Решение № 6962 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3055/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЕФБ луксозни жилищни имоти“ ЕООД - гр. София, подадена чрез адв. Димитров срещу Решение №39009/24.11.2025г., постановено по адм. д. №7192/2025 по описа на Административен съд – София – град, с което е отхвърлен иска на „ЕФБ луксозни жилищни имоти“ ЕООД против Столична община за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 167 572,89 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че в случая са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). По подробно изложени в касационната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявения иск. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Касационната жалба се поддържа чрез упълномощен адвокат. Ответникът – Столична община оспорва касационната жалба чрез адв. Курукънева в представен отговор и в съдебно заседание. По същество отправя искане за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Подадена е и частна жалба от „ЕФБ луксозни жилищни имоти“ ЕООД против Определение №2531/21.01.2026г., постановено по адм. д. №7192/2025 по описа на Административен съд – София – град, с което е отхвърлено искането за изменение на Решение №39009/24.11.2025г. по адм.д.№7192/2025г. по описа на АССГ, в частта му за разноските. Частната жалба се оспорва от Столична община в представен писмен отговор. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество жалбата е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. От доказателствата по делото се установява, че с влязло в сила Решение №6984/25.11.2021г. постановено по адм.д.№982/2021г. по описа на Административен съд - София град, е уважен частичен иск на „ЕФБ луксозни жилищни имоти“ ЕООД против Столична община за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода от 01.07.2019г. до 01.02.2021г. в размер на 368 263.23 лева, представляващо обезвреда, равностойна на сбора от наемите, дължими по договор за наем от 28.05.2019г. на недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Къпинка“ № 8, ведно със сумата от 19 134.60 лева представляаща законната лихва върху главницата от датата на отмяна на незаконосъобразния административен акт до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва за забава върху сумата от 368 263.23 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Обезщетението е присъдено за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие действие на признат за незаконосъобразен с влязло в сила решение административен акт (Писмо с изх. № САГ19-YB00-49-/7//27.06.2019 година на главния архитект на Столична община). С Решение № 27536/18.12.2024г. постановено по адм. дело № 6437/2024г. по описа на Административен съд – София-град (влязло в сила на 07.07.2025г.) е уважен и иск против Столична община с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането й да заплати на „ЕФБ Луксозни жилищни имоти“ ЕООД сумата от 794 673,48 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – Писмо с изх. № САГ19-YB00-49-/7//27.06.2019 година на Главния архитект на Столична община, отменен с влязло в сила съдебно решение, които суми представляват неполучен приход от наем за същия недвижим имот по договор за наем от 28.05.2019 година, за оставащия период от договора - от 07.02.2021г. до 01.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В тази част решението на АССГ е оставено в сила с Решение №7451/07.07.2025г. постановено по адм.д.№2348/2025г. на ВАС. С решението на ВАС е обезсилено първоинстанционното решение, в частта му, с която Столична община е осъдена да заплати на „ЕФБ луксозни жилищни имоти“ ЕООД сумата от 167 572,89 лева - пропуснати ползи от неполучен приход от законната лихва върху всяка месечна наемна вноска по договор за наем от 28.05.2019г., считано от 7-мо число на всеки следващ месец до 01.07.2024г. Прието е, че исковата молба в тази й част е нередовна, тъй като е налице неяснота и разминаване в претенциите на ищеца според обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата. При новото разглеждане на делото съдът е оставил без движение исковата молба, като с разпореждане от 20.07.2025г. е изискал от ищеца да уточни единствено дали претендира обезщетение за пропуснати ползи като главен иск или претенцията е акцесорна – предявена като „сбор от законната лихва върху ежемесечно дължимия на седмо число наем". В изпълнение на указанията от страна на ищеца са представени два броя молби, в които е посочено, че не се изменя основанието на иска и се уточнява, че претенцията е за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи. В посочените молби не е конкретизирано в какво се изразяват твърдените пропуснати ползи, каква е причинно-следствената връзка между вредите и отменения административен акт и как според ищеца следва да се определи размера на същите, т.е. липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл.127, ал.1, т.4 ГПК). Едва в писмените бележки, представени след даване ход на делото по същество от страна на ищеца е посочено, че претендирания размер се измерва чрез законната лихва върху наемните вноски. С Решение №7451/07.07.2025г. постановено по адм.д.№2348/2025г. на ВАС, в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение е указано нередовността на исковата молба да се отстрани по реда на чл.129 ГПК, което в случая не е сторено. Административният съд е указал на ищеца единствено да посочи дали сумата се претендира като главен иск или като акцесорен, а не е изискал от същия представяне на поправена искова молба със съдържание съгласно чл.127 ГПК. Съдът е следвало да изиска уточняване и конкретизация на обстоятелствата, които ищецът твърди, че са в основата на претърпените от него вреди, в случай че претенцията е заявена като главен иск. В случай, че същата е акцесорна – за присъждане на лихва, съдът е следвало да изиска уточняване на това обстоятелство, като се посочи размера на главницата върху която се претендира лихвата, какъв е периода и начина на изчисление на претендираната лихва. Едва след отстраняване на неяснотите в тезата на ищеца, респективно уточняване на обстоятелствата в основата на исковата му претенция, съдът е следвало да квалифицира иска. В своята задължителна и константна практика съдилищата последователно са се придържали към становището, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи, обаче, действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Такива твърдения в случая липсват поради това, че съдът не е изискал от ищеца да представи поправена искова молба, в която да бъдат отстранени констатираните от ВАС неясноти и противоречия в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Исковите производства за търсене на имуществена отговорност за вреди от незаконни административни актове или действия на администрацията изискват ясно изложение на твърденията на ищеца и искане което да съответства на изложението, каквото в случая не е направено. Макар защитата по чл. 1 ЗОДОВ да се развива по реда на исковото производство, съдът не е освободен и от задълженията по чл.171, ал.5 АПК. При осъществяване на процесуалната си дейност, първоинстанционният съд има задължение да съдейства за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявления на страните. При разглеждане на спора по същество, съдът е приел исковата претенция за неоснователна, като изложените мотиви са свързани единствено с липса на претърпяна от страна на ищеца вреда. Липсата на мотиви е по причина неизпълнение на отменителното решение на ВАС за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Липсата на мотиви в посочения смисъл съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК, което предпоставя връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, с оглед спазване правото на защита на страните и двуинстанционния характер на производството. По изложените съображения, решението на административния съд следва да се отмени, а делото се върне на друг състав на същия съд за новото му разглеждане при спазване указанията, дадени в настоящото решение. При този изход на делото, на отмяна подлежи и Определение №2531/21.01.2026г., постановено по адм. д. №7192/2025 по описа на Административен съд – София – град, като първоинстанционния съд следва се произнесе и по претенциите на страните за разноски. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение