Решение № 503 от 11.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 385/2010 г.

Решение № 503 от 11.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 385/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Главният прокурор е направил искане за възобновяване на чнд № 509/10 г. на Софийския градски съд, отмяна на постановеното на 01.04.2010 г. определение, в частта, с която на основание чл. 59, ал. 1 НК от общо определеното наказание на К. М. К. в размер на 12 години лишаване от свобода, увеличено по реда на чл. 24 НК с 2 години, е приспаднато предварително задържане на К. от 19.02.1998 г. до 21.02.2000 г. и в тази част производството да се прекрати. Пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият и защитата му изразяват становище за липсата на основания за възобновяване на наказателното дело. Като съобрази горното и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение установи: С определение от 01.04.2010 г. по чнд № 509/10 г. СГС на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 НК определил едно общо най-тежко наказание на осъдения К. М. К. между наложените отделни такива с присъди по нохд № № 86/2000 г. на РС-гр. Монтана, 208/98 г. на ВС-гр. Сливен и № 568/02 г. на СГС, а именно 12 години лишаване от свобода. На основание чл. 24 НК съдът увеличил общото наказание с две години лишаване от свобода, като определил общия му размер на 14 години лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 4 НК съдът приспаднал от определеното за изтърпяване общо наказание времето, през което осъденият е изтърпял наказанието по включените в групата присъди, а на основание чл. 59, ал. 1 НК приспаднал и времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" по нохд № 568/02 г., считано от 19.02.1998 г. до 21.02.2000 г. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на общото наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Определението не е било оспорено от страните и влязло в сила на 19.04.2010 г. Искането е допустимо, а по същество - основателно. От справка № 43 от 03.05.2010 г. на МП ГД"Изпълнение на наказанията"-затвора гр. Враца се установява, че за времето от 19.02.1998 г. до 27.01.2009 г. осъденият К. е изтърпявал наказание от 12 години лишаване от свобода, наложено му с влязла в сила присъда по нохд № 208/98 г. на ВС-гр. Сливен. Видно от мотивите на цитираното определение, постановлението на прокурора от С. от 08.02.2010 г. (л. 49) не е останало вън от погледа му, а тъкмо там са се съдържали идентични данни. Ако същите данни не са били достатъчни за преценка на плоскостта на чл. 25, ал. 4 НК, съдът е следвало да изясни надлежно кои от наказанията по присъдите, включени в съвкупността, са изтърпяни (изцяло или частично) и за какъв период от време. Времето от 19.02.1998 г. до 21.02.2000 г. е приспаднато от общо определеното на осъдения наказание два пъти - един път като изтърпяно наказание и втори път - като време, през което той е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража". Така констатираното сочи, че е допусната незаконосъобразност при приложението на чл. 59, ал. 1 НК, защото не са били налице предпоставки за това. Ето защо в тази част атакуваното определение следва да се отмени, а производството в същата част - прекрати. Водим от горното на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, ВКС I-во наказателно отделение