Решение № 4760 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11106/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. С решение 5729 от 29.09.2023г., постановено по адм.д. 5767/2022г. Административен съд София град, трето отделение, 51-ви състав, е отменил по жалба на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти ревизионен акт СФД22 - РД77-42/24.03.2022г., издаден от органи по приходите в отдел Ревизии и събиране на вземания , дирекция Общински приходи на Столична община, потвърден с решение СОА22 РД28 18/25.05.2022г. на кмета на Столична Община, с който са установени задължения в размер общо на 15 885,38лв. С решението съдът е осъдил Столична община да заплати на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти разноски по делото в размер на 350лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Й. Фандъкова в качеството й на кмет на Столична община чрез процесуалния й представител Ж. Дакова Пападопулу. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е недопустимо, съответно неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти София чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт А. Киркова Димитрова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. С решението си Административен съд София град е отменил по жалба на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти ревизионен акт СФД22-РД77-42/24.03.2022г., издаден от органи по приходите в отдел Ревизии и събиране на вземания , дирекция Общински приходи на Столична община, потвърден с решение СОА22 РД28 18/25.05.2022г. на кмета на Столична Община, с който са установени задължения в размер общо на 15 885,38лв., в това число ТБО в размер на 11 638,45лв.главница и лихви за забава в размер на 4 246,93лв. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на оспорения ревизионен акт /стр.2 и 3 от решението/. Прието е , че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената законова форма и съдържание и при спазване на съдопроизодствените правила. Отбелязано е, че спорът между страните е правен и свързан с приложението на материалния закон. Решаващите мотиви в тази насока са изложени на стр.4 5 от решението. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, същите се изразяват в следното: 1. Посочено е, че ЗМДТ предвижда /чл.62/, че ТБО се заплаща за извършваните от общината услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. 2. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя, че не е доказано извършването от страна на Столична община на услугите, за които е определена ТБО. Анализирайки представените доказателства по делото решаващият съд е направил извод, че Столична община реално е предоставила услугите, за които е начислила ТБО с процесния ревизионен акт. 3. Прието е, че от събраните по делото доказателства може да бъде изграден извод, че сметосъбирането и сметоизвозването на битовия отпадък, генериран от жалбоподателя, действително е било осъществявано по твърдения от него начин - чрез разположените в двора на сградния комплекс контейнери, от дружеството, с което НЦОЗА е имало подписан договор. Посочено е, че съгласно приложимия материален закон обаче това само по себе си не е достатъчно и не е основание за неначисляване и недължимост на ТБО. Допълнено е, че условията, при които е допустимо да не се събира ТБО, са изчерпателно изброени в чл.71 ЗМДТ, като за съответните ревизирани периоди те са: когато услугата сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; относно услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване когато услугата не се предоставя от общината, а относно компонентата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Отбелязано е, че в случая нито една от тези предпоставки не е налице. 4. Първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице друго основание за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Аргументите на съда са в следните насоки: Посочено е, че съгласно чл.64 ЗМДТ, ТБО се заплаща от лицата по чл.11 от същия закон. Възпроизведено са отделните алинеи от правната норма, като е акцентирано на ал.5, според която за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Изведен е извод, че доколкото текстът на разпоредбата е пределно ясен, няма никакво съмнение, че за имотите - държавна или общинска собственост задължени за ТБО са лицата, на които имотите са предоставени за управление. Като безспорно между страните е отбелязано обстоятелството, че сградата в която се намират процесните помещения са публична държавна собственост и че части от тази сграда описани в заповедите на министъра на здравеопазването отделни помещения, са предоставени на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Изложени са мотиви, че спорният въпрос се свежда до това дали тези помещения съставляват самостоятелен имот по смисъла на закона, за да се прецени дали жалбоподателят /сега ответник по касация/ се явява задължено лице по смисъла на чл.64 във вр. с чл.11,ал.5 ЗМДТ, тъй като без годен обект на облагане не възниква задължение за ДНИ, съответно ТБО. 5. За да отговори на спорния въпрос първоинстанционният съд е дал тълкуване на нормите на чл.64 и чл.10 и чл.11 ЗМДТ . От там е изведен извод, че като подлежащи на облагане разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. 6. Посочено е, че в случая не се установява, че процесните помещения, които безспорно са държавна собственост и са предоставени за управление на задълженото лице, представляват имот по смисъла на чл.10 във вр. с чл.11 ЗМДТ. Възпроизведено е легалното определение за самостоятелен имот съгласно §1, т.1 ДР ЗКИР. Прието е, че предоставените на задълженото лице помещения не са самостоятелен обект на собственост и не е доказано те да имат самостоятелно функционално предназначение. Предвид нормата на чл.26 ЗКИР е прието, че няма данни въпросните помещения да са обособени като самостоятелен обект и да са получели идентификатор. Като допълнителен аргумент, че помещенията не са самостоятелен обект са посочени и заповедите на министъра на здравеопазването, в които се посочва, че на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти се предоставят части от обект, публична държавна собственост. Прието е, че този извод, не се опровергава от факта, че въпросните помещения са заведени като актив и се отчитат по счетоводна сметка 20131 Административни сгради, тъй като счетоводното отчитане и третиране не е правнорелевантно за определяне на обекта като имот по смисъла на чл.11 във вр. с чл.10 ЗМДТ. Направен е генерален извод, че ТБО неправилно е била определена на задълженото лице, тъй като няма годен обект за който тя да е дължима, поради което оспореният ревизионен акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Решението на Административен съд София град е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства се установява, че услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; . поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания са предоставени от Столична Община, че задълженото лице се явява такова по смисъла на чл.64 във вр. с чл.11 и чл.10 ЗМДТ и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. Отделно е направено и оплакване за недопустимост на съдебното решение. