Решение № 13832 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6437/2017 г.

Решение № 13832 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6437/2017 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба /неправилно посочена като частна/ на Ю. М. А., гражданин на Сирия, чрез адв. М. Д. от САК, против Решение № 157/04.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1/2017 г., по описа на Административен съд Х., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу: 1. Заповед рег. № ОЧ - 1085/20.12.2016 г., на З. Н. ГПУ - С., с която на основание чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, му е наложена принудителна административна мярка "Принудително отвеждане до границата на Р. Б." и 2. Заповед рег. № ОЧ 1086/20.12.2016 г., на З. Н. на ГПУ - С., с която на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ е настанен принудително в СДВНЧ, за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане до границата на Р. Б., но не повече от 6 месеца. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и отмяна на оспорените заповеди. Ответникът - Началник на ГПУ - С., редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Х. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ю. М. А., срещу: 1. Заповед рег. № ОЧ - 1085/20.12.2016 г., на З. Н. ГПУ - С., с която на основание чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, му е наложена принудителна административна мярка "Принудително отвеждане до границата на Р. Б." и 2. Заповед рег. № ОЧ 1086/20.12.2016 г., на З. Н. на ГПУ - С., с която на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ е настанен принудително в СДВНЧ, за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане до границата на Р. Б., но не повече от 6 месеца. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице установените в административното производство обстоятелства, посочени като фактическо и правно основание за издаване на заповедите. Крайният извод на съда е, че обжалваните административни актове са издадени от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването им са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно тълкуване на материално-правни норми от правото на ЕС, конкретно на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. По делото е установено, че това лице е влязло на територията на страната нелегално - не по установения ред и не през установените за целта гранични пунктове. Установено е, че в хода на интервюто лицето е дало лъжливи и заблуждаващи отговори, свързани с произхода и националността. Тези факти обосновават правилността на изводите на органа, че лицето може да се укрие. С оглед на това, правилни и законосъобразни са изводите на органа, потвърдени и от първоинстанционния съд, че по отношение на това лице следва да се предприемат мерките, които са описани в обжалваните заповеди на началника на ГПУ - С. По никакъв начин с налагането на тези мерки не е нарушен принципа на пропорционалност. Обратното - с обжалваните заповеди са засегнати в минимална степен правата и законните интереси на адресата. Поддържаното в жалбата засягане на правото на свобода и сигурност следва да се претендира от лицето спрямо страната му по произход, която и да е тя, доколкото същия претендира да е от Сирия, а анкетата установява, че е от Тунис. П. на свободно придвижване се осъществява по установения ред и през установените за това гранични пунктове, при което и този довод в жалбата е неоснователен, а правото на личен и семеен живот, за които се поддържа да са засегнати от административните актове, предмет на обжалване пред Административен съд - Х., не са засегнати и в минимална степен, доколкото лицето не е доказало никаква семейна връзка с лице - гражданин на Р. Б. или законно пребиваващ в Р. Б. чужденец. При тези данни органът и съдът са направили единствения възможен извод, основан на фактическите обстоятелства - жалбоподателят следва да бъде принудително отведен до границата на Р. Б., а до отпадане на пречките за изпълнение на това, да бъде настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци, с оглед опасността да се укрие. С. Р. на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, респ. чл. 15 § 1 от Директива 2008/115/ЕО, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. В случая се разглежда законосъобразността на акта на принудителното настаняване на лицето в такъв дом, а не продължителността на задържането. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. В случая при издаване на оспорената пред съда заповед няма обстоятелства от които да се приеме, че не съществува възможност за извеждане на чужденеца от страната или че не съществува предпоставката по § 1, наличие на опасност от укриване. Неоснователни са и доводите, свързани с поддържаната нищожност на акта, тъй като в жалбата не се съдържат никакви конкретни доводи и фактически твърдения в тази насока. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Х. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение