Решение № 12430 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6008/2018 г.

Решение № 12430 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6008/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Найденова от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Ставрева, против решение № 733/8.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3560/2017 г. по описа на Административен съд- София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност, се иска неговата отмяна. Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Останалите ответници не вземат участие в процеса. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Найденова, против заповед № 18-9114/15.11.2016 г. на началника на СГКК-София, с която, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е постановен отказ за изменение на КККР, одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на ИД на АГКК- гр. София за район "Красна поляна", за поземлени имоти с идентификатори 68134.1101.1 и 68134.1101.97, чрез нанасяне на поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1101.103. Поради наличие на спор за материално право, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. При анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че в конкретния случай е налице спор за материално право. Това е така, тъй като с исканото изменение се засяга площта на ПИ 1101. 1 и 1101. 97, като площта им се намалява съответно с 1678 кв. м и 52 кв. м, при изрично заявено несъгласие на съсобствениците в имотите. Това е достатъчно основание за постановяване на отказа за изменение на КК и КР по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като е налице забрана за изменение на КК и КР при наличие на спор за собственост с фигуриращия в КР съсобственик на засегнатия от изменението кадастрален обект. В тази връзка следва да се остави без уважение, като неоснователно, поддържаното в касационната жалба възражение, че правото на собственост на М. Найденова върху имота е безспорно доказано. При установените по делото данни и доколкото заинтересованите лица установяват право на собственост върху части от проектния ПИ 1101. 103, правилно съдът е приел, че спорът за собственост между тях и касатора не е разрешен. Следва да се посочи, че в административното производство е недопустимо да се разглежда спор за материално право между страните, като последният следва да бъде разрешен предварително, по общия исков ред. С оглед изложеното, не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. При този изход на спора, на СГКК- София следва да се присъдят своевременно претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,