Решение № 31 от 28.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3333/2016 г.

Решение № 31 от 28.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3333/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. Т. К. от [населено място], общ. Бяла С., чрез процесуален представител адв. Г., срещу решение от 22.04.2016 г., постановено по в. гр. д. № 117/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след като частично е отменено решение от 02.11.2015 г. по гр. д. № 537/2015 г. на Окръжен съд - Враца е отхвърлен предявения от П. Т. К. срещу Прокуратура на Р. България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З., за размера над сумата от 3600 лв. до 60000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2013 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 768 от 22.11.2016 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за съответствието на определения от въззивния съд размер на следващото се обезщетение за неимуществен вреди с посочените в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС критерии. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Р. България оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение в обжалваната част, след като частично е отменено първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от П. Т. К. срещу Прокуратура на Р. България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З., за размера над сумата от 3600 лв. до 60000 лв. В. съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на П. Т. К. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. сумата 3600 лв. - общо обезщетение за неимуществени вреди от незаконни обвинения в престъпления по чл. 321, ал. 3 НК, по чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК; по чл. 339, ал. 1 НК, по чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Изложени са съображения, че производството по първите три наказателното преследване е прекратено от Прокуратурата след като ищецът е бил привлечен като обвиняем за тяхното извършване, а за четвъртото престъпление ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. В. съд е приел, че обстоятелствата, които са от значение за определя на размера на обезщетението за неимуществени вреди в случая са следните: възрастта и личността на ищеца, който е имал процесуалното качество на обвиняем за четири престъпления и на подсъдим само за едно от тях; мярката за неотклонение "задържане под стража" е била за срок около три месеца, след което е била изменена в парична гаранция; наказателното производство в съдебната фаза е приключило на практика в една инстанция, тъй като прокурорът във въззивната инстанция е заявил, че не поддържа протеста; отразяването на акцията от служителите на Дирекция "Вътрешна сигурност" на сайта на МВР и тиражирането на новината в няколко медии; негативното въздействие на наказателното производство върху здравословно и емоционално състояние на ищеца, установено със събраните гласни доказателства. Прието е, че за разликата над сумата от 3600 лв. до 60000 лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен. Установено е, че на 12.09.2009 г. ищецът е привлечен в процесуалното качество на обвиняем по досъдебно производство № 26/2009 г. по описа на Окръжна следствена служба - В. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 НК /участие в организирана престъпна група/ и по чл. 282, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, както и е бил задържан за срок до 72 часа. На 14.09.2009 г. наред с посочените две престъпления ищецът е привлечен като обвиняем и за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. С определение от 14.09.2009 г., постановено по ч. н. д. № 434/2009 г., постановено от Окръжен съд Враца на ищеца е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража", която е била обжалвана и потвърдена с определение от 24.09.2009 г., постановено по в. ч. н. д. № 327/2009 г. от Софийски апелативен съд. Считано от 18.12.2009 г. на ищеца е била изменена мярката за неотклонение от "задържане под стража" в "парична гаранция", в размер на 1000 лв. На 10.09.2010 г. с постановление по цитираното досъдебно производство ищецът е бил привлечен като обвиняем и за четвърто престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С постановление от 11.10.2010 г. на прокурор в Окръжна прокуратура В. е прекратено воденото срещу ищеца наказателно производство за престъплението по чл. 321 и по чл. 282 от ГПК, което е било потвърдено с постановление от 24.11.2010 г. на прокурор в Софийска апелативна прокуратура. С постановление от 30.05.2011 г. на прокурор в Районна прокуратура М. частично е прекратено воденото срещу ищеца наказателно производство за продължавано престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. По внесения обвинителен акт за престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК е образувано н. о. х. д. № 575/2012 г. по описа на Районен съд Враца, приключило с присъда от 01.04.2013 г., влязла в сила на 18.10.2013 г., с която ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, срокът на изтърпяване на марката "задържане под стража", данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. С въззивното решение при определяне на обезщетението не са отчетени обстоятелства с правно значение за определяне на размера на обезщетението - продължителността на наказателното преследване и тежестта на обвиненията, по което е оправдан, респ. наказателното производство е прекратено - в противоречие с ППВС № 4/1968 г. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда. От значение е продължителността на наказателното преследване по обвинението, по което е оправдан, включващо и разследването в досъдебната фаза, а не само поддържането на обвинението в съдебната фаза, единствено което е съобразено като продължителност от въззивния съд при определяне на обезщетението. Съгласно т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и т. 11 от ТР № 3/2004 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост при отчитане броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда., респ. наказателното производство е прекратено. В случая не е отчетено от въззивния съд при определяне на размера на обезщетението, че за периода от 12.09.2009 г. до 18.10.2013 г. ищецът непрекъснато е привличан като обвиняем по обвинения в извършване на престъпления. Не е отчетено, че по първото от тях е задържан 72 часа, а е отчетено само задържането под стража 3 месеца от период на задържане 14.09.2009 г. - 18.12.2009 г. Не е отчетена от въззивния съд тежестта на последователно повдиганите му обвинения в извършване на престъпления, за които НК предвижда съответно наказание лишаване от свобода от три до десет години, до пет години, от две до осем години, до пет години, т. е. две от обвиненията са за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, ал. 7 НК. Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, както и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая дават основание за присъждане на обезщетение в размер над 6000 лв. От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. е обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано, респ. наказателното производство е прекратено, и принципно търпените /респ. ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на задържането под стража като мярка за неотклонение по него. Установено е със събраните доказателства как К. е понесъл наказателното преследване срещу него. Като блюстител на реда ищецът е приел тежко обвиненията в неговото умишлено нарушаване и наложените му ограничения. Като се вземат предвид установената продължителност на наказателното преследване и на задържането под стража, тежестта на престъпленията, за които е бил обвинен, и претърпените от това обвинение от ищеца душевни страдания, възрастта му /роден е през 1979 г./, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 10000 лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. В останалата част до размера 60000 лв. претенцията е завишена. По делото не са установени претърпени вреди с трайни и неотстраними последствия - като негативно отражение в психиката на лицето и в социалния дискомфорт. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК въззивното решение следва да се отмени за размера над присъдената сума 3600 лв. до размера 10000 лв. и се остави в сила в останалата обжалвана част. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение