Решение № 86 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13853/2018 г.

Решение № 86 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13853/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Златев – младши инспектор в звено "Общинска полиция" при община Ямбол, срещу решение № 175 от 9.10.2018 г., постановено по адм. дело № 177/2018 г. по описа на Административен съд – Ямбол (АС – Ямбол), с което по жалба на И. Иванов е отменена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), изразяваща се в преместване на паркиран лек автомобил "Рено 19", с ДК № [рег. номер МПС] на 13.07.2018 г. на територията на община Ямбол. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – И. Иванов, счита касационната жалба за неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счита за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ПАМ, изразяваща се в преместване на лек автомобил "Рено 19", с ДК № [рег. номер МПС], наложена на 13.07.2018 г. на територията на община Ямбол. За да постанови оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, предвид факта, че за принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП писмената форма не е изискване за валидност, т. е. законодателят допуска мярката да се налага с устно разпореждане на компетентното лице. Съдът е приел, че обжалваната ПАМ е наложена в нарушение на приложимия материален закон, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява, наличието на фактическия състав на нито една от посочените в чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП хипотези. Така мотивиран първоинстанционният съд я е отменил. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събраните доказателства и обосновано е приел, че принудителната административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, макар и издадена от компетентен орган, в допустима от закона форма, е в нарушение на регламентираните в приложимата норма хипотези. Приложимата разпоредба на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, която съдържа правното основание за налагане на обжалваната мярка, съдържа три различни хипотези, при наличието, на които компетентният орган налага принудителна административна мярка "преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика". Първата е когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората - когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата е когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Обосновано първоинстанционният съд е анализирал отразеното в констативния протокол наличие на предпоставката на чл. 171, т. 5, б. "б", предложение второ от ЗДвП – създаване на опасност за другите участници в движението. Административният орган не е установил наличието на посочената предпоставка – не е посочил в какво се изразява опасността и не е доказал съществуването й. Моторното превозно средство действително е паркирано в края на автобусна спирка, по който факт не се спори. Следва, обаче, изцяло да се споделят мотивите на съдебния състав, че само по себе си, видно и от приложената снимка на л. 19 по адм. дело № 177/2018 г. на АС - Ямбол, местоположението на автомобила не затруднява движението на градския транспорт и не може да създаде опасност за другите участници в движението. Обстоятелството, че е извършено нарушение, което би могло да ангажира административно-наказателната отговорност на водача, не може да обоснове налагане на процесната принудителна административна мярка, респективно да обоснове законосъобразността й. Правилно съдът е приел, че не са били налице материалните предпоставки, визирани в хипотезата чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП за налагане на ПАМ "преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик". По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, тъй като не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт. Оспореното съдебно решение е постановено в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1- во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение