с допълнителното възнаграждение от 10 лв. до 20 лв., които работят основно извън среда на йонизиращи лъчения, но периодически извършват работа с източници на йонизиращи лъчения, е от трета категория. От фактическа страна е установено, че жалбоподателят при изпълнение на длъжностите "технически ръководител" и "технолог" в Централна лаборатория по електронна микроскопия при Медицинска академия - С. от 1.01.1982 г. до 1.05.1989 г. е получавал допълнително трудово възнаграждение за работа в размер на 10 лв. месечно (констативен протокол, съставен от контролен орган на ТП на НОИ, гр. С., на 9.02.2015 г.). За критерий при определяне на категорията по ПКТП (отм.) служи размерът на получаваното допълнително трудово възнаграждение, който индикира степента на йонизиращото лъчение при изпълнение на трудовите функции. Вътрешната административна категоризация, извършена с протокол на завеждащия Централната лаборатория по електронна микроскопия и проф. председателя, не е надлежно доказателство. Налице са данни, че на жалбоподателя са били определени 130 точки за работа при йонизиращи лъчения за периода м. 11.1996 г. - м. 03.1998 г., но за процесните периоди в тази насока липсват данни и не е налична карта за действително изготвена комплексна оценка на условията на труд съгласно Наредбата за комплексно оценяване условията на труд от 1988 г. Диференцията в размерите на осигурителните вноски в зависимост от категорията на труда е въведена след процесния период с приемането на ПМС № 43 от 18.03.1991 г. за определяне размера на вноските за социалното осигуряване, обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1991 г., в сила от 1.03.1991 г. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност по т. 61 от ПКТП (отм.), Административен съд С. - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,