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Въпросът за правилността на съдебното решение предполага то да е правно валидно и допустимо. И доколкото в касационната жалба е направено и оплакване за недопустимост на решението, то следва да бъде разгледано приоритетно. В съдебната теория и практика се приема, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова ще е решението, което е постановено въпреки липсата на право на иска/жалба или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е десезиран. От данните по делото не може да бъде прието, че по отношение на процесното решение е налице някоя от посочените хипотези, поради което оплакването се явява неоснователно. По отношение на оплакванията за неправилност, следва да бъде посочено следното: По делото няма спор за факти и същите са правилно изяснени и възприети от първоинстанционния съд. Спорът се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон. Правната уредба на местните такси свързани с битовите отпадъци е уредена в глава трета, раздел първи от Закона за местните данъци и такси. Нормата на чл. 62 ЗМДТ /в редакцията относима за данъчни периоди 2016 2018 г./ определя, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. За данъчен период 2019 г. нормата има редакция, според която таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Случаите при които не се заплащат такси са уредени в чл. 71 ЗМДТ. В редакцията относима за данъчни периоди 2014 -2018 г. нормата разпорежда, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Действащата редакция за 2019 г. е в смисъл, че не се събира такса за: 1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; 3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Въз основа на събраните по делото доказателства решаващият съд е приел, че Столична община е предоставяла услугите, за които с процесния ревизионен акт е начислена ТБО. Изводите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК и не следва да бъдат преповтаряни. Също така от първоинстанционния съд е прието, че не са налице предпоставки за незаплащане на ТБО. Всъщност единственото обстоятелство, поради което ревизионният акт е отменен като незаконосъобразен, е това, че помещенията, които са предоставени са ползване на Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти не съставляват самостоятелен обект от сграда по смисъла на чл.10 във вр. с чл.11 ЗМДТ, поради което не е налице годен обект, за който таксата е дължима. Така изграденият извод от първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен. Съгласно чл.64,ал.1 ЗМДТ / в съответните редакции за отделните данъчни периоди/ таксата се заплаща от лицата по чл. 11. Според чл.11,ал.1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Според ал.5 на същата норма, за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Нормата на чл.10 ,ал.1 /за данъчните периоди 2016 2018г./ определя, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. За 2019г. нормата на чл.10,ал.1 ЗМДТ има редакция, според която с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Редакцията на нормата за 2020г. и понастоящем е в смисъл, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. От тълкуването на нея разпоредба действително се следва извод, че подлежат на облагане сгради и самостоятелни обекти в сгради. Но това не означава, че ако едно лице притежава ид.част от недвижим имот, която ид.част не съставлява самостоятелен обект, то не се явява задължено лице по смисъла на чл.64 във вр. с чл.11 и чл.10 ЗМДТ. Задължението за ДНИ и ТБО възниква по силата на притежаване/придобиване на недвижим имот или част от недвижим имот /така чл.11,ал.2 ЗМДТ определя, че собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него/. В случая важно и съществено е обстоятелството, че е налице самостоятелна сграда, в която се намират помещенията, предоставени за ползване на задълженото лице, а не това дали тези помещения са самостоятелен обект по смисъла на чл.11 във вр. с чл.10 ЗМДТ. Задълженото лице отговаря за ДНИ и ТБО за частта, която притежава от съответния недвижим имот. Ако се приеме изложеното от първоинстанционния съд означа, че задължени лица за ДНИ и ТБО са само тези лица, които притежават 100% от самостоятелно обособен обект, а тези лица, които притежават съответна идеална част от обекта, която не съставлява самостоятелен такъв, не се явяват задължени лица. След като Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти София със заповеди на министъра на здравеопазването са предоставени за ползване определи части от сграда , то по силата на чл.64 във вр. с чл.11,ал.5 ЗМДТ се явява задължено лице за ТБО за съответната част от сградата. Видно от оспорения ревизионен акт, задълженията на Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти София са определени за съответната част от сградата, която му е предоставена за ползване със заповеди на министъра на здравеопазването. На база на гореизложеното се следва извод, че издаденият ревизионен акт СФД22-РД77-42/24.03.2022г., издаден от органи по приходите в отдел Ревизии и събиране на вземания , дирекция Общински приходи на Столична община, потвърден с решение СОА22 РД28 18/25.05.2022г. на кмета на Столична Община, с който на Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти София са установени задължения в размер общо на 15 885,38лв., в това число ТБО в размер на 11 638,45лв.главница и лихви за забава в размер на 4 246,93лв., се явява законосъобразен. Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен, Административен съд София град е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти София против ревизионен акт СФД22-РД77-42/24.03.2022г., издаден от органи по приходите в отдел Ревизии и събиране на вземания , дирекция Общински приходи на Столична община, потвърден с решение СОА22 РД28 18/25.05.2022г. на кмета на Столична Община, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти София следва да бъде осъден да заплати на Столична Община разноски по делото за всички инстанции в размер на 327,08лв. , включващи 127,08лв. заплатена държавна такса и по 100лв. юрисконсулско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,