Решение № 1242 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5387/2007 г.

Решение № 1242 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5387/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационни жалби на НК "Ж" - София и Д. ч. М. Р. Р. Б. срещу въззивно решение № 1* от 25.06.2007 г. на Пловдивския окръжен съд постановено по гр.д. № 2353/2006 г., с което е отменено решение № 100 от 4.07.2006 г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 2221/2005 г. и е отхвърлен иска на НК"Ж" - София, като процесуален субституент на Д. срещу И. Т. Д. за отстъпване на собствеността и предаване на владението на Д. върху терен в размер на 180 кв. м., находящ се в западната част на имот № 259 от кв.31а по плана на гр. П., кв. "П". Жалбоподателят НК "Ж" - София излага доводи за неправилност на атакувания съдебен акт на въззивната инстанция, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и нарушаване на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в"ГПК. Моли за отмяна на атакуваното решение. В жалбата на Д. ч. М. Р. Р. Б. са развити оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на процесуалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Твърди се, че незаконосъобразно и в противоречие с доказателствата по делото е прието, че НК"Ж", която има статут на държавно предприятие и стопанисва и управлява предоставеното му имущество - публична или държавна собственост не е доказало собствеността върху спорния имот, както и втората предпоставка по ревандикационния иск - имотът да се държи или владее без правно основание от ответника Д. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение. Ответникът по жалбата - И. Т. Д. не взима становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледани по същество, жалбите са основателни. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че националната компания има право на оперативно управление върху процесния имот, за който е съставен акт за държавна собственост от 1995 г. Спорните 180 кв. м.обаче попадат към настоящия момент в парцел **** от кв.31а нов, а не в парцел ****, жп гара и са оградени с метална ограда и врата и се ползват от живущите в блок. Тъй като тежестта на доказване е на националната компания, което тя не е изпълнила, то претенцията й за право на собственост в полза на Д. е отхвърлена. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила. Неправилни са изводите на съда, че представените от ищеца доказателства не удостоверяват правото му на собственост и не индивидуализират в достатъчна степен процесния имот. Този извод е в противоречие с констатациите на съда, че страните не спорят относно идентичността на имота по площ, граници и местоположение, както и че същия се държи от ответника, който използва разположения северозападно от жилищния блок в имота гараж. За да се произнесе по иска решаващия съд е следвало на първо място да установи субективните предели на спора по делото с оглед на това, че се твърди право на собственост от патримониума на държавата, както и обективните предели на спора с оглед основанието на твърдяното от ищцовата страна материално право на собственост, одържавяването на имота за нуждите на ЖП управление - П., актуването му като държавна собственост с акт № 2935/1995 г. по реда на НДИ (отм.) в резултат на проведено отчуждително производство. При така зададения предмет на делото и възражението на ответника, че липсват доказателства процесната земя да се води в активите на компанията, без да отрича факта, че заема имота съдът е следвало да съобрази статута на ищцовата компания съгласно Закона за железопътния транспорт. С оглед на изложените данни следва да се приеме, че обектът на правото на собственост е бил в достатъчна степен индивидуализиран и определен по граници, площ, местност, поради което може да бъде предмет на вещноправна защита и съдът неоснователно е отказал разглеждането на иска. Това е довело и до липсата на решение относно изложените доводи във въззивната жалба, не са обсъдени събраните в тази насока доказателства и страните са лишени от възможност да защитят правата си. Допуснатото нарушение на материалния закон и неразглеждането на иска в неговата цялост е съществено по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, поради което на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК решението следва да бъде отменено и върнато на въззивния съд за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, пр.2 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение