Решение № 256 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8975/2016 г.

Решение № 256 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8975/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 230 от 04.07.2016 г., постановено по административно дело № 308/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., е отменено по жалба на Ю. Й. А. от гр. С., ул. "Р." ..№..., решение № 1012-04-22#01/20.04.2016 г. на и. д. директор на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - В. Т., с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-04-22/23.03.2016 г. срещу разпореждане № РПС-042-02-74-9/14.03.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (държавното обществено осигуряване) при ТП на НОИ - В. Т.. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - В. Т., действащ чрез пълномощника юрисконсулт Маринова. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументира теза, че задължението на Ю. Й. А. не е погасено по давност, както е приел съдът. Искането е за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на уважената с него жалба на А. Ответницата по касация - Ю. Й. А. от гр. С., обл. В. Т., не изразява становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - В. Т., съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт страда от твърдяните от касатора пороци материална незаконосъобразност и необоснованост, което обусловя наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която не е спорна и между страните, а спорът е бил правен относно това дали задължението на Ю. Й. А. да възстанови недобросъвестно получено от нея парично обезщетение за безработица до 31.12.2009 г. по разпореждане № 042-02-74-8 от 08.01.2010 г. на началник сектор "Парични обезщетения за безработица и гарантирани вземания" при ТП на НОИ - В. Т. (влязло в сила на 10.02.2010 г.) е погасено по давност. От съществено значение за решаването му е безспорно установеното, че: на 10.03.2010 г., на 08.01.2010 г. и на 12.01.2011 г. директорът на ТП на НОИ - В. Т. е изпратил до длъжницата покани по чл. 182, ал. 1 от ДОПК (Данъчно-осигурителния процесуален кодекс), всички получени от нея, за доброволно изпълнение на задължението й, установено с разпореждането от 08.01.2010 г.; на първата от поканите Ю. Й. А. е отговорила с молба за разсрочване на задължението й, която е уважена с разпореждане от 12.03.2010 г. и е изготвен погасителен план; впоследствие директорът на ТП на НОИ - В. Т. е поискал с молба от 03.05.2011 г. до ТД на НАП - В. Т. да бъде образувано изпълнително производство против Ю. Й. А. за събиране на сумите по влязлото в сила разпореждане от 08.01.2010 г.; на 09.06.2015 г. публичен изпълнител в ТД на НАП - В. Т. е присъединил вземането, установено с разпореждането от 08.01.2010 г., към изпълнително дело № 2104/2012 г.; директорът на ТП на НОИ - В. Т. с молба от 21.08.2015 г. е поискал частично прекратяване на производството по принудително изпълнение за събиране на процесното публично вземане, поради възможност за извършване на прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО с вземане на лицето от ДОО като способ за възстановяване на дължимите суми; на 13.10.2015 г. публичният изпълнител е постановил исканото частично прекратяване; на 14.03.2016 г. ръководителят на контрола по разходите на ДОО е разпоредил да се прихване от изискуемо вземане на Ю. Й. А. от държавното обществено осигуряване, представляващо лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, по 1/6 от месечния размер на пенсията й; жалбата на А. срещу разпореждането за прихващане е отхвърлена с решение от 20.04.2016 г. на и. д. директор на ТП на НОИ - В. Т.. При тези данни неправилно съдът е приел, че вземането на НОИ е погасено по давност, а давността не е прекъсната, защото не са предприети действия за принудително събиране на задължението, което е обусловило решаващият му извод за незаконосъобразност на оспореното пред него решение на и. д. директор на ТП на НОИ - В. Т.. Решението на Административен съд - В. Т., с което жалбата до него е уважена, е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона (относимите в случая норми на чл. 115, ал. 3 от КСО). Съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО (в приложимата за казуса редакция) дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в 14-дневния срок от връчването им, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. В случая задължението към ДОО, установено с разпореждането от 08.01.2010 г., може да бъде прихванато с изискуемите вземания на Ю. Й. А. за месечни пенсии за инвалидност. Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО вземанията за НОИ за неоснователно платени парични обезщетения се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. В разпоредбата на чл. 115, ал. 3 от КСО е уредено, че давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, а в ал. 4 на същия чл. - че от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Описаните по-горе действия по принудителното събиране на процесното публично вземане неправилно не са били възприети от съда като такива. С тях е била няколкократно прекъсвана погасителната давност, като към датите на издаване на разпореждането за прихващане и на потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ - В. Т. петгодишният давностен срок не е изтекъл. Изложеното обуславя законосъобразността на нареденото от длъжностното лице по чл. 114, ал. 5 от КСО прихващане. На база на правилно установените факти органът е направил обоснован извод за наличие на предпоставките за приложимост на този изпълнителен способ. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на съответното ТП на НОИ също е постановил законосъобразно решение, като е анализирал коректно установените факти и е съобразил относимите материалноправни разпоредби. Като е приел друго и е отменил оспореното пред него решение, Великотърновският административен съд е постановил противоречащ на материалния закон съдебен акт. Налице е отменителното основание на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, поради което неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което се отхвърли като неоснователно оспорването срещу решение № 1012-04-22#01/20.04.2016 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - В. Т.. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,