Решение № 948 от 26.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Агенцията за социално подпомагане /АСП/, представлявана от изпълнителния директор Р. Петкова, срещу Решение 1095 от 21.02.2023г. по адм.дело 2411/2021г. на Административен съд София - град, с което е осъдена АСП да заплати на И. Котрулев сумата 978 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, причинени му от незаконосъобразно бездействие на административния орган, респективно негови длъжностни лица, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, като на ищеца са присъдени разноски. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт като се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и отхвърляне на исковете, поради неоснователност и недоказаност. Ответникът по касационната жалба - И. Котрулев с писмен отговор оспорва касационната жалба, като я намира за неоснователна, и моли за отхвърлянето й. По делото е постъпила и частна жалба от адв. А. Живков като пълномощник на ответника по касация Котрулев срещу Определение 3740/02.05.2023г. за изменение на Решение 1095 от 21.02.2023 г. по адм. дело 2411 от 2021 г. на Административен съд София - град, в частта на разноските. Моли същото да бъде обезсилено или отменено, като претендира уважаване изцяло на искането за разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност както на касационната жалба на АСП, така и на частната жалба на Котрулев. Счита, че решението е правилно, постановено е при изяснена фактическа обстановка, спазване на съдопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и провери оспореното решение при условията на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ се е развило по предявен от Котрулев иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на левовата равностойност на 500 евро, причинени от фактическото бездействие на ответника да заплати присъдено от съда обезщетение и волеизявление на ответника с изх. 94И-00-0203 от 17.12.2020 г. за прихващане. Искът е съединен с оспорване на заявлението за прихващане. Исковата претенция се основава на незаконосъобразно бездействие на Агенцията /АСП/, изразяващо се в неизплащане на присъдено от съда обезщетение за неимуществени вреди, причинени от органа и негови длъжностни лица в предходни производства, като в нарушение на чл. 105 от ЗЗД се твърди, че е извършено второ поред прихващане срещу същото обезщетение с насрещно вземане на АСП за разноски по друго дело. Твърди се също, че с второто прихващане се цели да се заличи бездействие по изплащане на обезщетение по предходен изпълнителен лист от 18.01.2017 г. Вследствие на изложените обстоятелства ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в [заличен текст], през периода от 16.03.2017г. до 25.02.2021г. и продължаващи и сега, следствие от незаконосъобразно бездействие на органа и негови длъжностни лица. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, дал е указания и предоставил възможност на всяка от тях да ангажира доказателства, като е събрал представените и посочени относими към предмета на спора такива. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение АССГ е осъдил Агенцията за социално подпомагане да заплати на И. Котрулев сумата 978 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, причинени му от незаконосъобразно бездействие на административния орган, респективно негови длъжностни лица, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, като е присъдил на ищеца разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че са установени всички кумулативно предвидени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки за уважаване на иска по въведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, а именно : наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие, бездействие; и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с приложимия материален закон и изцяло се споделят от настоящата инстанция като не се нуждаят от допълване. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти и обстоятелства. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за основателност на иска е в съответствие с фактически установеното. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава исковата претенция, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на административния съд, че по делото са доказани по безспорен начин всички законови предпоставки, обуславящи основателност на предявения от ищеца иск и ангажиране отговорността на държавата за причинените вреди. При правилно изяснена фактическа обстановка, въз основа на безпротиворечивите писмени доказателства и заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът е обосновал правилен извод за наличие на незаконосъобразно фактическо бездействие на ответника, изразяващо се в липса на воля да изчисли точно дължимите лихви по изпълнителния лист от 18.01.2017 г., както и в непредприемане на необходимите действия по окончателното изплащане на задълженията. Правилна е и преценката му, че съществуващата за ищеца възможност за принудително събиране на вземането му не освобождава ответника от задължението да изпълни влязло в законна сила съдебно решение и не обосновава извод за липса на фактическо бездействие на последния. Безспорно задължението на административния орган произтича и от прякото приложение на принципа за съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 1 от АПК, вменяващ упражняване на правомощията му по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Обосновани са и изводите на съда за незаконосъобразност на изявлението за прихващане с изх. 94И-00-0203 от 17.12.2020 г., с оглед липсата на искано и заявено съгласие на кредитора в лицето на ищеца Котрулев. Правилно АССГ е приел за доказана и втората предпоставка за присъждане на обезщетение - наличие на вреди - в конкретния случай неимуществени, проявили се под формата на претърпени болки и страдания [заличен текст], водещи до физическо неразположение. Обосновано съдът е определил неизплащането на присъденото обезщетение като накърняващо легитимните очаквания на ищеца спрямо държавата за справедливост и добросъвестно упражняване на властническите правомощия, и за сигурност в личната и в имуществената му сфера. Съобразявайки притесненията, породени от незаконосъобразното прихващане, на фона на вече съществуващи заболявания, съдът правилно е преценил установяването на неимуществени вреди, по-големи от естественото притеснение, което всеки човек би изпитал в подобна ситуация, и които могат да доведат до по-тежки последствия за здравето на ищеца. Тези констатации съдът е базирал и на гласните доказателствени средства, които ответникът не е оборил, посочвайки други годни и относими доказателства по делото. Констатирано е и наличието на причинна връзка между понесените вреди и незаконосъобразното бездействие на ответника, което настоящата инстанция споделя изцяло. Безспорно данни за това се съдържат в гласните и писмени доказателства, сочещи наличието на такава връзка. Относно размерът на дължимото обезщетение за обезвреда, съдът е изложил мотиви, че ги определя по справедливост - съгласно общия критерий на чл. 52 ЗЗД и с оглед нормите на чл. 203, ал. 2 АПК вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ. В случая правилно съдът е съобразил вида, характера и степента на болките и страданията, причинени на Котрулев, и съотнасянето и отражението им върху физическото му и душевно здравословно състояние. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които да мотивират отмяната на акта. Съдът е изложил установените по делото фактически констатации, посочил е въз основа на кои относими и годни доказателства и доказателствени средства е приел за установени значимите за спорното право фактическите обстоятелства, извършил е пълен анализ и преценка на кредитираните доказателства. Въз основа на това АССГ е достигнал до правилния извод за основателност и доказаност на исковата претенция, обосноваващ ангажиране отговорността на държавата за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Предвид установяване наличието на всички законови предпоставки от фактическия състав, основаващ ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е уважил предявения иск. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да заплати на адвокат А. Живков адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъщественото процесуално представителство на ответника по касация в настоящото производство. По отношение на частната жалба срещу Определение 3740/02.05.2023г. за изменение на Решение 1095 от 21.02.2023 г. по адм. дело 2411 от 2021 г. на Административен съд София - град, в частта на разноските, настоящият съдебен състав приема следното: АССГ е бил сезиран и с молба от адв. Живков като процесуален представител на ищеца Котрулев за изменение на решението в частта за разноските, с която същият е претендирал да му бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение по уважената претенция за отмяна на незаконосъобразното изявление за прихващане и разноски за явяване в проведените няколко съдебни заседания поради сложността на делото. Заявено е било и искане за отделяне и изпращане на материалите по делото на компетентен съдебен изпълнител за събиране на вземанията и на разследващ орган за образуване на наказателно производство срещу виновните лица. С оспореното Определение 3740/02.05.2023г. по адм. д. 2411/2021г., АССГ е оставил без уважение искането на адв. Живков за изменение на решението в частта за разноските и останалите искания. Определението е правилно. Неоснователно е искането за присъждане на допълнителни разноски, както за допълнително адвокатско възнаграждение за уважена претенция за отмяна на незаконосъобразно изявление за прихващане, така и за разноски за явяване в проведените няколко съдебни заседания. Установяването и отмяната на незаконосъобразното изявление за прихващане не е самостоятелна искова претенция, а елемент от фактическия състав на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, без наличието на който хипотезата на нормата не би била изпълнена и искът за обезвреда би бил неоснователен. На страната, респективно на процесуалния й представител при осъществявана безплатна правна защита по смисъла на чл.38 ал.2 от ЗАдв. се заплаща извършването на правните действия в процеса като в случая за оказваната й правна защита по предявения иск е присъдено адвокатско възнаграждение размер на 400 лева, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1 от НМРАВ 1/2004г. При липса на изрично заявено искане за допълнителни разноски за явяване в съдебните заседания и непредставен списък на разноските в този смисъл до приключване на устните състезания по делото пред АССГ, правилно е отхвърлено и допълнителното искане за изменение на решението в частта за разноските в тази насока. Неоснователно и правилно отхвърлено е и второто искане - за отделяне и изпращане на материалите по делото на компетентен съдебен изпълнител за събиране на вземанията и на разследващ орган за образуване на наказателно производство срещу виновните лица. Касае се за съдебно решение на първа инстанция, което подлежи на инстанционен контрол за законосъобразност и като такова не е окончателно, няма сила на пресъдено нещо и не подлежи на изпълнение, още по-малко пък на принудително такова. Законодателят е уредил правната възможност на кредитора да събере вземанията си по реда на принудителното изпълнение при наличие на годно изпълнително основание и в случай, че длъжникът не изпълни доброволно задължението си по влязъл в законна сила съдебен акт. В случая такава хипотеза не е налице. От друга страна, макар и да е установил незаконосъобразно бездействие на ответника по предявения иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, административният съд не установява, а и няма правомощието /компетентността/ да преценява дали действието или бездействието на служителите или длъжностните лица на даден административен орган осъществява признаците на престъпление по Наказателния кодекс, още по-малко да сезира разследващите органи и инициира наказателно производство. По изложените съображения, определението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,