Решение № 13752 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16048/2011 г.

Решение № 13752 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16048/2011 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Динков Атанасов срещу решение № 100/28.10.2011 г., постановено по адм. дело № 196/2011 г. по описа на Административния съд - Шумен. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуалните правила и приложимия материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на Областна дирекция (ОД) на МВР - Шумен релевира доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени изложените в касационната жалба и писмения отговор на ответника по нея доводи, както и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1, от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Атанасов срещу Заповед № з-1233 от 18.05.2011 г. на директора на ОД на МВР - Шумен, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, съобразно правомощията по чл. 228, т. 3 във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, при спазване на чл. 225, ал. 1 и чл. 229 от ЗМВР във вр. с чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР и чл. 18, т. 2 от Инструкция рег. № Iз-1015 от 4.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи, е наложено на старши инспектор Атанас Динков Атанасов - началник УССД "Администрация - ОДМВР" при ОДМВР - Шумен, категория В, дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основанията, посочени от оспорващия и въз основа на представените от страните, събрани и проверени впоследствие доказателства, съдът е приел, че жалбата е неоснователна. От правна страна при преценка на основанията, регламентирани в чл. 146 от АПК, съдът е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. От приложените към административна преписка писмени доказателства съдът е приел за установено по отношение на първото, установено от ответника нарушение, че Атанасов не е осъществил вменения му от чл. 24 и чл. 8, ал. 1, т. 3 от Инструкция № I-125/2004 г. за отчетността на активите в МВР, чл. 9, ал. 2, т. 3 от Инструкция № I-83/1994 г. и длъжностната характеристика контрол над подчинените му служители относно верността на попълнените данни с дата 2.09.2010 г. в пътната книжка на служебния лек автомобил с рег. № Н 6719 АР и относно лицата, имащи право да попълват пътната книжка съгласно чл. 83, ал. 1 от посочената Инструкция № I-125/2004 г. АС - Шумен е приел, че неупражняването на произтичащите от цитираните подзаконови нормативни актове и длъжностна характеристика контролни функции от жалбоподателя съставлява нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения и неупражняване на контрол над подчинени по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ППЗМВР. Съдът е приел за безспорно установено извършването и на описаното в т. 2 от оспорената пред него заповед дисциплинарно нарушение. За да направи този извод, първоинстанционният съд е осъществил подробен и задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като обосновано е приел, че в началото на 2011 г. по разпореждане на жалбоподателя, при превишаване на правомощията му, при неизпълнение на задължение, дадено с резолюция на директора на ОДМВР и при неправилно приложение на заповед рег. № Iз-943/28.05.2007 г. на министъра на вътрешните работи и разпоредби на колективния трудов договор (КТД), са били раздадени 66 бр. безплатни карти за пътуване в обществения градски транспорт, предназначени за държавни служители съгласно чл. 209 от ЗМВР, на лица, работещи по трудово правоотношение (ЛРТП) - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. т. 1, 2 и 3 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. т. 2, 5, 11 и 14 от ППЗМВР. Обжалваното решение е правилно. Съдът е основал констатациите си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия закон. Изводите му от фактическа страна са подробно аргументирани и обосновани въз основа на всички събрани в процеса писмени доказателства - съдържащи се в административната преписка и представените от страните в съдебната фаза, както и на показанията на изслушаните по делото свидетели, като съдът се е мотивирал в резултат на непосредствените си възприятия кои от тях кредитира, съпоставени с писмените доказателства и дадените в хода на дисциплинарното производство обяснения. Настоящият състав напълно споделя приетата за установена фактическа обстановка и правните изводи на съда, който е отговорил на всички направени в жалбата срещу оспорената заповед и в хода на процеса доводи. В касационната жалба отново се излагат същите възражения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като се поддържа, че АС - Шумен е постановил решението си при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Първият довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила се обосновава с твърдения за неприложимост на Инструкция рег. № Iз-1015/2006 г. на МВР и неправилно определяне на размера на дисциплинарното наказание порицание за срок от осем месеца на основание чл. 18, т. 2 от същата. Изложените доводи са неоснователни. Инструкция рег. № Iз-1015/2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (отм., бр. 91 от 18.11.2011 г., в сила от 18.11.2011 г.), е действащ към датата на установяване на нарушенията и към момента на постановяване на оспорената заповед подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 21, т. 11 от ЗМВР, регламентиращ правомощието на министъра на вътрешните работи да издава правилници, наредби и инструкции с цел правното осигуряване на дейността на министерството, както правилно е приел първоинстанционния съд. Отмяната на разпоредбата на чл. 122, т. 7 от ЗМВР не прави подзаконовия нормативен акт издаден при отпаднало правно основание, след като съдържанието на отменената норма е възпроизведено в чл. 150в, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР. Напълно законосъобразен е изводът на съда, че при определяне на наказанията за двете установени дисциплинарни нарушения ответникът се е ръководил от нормата на чл. 226, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която за едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. В настоящия случай в хода на дисциплинарното производство са констатирани две дисциплинарни нарушения, за които административният орган е определил две отделни наказания - порицание за срок от осем месеца за всяко от тях. Разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Инструкция рег. № Iз -1015/2006 г. на МВР, която е приложил ответника, не е в нарушение на нормативен акт от по - висока степен, както се твърди в касационната жалба. Определянето на общо наказание за срок от 8 месеца от административния орган не влошава положението на жалбоподателя. Под едно общо наказание за максимален срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания по смисъла на чл. 18, т. 2 от посочената инструкция се има предвид не срокът, определен в правната норма на чл. 227, ал. 2 от ППЗМВР /до 1 г./ за настоящата хипотеза, а максималният срок на съответното наказание порицание, определен от ответника за някое от констатираните нарушения. Не се споделя от касационната инстанция и вторият, изложен в жалбата довод за нарушение на разпоредбата на чл. 244 от ППЗМВР, доколкото се поддържа, че дисциплинарното производство не е приключило в определения със заповед № з-886/7.04.2011 г. на директора на ОД МВР - Шумен срок до 29.04.2011 г. Съдът е изложил подробни съображения относно характера на дисциплинарното производство и липса на нарушения при провеждането му, които настоящата инстанция възприема изцяло. Цитираната като нарушена разпоредба на чл. 244, ал. 2 от ППЗМВР в случая е неприложима, тъй като не се касае за извършено тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 2 - 10 от ЗМВР, поради което не е необходимо образуването на дисциплинарното производство да започне с нарочна заповед на наказващия орган по чл. 230 от ЗМВР. В случая намира приложение разпоредбата на чл. 238а от ППЗМВР, според която при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР или по чл. 225 - 229 от ЗМВР, дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, като в този случай същото започва с първото действие за установяване на нарушението. В конкретната хипотеза дисциплинарното производство е започнало със заповед на административния орган, който при условията на оперативна самостоятелност е разпоредил извършването на проверка за изясняване на постъпили данни за дисциплинарни нарушения, извършени от жалбоподателя. Няма законова пречка, както правилно е приел съдът, срокът на проверката да бъде удължен, което е станало с нарочна заповед и производството е приключило в срока по втората заповед - до 16.05.2011 г. Наведеният довод за това, че проверката е приключила извън срока по първата заповед, с което е нарушен чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР, е неоснователен. Законосъобразно съдът е приел, че дисциплинарното производство е проведено в сроковете по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Според тази норма дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 223, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато дисциплинарно наказващият орган разполага с достатъчни доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а това са данните по изготвената справка от дисциплинарно разследващия орган. Справката е с рег. № 11124 от 16.05.2011 г. на ОДМВР - Шумен и от тази дата започва да тече срокът за налагане на наказанието, който по чл. 225, ал. 1 ЗМВР е двумесечен. Този преклузивен срок е спазен, защото заповедта е издадена на 18.05.2011 г. Спазен е и вторият срок, доколкото оспорената заповед е постановена в рамките на една година от извършване на нарушенията - съответно 2.09.2010 г. и месец януари 2011 г., като индивидуализирането на второто нарушение като извършено в началото на 2011 г. не означава липса на задължителен реквизит съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Не се споделят от настоящия състав направените в касационната жалба възражения за нарушения на формата на оспорената заповед. Същата отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР: посочени са фактически и правни основания за издаването й, като е налице единство между изложените факти и правната квалификация на нарушенията. Всички доводи в тази насока са направени и в жалбата срещу оспорената заповед, като първоинстанционният съд е изложил законосъобразни и обосновани съображения, които се възприемат от касационната инстанция. Настоящият състав приема, че правото на защита на наказаното лице не е нарушено, тъй като по делото няма данни жалбоподателят да е поискал адвокатска защита в течение на дисциплинарното производство и такава да е отказана. И по този довод АС - Шумен е изложил обосновани на доказателствата по делото съображения. Съдът изключително задълбочено и подробно е изследвал всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство и изготвената обобщената справка, като е направил изводи за допуснати нарушения на чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМВР. Обосновал е правните си изводи за правилната квалификация на извършените дисциплинарни нарушения и наложеното общо наказание. Касационната инстанция не споделя изложеният довод за това, че констатациите в оспорената заповед са опровергани от събраните по делото доказателства. АС - Шумен е изложил подробни мотиви относно изводите за извършените от жалбоподателя нарушения, които са обосновани от събраните по делото доказателства и техния обстоен анализ. Неоснователно е твърдението, както правилно е приел съдът, за неправилна правна квалификация на първото нарушение. Жалбоподателят е наказан не за това, че не е попълнил правилно пътната книжка на служебния автомобил за 9.02.2010 г., а за това, че не е упражнил контрол спрямо подчинените си служители в срока по чл. 9, а. 2, т. 3 от Инструкция № I-83/1994 г. относно направените вписвания в нея за посочената дата, които вписвания е безспорно установено, че не съответстват на действителното фактическо положение, както и относно лицата, имащи право да попълват същата. Правилно съдът е приел, че извършеното деяние не се опровергава от показанията на свидетелите за това, че Атанасов принципно е упражнявал контрол, след като констатираното несъответствие сочи липсата на такъв в конкретния случай. Твърдението в касационната жалба, че извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина съгласно чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР не се подкрепя от доказателствата по делото. Направеното смесване в касационната жалба между административнонаказателна отговорност по ЗДвП и дисциплинарна отговорност по ЗМВР е разграничено от законодателя в чл. 224, ал. 3 ЗМВР, според който държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Законосъобразен и съобразен с доказателствата по делото е изводът на съда за извършването и на второто деяние, което правилно е определено като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. т. 1, 2 и 3 от ЗМВР - жалбоподателят не е получавал разпореждане от висшестоящ ръководител за раздаване на карти по чл. 209 от ЗМВР на ЛРТП и като е разпоредил на домакина Йорданов да раздава такива е осъществил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушаване на реда на раздаване на безплатни карти, превишаване на правомощията, свързани с преценка за обема на социалните придобивки по отношение на тези лица, което е в правомощието на министъра на вътрешните работи като работодател; неизпълнение на служебни задължения в нарушение на дадено с резолюция на прекия ръководител разпореждане за организиране предоставянето на карти само на държавни служители; неправилно приложение на заповед рег. № Iз-943/28.05.2007 г. и колективния трудов договор относно превозните документи на лицата, работещи по трудови правоотношения. Направеният довод за нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗЗД, макар и коментиран в оспорената заповед и в мотивите на съдебното решение, не може да се обсъжда в настоящото производство, доколкото няма твърдения за наличие на дискриминация по отношение на жалбоподателя, а се твърди такава спрямо лицата, на които същият неправомерно е разпоредил да се раздадат безплатни карти за градски транспорт в нарушение на чл. 209 от ЗМВР. Нарушенията на равенството в третирането, уредено в ЗЗД, както и налагането на санкциите за тях, се извършва от КЗД по реда на специалното производство за защита от дискриминация и не може да се обсъжда в производството по налагане на дисциплинарно наказание за нарушение по чл. 224 от ЗМВР. Нарушението по т. 2 от оспорената заповед е безспорно установено, като изводите на първоинстанционния съд в тази насока са обосновани и правилни. Неоснователно е и твърдението за необсъждане на допуснато нарушение на чл. 229, ал. 2 ЗМВР. Твърдението се опровергава както от писмените доказателства по делото, а така също и от мотивите на съда, който се е произнесъл и по възражението за маловажност на нарушенията. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон. При тези обстоятелства за обжалваното решение не се установява наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноските, направени от ответника за тази инстанция в размер на 150 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,