Решение № 3002 от 22.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по касационна жалба на М. Кузманова и Д. Димов и двамата от гр. Варна, чрез процесуалния им представител адв. Костов, против Решение 1484 от 16.11.2022г. по адм. дело 1464/2022г. на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу отказ, обективиран в писмо изх. 20 29665 от 03.06.2022г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Варна, с което е отказано да бъде извършено изменение в кадастралния регистър /КР/ със записване на жалбоподателите и издаване на скица за имот идентификатор 10135.4501.159 по кадастралната карта /КК/ на гр. Варна. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради неправилното приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди неправилно приложение на закона, като посочва, че по делото са представени доказателства за разрешен спор за материално право, а именно с решение 884 от 22.06.2009г. по гр.д. 432/2009г. по описа на Окръжен съд гр. Варна. Навеждат съображения, че с това съдебно решение е разрешен спора им за собственост с Е. Зизова и К. Зизов, тъй като с него е установено, че по отношение на Кузманова и Димов тези лица не притежават идеални части от имота, за който е поискано изменение КК. Посочва и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че съдът не е допуснал поисканата СТЕ, както и поради това, че не е изложил мотиви защо приема, че с посоченото решение не е разрешен спора за собственост.Искат оспореното съдебно решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Варна. Ответниците Началникът на СГКК - гр. Варна, Е. Зизова и Е. Зизов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Варна е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона. Приел е, че за да е налице основание за вписване на промените, заявени от жалбоподателите, следва да бъде представен акт, удостоверяващ правата им на собственост, какъвто може да бъде и съдебен акт, установяващ правата им, но при проведен положителен установителен иск или иск за собственост на реална част от имота, предмет на отказа. Посочил е, че напротив жалбоподателите искат извършване на изменението в КККР, именно за довършване на процедурата по възстановяване на собствеността им. Приел е и че административниеят орган е действал в изпълнение на влезнали в сила съдебни решения, тъй като са отменени издадените предходни записвания на жалбоподателите в КККР със заповед 18 9328 от 23.11.2016г., с които жалбоподателите като наследници на Р. Синев са били записани като собственици на 389 кв.м. от Пи идентификатор 10135.4501.159, както е била отменена и заповед 18 6828 от 01.07.2019г., с която за реална част от 389 кв.м. от посочения имот е бил записан неизвестен собственик. Посочил е, че с представеното съдебно решение 884 от 22.06.2009г. на Варненски окръжен съд е уважен отрицателен установителен иск, като е признато, че по отношение на М. Кузманова и Д. Димов, Е. и К. Зизови не са собственици на реална част от 389 кв.м. от имот съставляващ ПИ 159 по плана на новообразуваните имоти на м. Ментеше , землището на гр. Варна. Посочил е, че това решение не разрешава наличния спор за собственост, като съответно непълнотата или грешката в ПНИ може да бъде отстранена само при разрешаване на възникналия спор за материално право, но само при уважен положителен установителен иск или такъв по чл. 108 от ЗС. По тези съображения е приел, че правилно административният орган е постановил оспорения отказ и е отхвърлил оспорването срещу него. Решението е правилно като краен резултат. По делото e установено, че касаторите са оспорили отказа на началника на СГКК гр. Варна да одобри изменението на КККР на гр. Варна, в частта на КР, като бъдат вписани като собственици на реална част от 389 кв. м. от ПИ с идентификатор 10135.4501.159, като бивши собственици - наследници на Р. Синев. От доказателствата се установява, че се касае за изменение на данни за собствеността относно имот, попадащ в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която има одобрен план за новообразуваните имоти /ПНИ/. Съответно това изменение е следвало да се извърши от началника на СГКК Варна на основание § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на решение на комисията по ал. 12 от същата разпоредба и при наличие на някоя от предпоставките на ал. 8, т. 1 - 3, след което кметът на общината издава заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която възстановява собствеността върху новообразувания имот. В случая такова решение по § 4к ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ не е налично по делото и не е издадено, няма и решение на комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което да е предложено издаване на заповед за изменение на КР по отношение на ПНИ. Правилен е извода на първоинстанционния съд, както и на административния орган, че с представеното влязло в сила решение 884 от 22.06.2009г. по гр. дело 432/2009г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен отрицателният установителен иск на касаторите срещу ответниците Е. и К. Зизови, че последните не са собственици на реална част с площ от 389 кв.м., представлаващ имот пл. 159, сега с идентификатор 10135.4501.159, м. Ментеше, целият с площ от 535 кв.м., предмет на настоящето производство, не е разрешен спор за материално право. Това е така, тъй като това решение отрича правата на Зизови само по отношение на част от имота, но не установява положителното право на собственост на касаторите. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорения отказ, но не поради липсата на акт, удостоверяващ правата има на собственост на върху имота или части от него и липсата на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а поради недоказаност за наличието на основания за поисканото изменение в КР, по § 4к, ал. 8, т. 1 - 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, едно от които е разрешен спор за материално право. Това е така, тъй като касаторите са доказали качеството си на наследници на бивш собственик, но не са доказали правата си на настоящи собственици, въз основа на влязло в сила решение на гражданския съд по предявен от тях положителен установителен иск за реалните части, претендирани от тях, за процесния имот, което би било основание за извършване на исканото изменение. Правилно, както органът, така и съдът, са приели, че представеното съдебно решение по гр. д. 432/2009г. на Варненски окръжен съд, не ги прави собственици, защото с него са отречени правата на други лица, най вероятно ползувателите на част от имота по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ - ответниците Зизови върху имот 159, но не са признати права на собственост на касаторите. Неоснователно е възражението в касационната жалба за незаконосъобразност на отказа, поради това, че всъщност изменението на КР и издаването на скица е необходимо за издаване на заповед по § 4к ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсата на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не препятства изменението, защото тя се издава в полза на правоимащите лица, след влизане в сила на ПНИ, респ. след влизане в сила на изменението му, а не преди това. За да се допусне изменението на ПНИ, съответно в резултата на което да се допусне изменение на КК и КР, следва да са налице предпоставките по ал. 8 т. 1 5 на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ, една от които е разрешен спор за материално право, като изменението се допуска едва след това, а тези условия в случая не са били изпълнени. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение