Решение № 15548 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7894/2020 г.

Решение № 15548 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7894/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна против Решение № 692 от 15.06.2020 г., постановено по административно дело № 3460/2019 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03000318008122-091-001/10.09.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 268/02.12.2019 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който в тежест на дружеството са установени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 09.2018 г. - м. 12.2018 г. общо в размер на 759 486 лв. и лихви за забава в размер на 43 613. 57 лв. Изложени са твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Ответникът [фирма], представляван от адв. Евтимов оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок, от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е ревизионният акт, с който са установени задължения на ревизираното дружество по ЗДДС за данъчни периоди м. 09.2018 г. и м. 12.2018 г. от отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 и чл. 68 ЗДДС по фактури с предмет на доставка "лавандулово масло" издадени от [фирма], [фирма] и [фирма]. Основанията за отказ са с констатации от насрещна проверка на доставчиците, при която във връзка с изискани документи, свързани с установяване на произхода на стоката, осъществения транспорт и предаването й на получателя, от дружеството са представени: договори за покупко-продажба, приемо-предавателни протоколи, платежни нареждания. Продължили са проверките, свързани с произхода на стоката, с дейността на доставчиците, материално-техническата им обезпеченост, от констатациите по които е изведен извод, че не е доказан произходът на стоката, начина й на съхранение от доставчиците, съобразно спецификата й, и това е обосновало отказът на ДК по процесните фактури, поради недоказана реално осъществена доставка на стоката "лавандулово масло". За да отмени акта, съдът се е позовал на заключението на приетата по делото ССчЕ, която при посещение в базата на [фирма] е проследила документално и чрез въведения софтуер процедурата по доставка, приемане, лабораторен анализ и закупуване на етеричните масла от дружеството. Проследила е и отражението на доставеното лавандулово масло в счетоводните регистри и софтуера за анализ при ревизираното дружество и отразените последващи реализации, свързани с процесната стока. Отделно, позовал се е на практиката на СЕС, свързана с ангажиране отговорността на получателя за нередности при доставчика единствено при обективни данни за измама, за която получателя е знаел или е бил длъжен да знае, каквито в случая не са установени. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че решението на административния съд е необосновано. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства, неоспореното заключение на вещото лице и въз основа на тях е стигнал до правилни и законосъобразни изводи. Съдът е съобразил указанията на СЕС, съдържащи се в постановени от Съда съдебни актове, съгласно които, данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение. Това са отговорности, относими към доставчиците, а не към получателя на доставките, с изключение случаите в които самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС. Такива обективни факти, на които да се позове съда, не се съдържат в издадените от органите по приходите актове, а и липсват твърдения от страна на ревизиращите органи, че доставчиците са извършили нарушения или измама, в която е участвал и получателя, или е знаел или е бил длъжен да знае за такова нарушение или измама. В подкрепа на мотивите на съда са издадените данъчни документи, в които данъкът е посочен на отделен ред, включени в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Не е било спорно по делото, че дружеството води счетоводство, съгласно изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). Установено е плащане по процесните фактури по банков път. Към фактурите са приложени договори, приемо-предавателни протоколи и банкови извлечения. От представените счетоводни справки и митнически декларации се установява последващото използване на полученото лавандулово масло. Според приетата по делото ССчЕ в предприятието на ревизираното дружеството всяка партида лавандулово масло, доставена от процесните доставчици е била подложена на изследване и лабораторен анализ при приемането й. При установеност, както е в процесния случай, на относимите към спора факти - надлежно фактуриране на процесните доставки, начисляване на ДДС и редовно счетоводство на жалбоподателя, предаване на стоката с приемо-предавателни протоколи и последващата й реализация, върху органът по приходите пада задължението да установи нарушения и измами, съобразно установената практика на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 2006/112/ЕО. В ревизионният акт няма конкретни констатации за нарушения и измама, нито са събирани доказателства в тази насока и не са обсъждани наличие на обективни данни за такива. При така установеното, решението на първоинстанционния съд в извод за незаконосъобразност на РА и отмяната му, е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски се явява основателно, като ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски, доказани в размер на 24 408, 76 лв. Водим от гореизложеното и на основание на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение