Решение № 232 от 15.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6692/2014 г.

Решение № 232 от 15.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6692/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 471/07.04.2015 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от адв. С. Г. - Т., пълномощник на И. Г. П. против решение № II-81/10.07.2014 г., постановено по в. гр. д. № 962/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 424/15.03.2013 г. по гр. д. № 6154/2012 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен предявения от И. Г. П. срещу С. Ц. Ц. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановения с влязло в сила решение по гр. д. № 2190/2011 г. на РС Бургас режим на упражняване на родителските права по отношение на детето им А. П., като същите да бъдат предоставени на бащата. Касационното обжалване е допуснато по обуславящият изхода на делото процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства, събрани по делото, както и при преценка на становищата на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази с ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което намира приложение и спрямо въведената с ГПК от 2007 г. нова процесуална уредба на правомощията на въззивната инстанция и със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК, която се споделя изцяло от настоящия състав, а именно: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта - в обжалваната му част; по останалите въпроси той е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Следователно, в качеството си на втора по ред съдебна инстанция по съществото на материалноправния спор по делото, въззивният съд има правомощието - едновременно правото и задължението да обсъди и отговори на всички наведени с въззивната жалба оплаквания и доводи на въззивника относно правилността и допустимостта /само в обжалваната част/ и валидността /във всички случаи изцяло/ на първоинстанционното решение. Освен това съдът е длъжен да съблюдава императивните разпоредби, независимо дали страните са се позовали на тях или не, тъй като в противен случай няма как да приложи точно закона, разрешавайки материалноправния спор /чл. 5 ГПК/. Във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното производство. Въззивният съд и при действието на ГПК от 2007 г. е съд по съществото на спора, а съгласно чл. 12 ГПК формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, което включва както първата, така и втора инстанция, включително и случаите на повторно разглеждане на делото в съответния по степен съд. Само след цялостната преценка на доказателствения материал - поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. По касационните основания В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че въззивният съд не е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото, сочещи по категоричен начин, че именно интересите на детето налагат промяна на мерките по чл. 59, ал. 4 СК, постановени с брачното решение. Съдът не е отчел обстоятелството, че в периода на прекъснати контакти с бащата, детето се е влошило. Не са съобразени констатациите в социалния доклад от 12.03.2012 г. за "поставяне на детето в социална изолация, водеща до изграждането на нереална представа за детето относно действителността", както и тези на Д. К. - психолог, относно емоциите, чувствата и преживяванията на детето " по-добре да се живее на палатка, отколкото в къщи с мама". Необоснован е изводът, че към настоящия момент детето следва да остане при своята майка, където се чувства по-спокойно и е свикнало с обстановката в дома, тъй като не кореспондира с доказателствата по делото, а именно: честата смяна в местоживеенето на детето - от [населено място] в [населено място], в [населено място] и в [населено място], както и негативните прояви в поведението на детето във времето на преустановения контакт с бащата. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск уважен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна С. Ц. Ц. не е депозирала писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не взима становище по жалбата. След приключване на съдебното заседание по същество на делото с молба вх. № 6605/05.06.2015 г. е депозирано пълномощно, с искане за присъждане на разноски, а с молба вх. № 6964/15.06.2015 г. е представена съдебно-психологическа експертиза от 05.06.2015 г. за приобщаването й към доказателствата по делото. Постъпило е и становище вх. № 6599/05.06.2015 г. от С. "Конфедерация за защита правата на детето". По тези доказателства съдът не дължи произнасяне. Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК от И. Г. П. против С. Ц. Ц., за изменение на поставените по-рано мерки, относно предоставянето и упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете А. И. П., който е отхвърлен от първоинстанционния съд. Бургаски окръжен съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от ищеца - И. Г. П. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивния съд е установил следната фактическа обстановка: ищецът и ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение, с което е утвърдено и споразумение относно упражняването на родителските права по отношение на детето на страните от брака, като същите са предоставени на майката и е определен режим на лични отношения с бащата. В периода след прекратяването на брака между страните е настъпило значително влошаване на отношенията им, в резултат на което личните отношения между бащата и детето са преустановени от 15.10.2011 г., макар, че с решение № 1921/14.11.2013 г. по в. гр. д. 1701/2013 г. на Бургаски окръжен съд е изменен режима на лични отношения на бащата и детето. Съдът е установил многократна промяна на местожителството на майката в хода на процеса. От събраните доказателства е установил, че поведението на детето драстично се е променило, а при условията на чл. 161 ГПК е приел за установено, че детето е развило синдром на родителско отчуждение спрямо бащата. При тези фактически констатации, въззивният съд е достигнал до извода, че след прекратяването на брака и предоставянето на родителските права на майката са настъпили промени в обстоятелствата, при които е отглеждано детето. Констатирал е, че действията на майката, с които способства за отчуждаването на детето от бащата, са противоправни и не са в интерес на детето. Въпреки това, обаче, съдът е разрешил правния спор като е приел, че не следва да се постановява промяна на родителските права. При достигане на извод за неоснователност на иска съдът се е водил и от констатираното по делото отношение на детето към своя баща, което представлява пречка за предоставяне на родителските права на него, независимо, че отчуждаването на детето от неговия баща е предизвикано от майката. Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос обжалваното въззивно решение е неправилно. Въззивният съд в нарушение на ППВС № 1 от 12.11.1974 г., което не е загубила силата си, не е разгледал съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и не е събрал доказателства за постоянния социално осигурен доход на родителите, което е от съществено значение за сигурността при обезпечаване нуждите на детето. В т. V от посоченото постановление са изброени обстоятелствата, чийто промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права, които са разделени в две групи. В първата се включват промени, които засягат положението на детето и такива, които засягат мерките и тяхната ефективност, а втората/"особена група"/, включва обстоятелства, които са свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод задължителното спазване на вече определените мерки Всяка една от тези групи включва примерно изброени обстоятелства, при наличието на които - след съвкупна преценка и баланс на всички други съотносими към конкретния случай обстоятелства - може да се стигне до премяна на вече определените мерки. Преценката се прави в зависимост и за да се защитят интересите на детето. Посоченото обстоятелство: "пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител"е включено във втората от гореизброените групи /в особената група на нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното спазване на вече определените мерки/. Няма спор, че общуването на детето с всеки един от родителите е необходимо за неговото формиране като личност и съдейства за правилното му развитие и възпитание. Поведение на родител, на който е предоставено упражняването на родителските права, с което възпрепятства контакта с другия родителя не е в интерес на детето. Дали подобно поведение е основание за промяна на вече определените мерки относно упражняването на родителските права, е въпрос на конкретна преценка, която следва да се направи съобразно установените по делото факти относно характера, вида и честотата на това поведение, като бъде взето пред вид - как това се е отразило на детето и другите релевантни факти. Във всички случаи следва да се извърши задълбочена съпоставка на съотносимите в конкретния случай обстоятелства относно възпитателските качества на всеки един от родителите, моралния облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите грижи към детето, желанието да живеят с детето, привързаността на детето към съответния родител, дали родителя разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, социалната среда, в която предстои да живее детето след евентуалната промяна /включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/, жилищно-битови условия на живот, финансови възможности, начин на живот, пол и възраст на детето. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане с извършване на съответни процесуални действия при произнасяне по съществото на гражданскоправния спор. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение