Решение № 508 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2269/2012 г.

Решение № 508 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2269/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Дончо Стефанов Стефанов, от с. Караново, община Нова Загора, срещу решение № 153/21.12.2011 г. по адм. д. № 185/2011 г. на Административен съд Сливен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Началника на РДНСК-Югоизточен район-Сливен, чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед за премахване на незаконен строеж, представляващ стопанска постройка в землището на с. Караново, община Нова Загора, като построен без строителни книжа. За да постанови този резултат, съдът е развил доводи, че имотът попада в картата за възстановена собственост, изграден е без строителни книжа преди 1987 г., не е допустим по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ по реда на ППЗТСУ- чл. 108 и чл. 109 и не е допустим по ЗУТ. Така постановеното решение е материалнонезаконосъобразно и при допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила: Съгласно § 16, ал. 1 ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. В случая съдът необосновано е приел, че строежът е извън строителните граници на селото. В този смисъл, дори към момента да е имот с номер от КВС, то той е бил изключван от регулация и безспорно попада в строителните граници на селото. В този аспект са и показанията на всички разпитани по делото свидетели, поради което изложените съображения за липса на търпимост по смисъла на ЗТСУ и ППЗТСУ са неправилни, още повече, че цитираната разпоредба на чл. 108 ППЗТСУ не съдържа ал. 7, на която се е позовал съдът. Съдът само е заключил, че строежът не е допустим и по ЗУТ, без да изложи съображения за това. Съгласно чл. 44, ал. 1 ЗУТ в селата могат да се изграждат постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид. При това положение е следвало да се изследва въпроса дали строежа е бил допустим съгласно нормите на ЗУТ, както и при правилата и нормативите на строителните правила и норми като строеж в строителните граници на населеното място. Това налага на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение