Решение № 7363 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1741/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция", чрез процесуален представител, срещу решение №43194/26.12.2025 г. по адм.дело №8922/2025 г. на Административен съд - София – град /АССГ/, с което е отменено негова заповед №3286з - 2944/18.07.2025 г. и му е изпратена преписката за ново произнасяне по заявлението на В. И. П. със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена защита чрез процесуален представител, че решението е неправилно, като навежда доводи за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната, отхвърляне на жалбата, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - В. И. П., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител и лично, иска оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. АССГ, за да отмени оспорената заповед, е взел предвид, че с нея отказано снемането на полицейска регистрация рег. №[номер] от 09.11.2011 г. по описа на 02 РУ - СДВР, извършена на В. И. П.. Съдът е изложил мотиви, че заповедта е издадена от орган, надлежно упълномощен по реда на чл.29 ЗМВР от администратора на лични данни - министър на вътрешните работи, в писмена форма, мотивирана е, при издаването й са спазени административно- процесуалните норми по издаването й. Актът не е съобразен с решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело № С -118/2024 и не е взето предвид, че след реабилитацията през 2015 година П. не е осъждан. Решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно. АССГ не е взел предвид, че преди процесната полицейска регистрация от 2011 г. П., роден на [дата]. има две влезли в сила осъдителни присъди - по нохд №14425/2010 г. - за деяние, извършено на 14.06.2009 г. - противозаконно отнемане на чуждо МПС като съизвършител по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 НК и на СРС и по дело №9132/2010 г. за деяние, извършено от него като непълнолетен на 24.06.2008 г. - средна телесна повреда по чл.129 НК. Процесната полицейска регистрация е за квалифицирана кражба по чл.195, ал.1, т.3 НК вр. чл.26, ал.1 НК - за две деяния на 29.05.2021 г. - като помагач участвал в кражба на движими вещи от два различни леки автомобила. Производството по съдебното дело - нохд № 23223/2011 г. е приключило с влязло в сила споразумение на 20.02.2021 г., с което му е наложено наказание "лишаване от свобода за срок от три месеца", чието изтърпяване е отложено условно за три години изпитателен срок. По делото се съдържат и влязла в сила присъда от 15.02.2016 г. на 19.07.2016 г. по нохд №12716/2015 година на СРС, с която П. е признат за виновен за обсебване на чужда движима вещ по чл.206 НК, извършено през ноември 2014 година, като присъдата е изменена от СГС единствено в частта относно наложеното наказание и привеждането в изпълнение на предходното осъждане "лишаване от свобода". Следва да се отбележи, че доводите на ответника по касация чрез процесуалния му представител, че е бил [възраст] при извършване на единственото си противоправно деяние по процесната регистрация, не кореспондират с фактите по делото - а именно, същият е бил на 20 години, деянията са две при условията на продължавано престъпление и те се предхождат от други деяния, за които има две влезли в сила осъдителни присъди и след това отново е извършил престъпление по чл.206 НК през ноември 2014 година. При така установените факти в обжалвана пред АС заповед са изложени законосъобразни мотиви, че е необходимо да се продължи обработването на личните данни на лицето, събрани чрез способа на процесната полицейската регистрация за установяване на връзка между различни разкрити престъпления и извършване на деяния, опасни за обществото. Тези мотиви в заповедта са съобразени съдържанието на на Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския параламент и на Съвета и съображение 27 от нея, според която за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. В решение от 30.01.2024 г. по дело №С -118/22 г. в съображения 54,55, 61 и 66 е мотивирано, че съхранението на биометрични и генетични данни на вече осъдени с влезли в сила присъди лица може да е абсолютно необходимо по смисъла на чл.10 Директива /ЕС/ 2016/680 за проверка дали са замесени в други престъпления, както и че следва да се отчита важността на този вид данни за наказателните разследвания, дори и много години след извършване на деянията, в частност, когато тези престъпления са тежки, каквото е престъплението по чл.195 НК, за което е извършена процесната полицейска регистрация. В случая не е изтекъл подходящият срок на съхранение на личните данни по смисъла на съображение 68 от решението на СЕС и чл.5 от Директива 2016/680 и към настоящия момент данните от процесната полицейска регистрация се съхраняват в подходящ и разумен срок с оглед целите, за които се обработват - противодействие на престъпността, предотвратяване, разследване и разкриване на конкретни престъпления. АССГ, като е изложил мотиви в обратния смисъл е постановил неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта на директора на ГДНП поради липса на основания за отмяната й по чл.146 АПК. С оглед изхода на делото следва да се присъди претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 105 евро за производството пред ВАС, както и 35, 79 евро заплатена държавна такса или общо 140, 79 евро разноски, платими от ответника по касация. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение