Решение № 2464 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2334/2020 г.

Решение № 2464 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2334/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, съгласно уточнителна молба от 7.12.2020 г., чрез юрк. Личев като процесуален представител, срещу решение № 16 от 3.01.2020 г., постановено по адм. дело № 9304/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - К. Неделчева, чрез пълномощника си адв. Москов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение по жалба на К. Неделчева е отменена заповед № РА-30-301/30.07.2018 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на същата е наредено да премахне незаконен строеж "Постройка за стопански инвентар", намираща се в урегулиран поземлен имот (УПИ) XII-696, кв. 4 по плана на гр. София, като извършен без необходимите строителни книжа. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Като се позована на приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, обосновава извод, че обектът не притежава характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, тъй като не е прикрепен трайно към земята и може да се отдели от повърхността на терена и да бъде преместен в пространството без да загуби своята конструктивна цялост. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: От доказателствата по делото се установява, че се касае за дървена конструкция от колони и греди, монтирана върху ивични основи и бетонова настилка с размери 3. 00/3. 10 м и височина от 2. 00 м до около 2. 60 м при кота било, с двускатен дървен покрив, покрит с изолационен материал – ондулин, като удълженият от югоизток скат лежи на две дървени колони. Постройката се използва за съхранение на стопански инвентар, в какъвто смисъл е даденото съгласие с приложените към административната преписка декларации от съсобственици на имота, в който е изпълнена и негови съседи. За определянето на обекта като преместваем по чл. 56, ал. 1 (в относимата редакция, ДВ, бр. 82/2012 г.) ЗУТ или строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ следва да се съди от неговите характеристики. Разграничителният критерий между тях е освен конструкцията, но и предназначението на обекта - за увеселителни, търговски и други обслужващи дейности. Процесната постройка за стопански инвентар не отговаря на никоя от тези дейности, поради което не може да се квалифицира като преместваем обект, а съставлява строеж на допълващо застрояване съгласно чл. 46 ЗУТ. Начинът на свързване и прикрепване към терена не обуславя извод в обратна насока. Неправилно съдът възприема заключението на съдебно-техническата експертиза в частта, в която е изложено становище относно характера на постройката като преместваем обект. Този въпрос е правен, а не е от компетентността на вещото лице. Експертът може да определи техническите характеристики на обекта, но съдът е този, който следва да направи правния извод за наличието или не на строеж съгласно законовото определение за това. При тези данни незаконосъобразен е изводът, че в случая е налице преместваем обект. Оспорената заповед е обоснована именно с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма - касае се до строеж, квалифициран от административния орган като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Отговор на въпроса дали заповедта с оглед наведените в нея основания е съобразена с материалноправните норми следва да даде първоинстанционният съд, който следва да извърши преценка и относно предпоставките за търпимост на същия съгласно § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. В обжалваното решение не са изложени мотиви в тази насока, нито е установено времето на извършване на строежа. Посочено е единствено, че след като обектът е преместваем, то без значение е обстоятелството през коя година същият е изпълнен - в периода 2013-2016 г., както е прието в административния акт или през 90-те години на миналия век, както твърди оспорващата в първоинстанционното производство. Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се обсъдят събраните доказателства, вкл. свидетелските показания по отношение годината на построяване на незаконния строеж, касаещи приложението на разпоредбите за търпимост, които са от значение за преценката относно материалната законосъобразност на оспорената заповед. По искането за присъждане на разноски за тази инстанция дължи произнасяне първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение