Решение № 10479 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2013 г.

Решение № 10479 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Аяджан Бафилова Сюлейманова от с. Тетово, Русенска област, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Михаил Петров Робев от гр. Русе, срещу решение № 6 от 28.02.2013 г. по адм. дело № 415/2012 г. на Административен съд - гр. Русе.

Касационната жалба е подадена по пощата в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Бафил Шазиев Ахмедов, бивш съпруг на жалбоподателката, приживе е изпълнявал длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил (12 и повече тона) в търговското дружество "Валтранс" ЕООД по силата на трудов договор № 9 от 14.09.2011 г.

На 19 и 20.07.2012 г. е изпълнил най-малко два курса с поверения му тежкотоварен автомобил, с общ пробег на автомобила за тези курсове 465 км. Вечерта на 20.07.2012 г., около 19.30 часа, е пристигнал в гр. Летница, където пренощувал в автомобила, паркиран в стопански двор. На 21.07.2012 г., към 6 часа сутринта, Бафил Ахмедов е бил в тоалетната, след това разговарял с пазача, измил се е на чешма в същия стопански двор и е тръгнал към автомобила си. На няколко крачки от пазача е паднал. Пристигналите на място медицински специалисти (екип на "Бърза помощ") само констатирали смъртта му.

2. Осигурителят "Валтранс" ЕООД, считайки, че в случая няма трудова злополука, не е подал декларация по чл. 57, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с която да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) този инцидент като трудова злополука, поради което касационната жалбоподателка е подала декларация за трудова злополука, въз основа на която директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Русе е наредил да се извърши разследване на злополуката.

3. Резултатите от разследването на злополуката са подробно отразени в протокол № 8 от 05.09.2012 г., който не е бил оспорен от наследниците на починалия работник или от неговия осигурител.

4. По искане на директора на РУСО - гр. Русе, Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) по общи заболявания при МБАЛ - гр. Русе с експертно решение (ЕР) № 2938 от 01.10.2012 г. е отрекла наличие на причинна връзка между увреждането (смъртта на Бафил Ахмедов) и условията на труд. За да постанови този резултат ТЕЛК се е позовала на чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и на писменото заключение по направена в случая съдебно медицинска експертиза (изследване на труп), според което "причина за смъртта на Ахмедов е остра сърдечно съдова недостатъчност, развила се на базата на увреденото сърце от по-рано прекаран инфаркт на миокарда, за което говори наличието на цикатрикс на сърцето и дистрофичните изменения на същото".

5. По делото няма данни наследниците на Бафил Шазиев Ахмедов и в частност касационната жалбоподателка, да са оспорили това решение на ТЕЛК по реда на чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ). Върху решението е направено удостоверяване, че то е влязло в сила на 17.10.2012 г.

6. При тези данни длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при РУСО - гр. Русе с разпореждане № 81 от 25.10.2012 г. е отказало да приеме злополуката за трудова, а директорът на РУСО с решение КРД № 156 от 14.11.2012 г. е потвърдил разпореждането, като е отхвърлил жалбата на Аяджан Бафилова Сюлейманова срещу него.

II. 1. С посоченото по-горе решение Русенският административен съд е отхвърлил жалбата на Аяджан Бафилова Сюлейманова срещу решението на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

а) по силата на чл. 113, ал. 3 ЗЗ влязлото в сила решение на ТЕЛК, с което се отрича причинна връзка между увреждането (смъртта на Бафил Ахмедов) и условията на труд, е задължително за всички лица, органи и организации в страната, а освен това

б) по силата на чл. 73, ал. 2 НМЕ не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния, вследствие на заболяване от каквото и да е естество.

2. С касационната жалба са инвокирани всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, аргументирани така:

"Поради допуснати съществени процесуални нарушения при разследването на злополуката са нарушени разпоредбите на чл. 58 КСО, като при разследването не са взели участие наследниците на пострадалия, които имат свои самостоятелни права и изготвеният протокол не им е бил връчен, с което са лишени от възможността да го обжалват (...) Увреждането е настъпило във връзка и по повод на изпълняваната от пострадалия работа. Първоинстанционният съд не е изследвал условията на труд и в тази връзка спазени ли са нормативните условия по отношение на факта, че пострадалият е бил командировано лице и какви условия на труд и нормална почивка съгласно изискванията за здравословни условия на труд са му осигурени."

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради следните съображения:

Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично (болест - § 1, т. 36 ДР на ЗЗ). Съществените белези на злополуката е, че тя представлява внезапно - непредвидено и спонтанно - увреждане на здравето, което е резултат (последица) на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм.

Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство следват два извода: а) за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е "станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа", вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието; б) обстоятелството, дали са били спазени нормативно или ненормативно установените безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността на работодателя или възложителя на работата; в) трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза (чл. 61, ал. 1, т. 6, чл. 66, чл. 72, чл. 73, ал. 1).

Когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (чл. 60, ал. 2 КСО), които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 НМЕ). Защото нетравматичното увреждане е другото име на заболяване, болест (арг. § 1, т. 36 ДР на ЗЗ), а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него (в организма), което според динамиката на протичане може да бъде остро или хронично, а острото (в медицината наричано акутно) заболяване може да бъде подостро (субакутно) или свръхостро (перакутно), което понякога протича за часове и дори за минути. Такова остро заболяване е например острият инфаркт на миокарда (известен още като сърдечен удар), а свръхостро заболяване е неговото тежко усложнение, известно с популярното наименование разрив на сърцето, изразяващо се в разкъсване на вече увредения от инфаркта сърдечен мускул (инфарктът е некроза на по-малка или по-голяма част от миокарда, сърдечния мускул, поради прекъсване на оросяването му с кръв).

Нетравматичното увреждане на здравето (болестта), което е следствие на извършваната работа, обикновено е професионална болест (виж легалната дефиниция на това понятие в чл. 57, ал. 1 КСО), но може да бъде и трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Засега в практиката се приема, че само някои свръхостри заболявания, които протичат за минути, могат да бъдат определени като трудова злополука (освен разрива на сърцето, такива свръхостро протичащи заболявания могат да бъдат някои отравяния, алергични реакции и др.).

Когато нетравматичното увреждане на здравето е патологично състояние (т. е. болестно състояние - изразът е заимстван от медицинската терминология, при която представката "пато-" се използва за означаване на болестни отклонения), следствие на заболяване от каквото и да е естество, то не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО - чл. 73, ал. 2 НМЕ.

Обсъждането на всичките тези въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие (резултат, последица) на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Затова влязлото в сила тяхно решение по тези въпроси е задължително за всички (арг. чл. 113, ал. 3 ЗЗ), в т. ч. и за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО (арг. чл. 60, ал. 2 КСО). Ако с решението си ТЕЛК (НЕЛК) отрича причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова. Затова в процесния случай при наличие на влязло в сила ЕР № 2938 от 01.10.2012 г. на ТЕЛК длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при РУСО - гр. Русе законосъобразно е отказало да определи като трудова злополука нетравматичното увреждане, причинило смъртта на Бафил Шазиев Ахмедов, а директорът на РУСО, също така законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу това разпореждане.

Като е основал решението си на такива мотиви Русенският административен съд не е нарушил, а правилно е приложил закона и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Доводът, че екземпляр от протокола по чл. 58, ал. 6 КСО не е бил връчен на всички наследници на Бафил Шазиев Ахмедов, е също неоснователен. Връчването на екземпляр от протокола има предназначението да запознае заинтересованите лица с неговото съдържание, което може да бъде опровергано (чрез доказване на противното по смисъла на чл. 58, ал. 6, изр. първо, КСО) само при оспорването на разпореждането по административен ред пред директора на РУСО или в хода на съдебното производство при оспорване на решението на директора пред съда. При влязло в сила ЕР на ТЕЛК за липса на причинна връзка между нетравматичното увреждане, довело до смъртта на Бафил Шазиев Ахмедов и извършваната от него работа, опровергаването на протокола по чл. 58, ал. 6 КСО не може да има за последица незаконосъобразност на разпореждане № 81 от 25.10.2012 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, респ. на решение № КРД № 156 от 14.11.2012 г. на директора на РУСО, защото при липса на причинна връзка между нетравматичното увреждане и извършваната работа възникналата злополука не може да бъде определена като трудова.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното от Аяджан Бафилова Сюлейманова решение на Административен съд - гр. Русе е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Въпреки този изход на касационния спор, искането на процесуалния представител на "Валтранс" ЕООД на дружеството да бъдат присъдени разноските, направени от него в касационното производство, следва да бъде отхвърлено поради липса на доказателства за такива разноски. Няма доказателства и за платено адвокатско възнаграждение. Записаното в представеното пред тази инстанция копие на договор за правна защита и съдействие (л. 24 от делото), че на адвоката е заплатена в брой сумата 500 лв., не е доказателство за такова плащане - търговското дружество, когато плаща в брой, а не чрез банков превод, изготвя счетоводен документ (обикновено разходен касов ордер за плащане в лева), който има реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството. Само копие, респ. заверен от страната или адвоката препис или заверено от страната или от адвоката ксероксно фотокопие на такъв документ, може да бъде доказателство за платено от търговското дружество адвокатско възнаграждение.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,