Решение № 1170 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13070/2019 г.

Решение № 1170 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13070/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на туризма, чрез процесуален представител, срещу решение № 5324/9.08.2019 г. по адм. дело № 4654/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед №РД - 02 - ЗЗ -148/26.02.2019 г. за прекратяване на служебното правоотношение на М. Мрънкова, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Касатора поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и е необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - М. Мрънкова, чрез процесуален представител адв. Цеков в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за установено, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на М. Мрънкова - "главен експерт" в дирекция "Програми и проекти в туризма" при министерството на туризма, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. и подадено заявление от служителката за прекратяване по взаимно съгласие, считано от 1.03.2019 г. Съдът е посочил, че от доказателствата по делото не се установява, молбата да е депозирана именно от М. Мрънкова, независимо че е регистрирана с изх. № ЧР - Д - 74/20.02.2019 г., на тази дата жалбоподателката е била в отпуск за гледане на болен близък, молбата на служителката е регистрирана на 20.02.2019 г., дата на която Мрънкова е била в болничен. Предвид всички тези обстоятелства съдът е счел, че липсва валидно изразено волеизявление от страна на М. Мрънкова за прекратяване на служебното й правоотношение по взаимно съгласие. На следващо място, съдът е счел, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл., тъй като липсват безспорни доказателства, че служителката е била уведомена в срока по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. за взетото отношение от страна на министъра на туризма по направеното предложение за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие. Изложил е мотиви, че липсата на кумулативно наличие на двете предпоставки - приемане на предложението и уведомяване за това на предложителя, водят до извода за липса на взаимно съгласие за прекратяване на служебното правоотношение и законодателят свързва последиците от неизпълнението на тези изисквания с презумпция за неприемане на предложението. Предвид изложеното, съдът е приел, че заповедта е издадена при липсата на основанията по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл и я е отменил като незаконосъобразна. Решението неправилно. За да са налице материалноправните предпоставки по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл., следва да е налице безспорно взаимно съгласие на двете страни по правоотношението - от органа по назначаването и на държавния служител. Същото е изразено писмено в отправено заявление от Мрънкова с изх. № ЧР - Д - 74 от 20.02.2019 г. до министъра на туризма, с която служителката е заявила, че желае да бъде прекратено служебното й правоотношение по взаимно съгласие на страните, считано от 1.03.2019 г. Молбата е подписана лично от Мрънкова и заведена с пореден № 74 от 20.02.2019 г. в регистъра за входящите заявления при министерството на туризма. Служителката не оспорва авторството на положеният в молбата с искане за прекратяване на служебното правоотношение подпис, видно от изложеното в жалбата й пред първоинстанционният съд. Твърди, че така подписаният от нея документ, не е изготвен от нея, нито внесен лично от нея на 20.02.2019 г. или от упълномощено лице. Отделно от изложеното, твърди, че не е спазен 10 дневният срок по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. и служителката не е уведомена от органа по назначаване, че предложението й е прието. Тези доводи на служителката, които са приети еднозначно от първонистанционният съд, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни и необосновани от събраните по делото доказателства и в противоречие с показанията на разпитаната по делото свидетелка Тотова. Материалноправните предпоставки по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие на двете страни са изпълнени. На 20.02.2019 г. служителката е подала писмено заявление за прекратяване на служебното и правоотношение до министъра на туризма по взаимно съгласие. Видно от показанията на разпитаната свидетелка, същото е било подписано от служителката лично пред нея и регистрирано още на същия ден, което се установява от представения по дело регистър на входящите заявления в министерството на туризма. На 22.02.2019 г. министъра на туризма е поставил резолюция "Да", следователно е взето отношение по така направеното заявление от служителката в 10 дневен срок от получаването му. Процедурата е спазена, в 10 - дневния срок от подаване на заявлението е налице произнасяне от страна на органа по назначаването, който е приел предложението с поставяне на резолюция за съгласие на 22.02.2019 г., от който момент предложението е неоттегляемо. Незаконосъобразни са изводите на съда за липсата на взаимно съгласие на страните, предвид неуведомяване на служителката от органа по назначаването, че предложението й е прието в 10 - дневния срок по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Тотова, на 22.02.2019 г., служителката е посетила министерството, за да представи болничен лист и е поискала да й бъде предоставено копие от заявлението с положена от министъра положителна резолюция. Според свидетелката такова копие й е предоставено, с оглед на което следва да се приеме, че в срока по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., служителката е уведомена, за това, че предложението й е прието, с което са изпълнени кумулативните изисквания от страна на органа по назначаването да вземе отношение по предложението и да уведоми другата страна за решението си в 10 - дневен срок от получаването му. Предвид изложеното единственият обоснован и законосъобразен извод е, че към момента на издаване на заповедта е било налице взаимно съгласие между страните по служебното правоотношение за прекратяване - тоест налице са материалноправните предпоставки на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила и оспорената заповед не противоречи й на целта на закона - а именно при наличие на взаимно съгласие между органа по назначаването и държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение, последното да бъде прекратено. Като е приел обратното, административния съд е постановил необосновано и материално незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорената заповед, предвид липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Независимо от изхода на спора, разноски в полза на касатора не се присъждат, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,