Решение № 16473 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8038/2013 г.

Решение № 16473 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8038/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Добри Дучев Добрев, от гр. София, представляван от процесуалния си представител адв. Стоянов и от сина си Момчил Добрев, против решение № 805 от 5.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2438/2012 г. по описа на Административен съд (АС) - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № АУ005638/1.08.2012 г., издаден от орган по приходите при община Бургас, потвърден с решение № 94-00-20708/13.11.2012 г. на директора на дирекция "Местни приходи от данъци и такси от реклама" ("МПДТР") при община Бургас, с който за 2012 г. са му определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 2.40 лева (два лева и четиридесет стотинки) и данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 6.77 лева (шест лева и седемдесет и седем стотинки). Касационният жалбоподател оспорва решението, като постановено в нарушение на приложимия материален закон. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отмяна на АУЗД. Претендира разноски. Ответникът - директорът на дирекция "МПДТР" в писмения си отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора такива. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред първоинстанционния съд АУЗД № 005638/01.08.2012 г., издаден от главен експерт в дирекция "МПДТР" при община Бургас, потвърден с решение № 94-00-20708/13.11.2012 г. на директора на дирекция "МПДТР", на Добри Дучев Добрев са определени задължения за ТБО и ДНИ за 2012 г. за апартамент № 21, находящ се в гр. Бургас ул. "Шейново" № 46, вх. 2, ет. 1, както следва: ТБО в размер на 47,90 лева, от които 45,50 лева - внесени и остатък за плащане - 2,40 лева; ДНИ в размер на 69,46 лева, от които 62,69 лева - внесени и остатък за плащане - 6,77 лева. Плащането на данъка е извършено с пощенски запис, за което свидетелства приложеното по делото "потвърдително" № 1/0342PS1404003ВЕR99/26.04.2012 г. Внесена е сумата от 62,69 лева. ТБО също е заплатена с пощенски запис, което се установява от приложеното по делото "потвърдително" № 1/0342PS1404003ВЕR99/26.04.2012 г. Внесена е сумата от 45,50 лева, представляваща размера на данъка, намален с размера на отстъпката по чл. 28, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). При тези фактически данни съдът е приел, че плащането на публичните общински задължения е извършено от жалбоподателя на 26.04.2012 г. чрез лицензиран пощенски оператор, който нарежда процесната сума на 3.05.2012 г. към сметката на община Бургас, заверена за превода на 4.05.2012 г. Въз основа на изложено съдът е стигнал до извода, че не е изпълнена предпоставката на чл. 28, ал. 2 ЗМДТ и чл. 12, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас - плащането на цялата сума да е извършено в периода от 01 март до 30 април, поради което задължението не следва да се редуцира с отстъпка в размер на 5 %. Предвид така установената, на базата на представените писмени доказателства, фактическа обстановка по делото и при изложените правни съображения, решаващият съд е отхвърлил жалбата на Добри Дучев Добрев срещу АУЗД № 005638/1.08.2012 г., издаден от орган по приходите при община Бургас. За да постанови този резултат е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при точно приложение на материалния закон и спазване на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Съгласно чл. 28, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗМДТ, данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто. Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас също предвижда отстъпка от 5 на сто в случаите, когато данъкът, респ. таксата за цялата година са платени до 30 април на съответната година. Разпоредбата на чл. 2 ЗМДТ определя общо начина на изпълнението на задължението за заплащане на местни данъци, като посочва, че то се извършва в брой на касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка. Предписанието съответства на въведеното с чл. 178, ал. 1 ДОПК правило, че публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Съгласно регламента на цитираните норми задължението за ДНИ и за ТБО е публично общинско вземане, което може да бъде платено в брой или безкасово. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗМДТ предвижда, че местните такси се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки. Формите на безкасово плащане и произтичащите от тях правни последици са регламентирани в чл. 178, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 ДОПК. Според тези норми безкасовото плащане се извършва чрез терминално устройство ПОС с платежна карта или чрез банка с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или от упълномощено от него лице, съгласуван с Българската народна банка. Безкасовото плащане се смята за извършено в срок, съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 6 ДОПК, когато плащането е наредено най-късно в последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публично задължение и дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от следващия работен ден. От анализа на разпоредбата е видно, че за да счита плащането направено в срок, следва кумулативно да са изпълнени и двете предпоставки. В настоящия случай с оглед датата на заверяване на сметката - 4.05.2012 г., безспорно нормативното изискване не е изпълнено. Доброволно изпълнение чрез безкасово плащане ще е налице само в хипотезата, когато дължимата сума по наредено най-късно в последния ден, в който изтича срокът за доброволното изпълнение на публичното задължение плащане, е постъпила по съответната сметка на кредитора не по-късно от следващия работен ден. Аналогично е законодателното уреждане на въпроса при изпълнение на парични задължения в гражданския и търговски оборот - Сравн.: чл. 75, ал. 3 ЗЗД и чл. 305 ТЗ. Независимо дали се касае за задължения с гражданскоправен или публичноправен характер, законодателят е предвидил, че погасителният ефект настъпва в момента на заверяване на сметката на кредитора. Логиката на правното разрешение се отнася и за хипотезите на безкасово плащане с пощенски запис за плащане към бюджета по образец. При верен анализ на цитираната нормативна уредба и представените по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е установил, че не е налице предоставената възможност за ползване на 5 % отстъпка от дължимите суми, т. к. въпреки, че плащането е направено на 26.04.2012 г. сметката на ответника е била заверена на 4.05.2012 г., т. е. не е било спазено изискването на чл. 178, ал. 6 ДОПК. Съответно така определените суми с АУЗД № АУ005638/1.08.2012 г., издаден от орган по приходите при община Бургас, с който на касатора са определени задължения за ТБО в размер на 2.40 лева и ДНИ в размер на 6.77 лева за 2012 г. са правилно установени от административния орган. Като е стигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил съответно на закона решение. Неоснователно е възражението на касатора, че АУЗД № АУ005638/01.08.2012 г. е незаконосъобразен, т. к. е потвърден с решение № 94-00-20708/13.11.2012 г. на директора на Дирекция "МПДТР" при община Бургас, постановено след като той е заплатил на 9.11.2012 г. дължимите суми. По аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК, материалната законосъобразност на акта се определя към момента на издаването му. Т. е. към датата на постановяване на решението на директора на дирекция "МПДТР" при община Бургас, въпреки извършеното плащане не е било налице основание АУЗД да бъде отменен. Доброволното плащане на установеното с акта задължение не е сред отменителните основания, разписани в закона, поради което и не влияе на материалната му законосъобразност. На основание чл. 178, ал. 1 ДОПК публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Основанието за доброволно изпълнение възниква след определянето на публичното вземане по размер, т. е., когато същото е станало ликвидно и изискуемо. Установени са вземанията, чиито размер е определен по силата на материалния закон или с акт на компетентен орган, а изискуеми са тези публични вземания, чието изпълнение може да се иска. В конкретния случай с издаването на обжалвания пред АС - Бургас АУЗД, дължимото от Добри Дечев публично задължение е станало ликвидно и изискуемо, поради което погасяването му чрез доброволно изпълнение няма правопроменящо правно значение (ретроактивно действие) досежно фактическото основание за постановяване на акта, респ. фактът на плащане не опорочава АУЗД и не го прави незаконосъобразен. С оглед изложеното, постановеното от първоинстанционния съд е правилно и не са налице сочените основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 81 ГПК, вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращащ към чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от същата Наредба, в полза на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,