Решение № 1654 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8727/2010 г.

Решение № 1654 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8727/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по жалбата на Илиян Димов Танев от гр. София против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи по заявление с вх. № 15584 от 29.05.2009 г. съдържащо искане за снемане на полицейска регистрация на осн. чл. 160, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Твърди, че полученият по заявлението отговор, обективиран в писмо от 03.07.2009 г. с рег. № Я-28021/30.06.2009 г. представлява частичен отказ по подаденото заявление, тъй като не съдържа волеизявление относно цялото искане. Претендира отмяна на мълчаливия отказ. Ответникът - министър на вътрешните работи не изразява становище по жалбата. Делото е върнато за ново разглеждане, след отмяна на постановеното от тричленен състав на Върховен административен съд решение № 3415 от 16.03.2010 г., с което мълчаливият отказ на административния орган, до който е подадено искането за снемане на полицейска регистрация, е бил отменен. С решение № 8976 от 30.06.2010 г. по адм. д № 5013/2010 г., петчленен касационен състав на Върховен административен съд, е отменил решение № 3415/16.03.2010 г., върнал е делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като с оглед разпределената съобразно чл. 170, ал. 2 от АПК доказателствена тежест, е посочил първоинстанционият съд да даде указания жалбоподателя за ангажиране на доказателства за основателността на жалбата. С оглед събраните по делото доказателства, съдържащи се в преписката, приета при първоначалното разглеждане на делото, така и след неговото връщане за ново разглеждане, Върховният административен съд, в настоящия си състав приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление № 15584 от 29.05.2009 г. до министъра на вътрешните работи, Илиян Димов Танев от гр. София, е поискал на основание чл. 160, ал. 2 от ЗМВР, издаване на заповед за снемане на полицейска регистрация, както и всяка налична информация от информационните масиви на МВР, като е представил постановления за прекратени досъдебни производства. С оглед подаденото заявление и на основание чл. 20, ал. 1 от Наредба № Iз-1187 от 2007 г. за реда за извършване на полицейска регистрация директорът на структурното звено на МВР, извършило регистрацията, е разпоредил извършване на проверка на документите, представени от лицето, която проверка е завършила с предложение от 25.06.2009 г. от началника на 07 РПУ - СДВР. Към предложението е приложена справка относно извършената проверка по преписка вх. № 15584 от 2009 г. по описа на 07 РПУ, изготвена 17.06.2009 г., както и докладна записка от 17.06.2009 г.. С писмо изх. № я-28021 от 30.06.2009 г. началникът на Столична дирекция "Полиция" е уведомил жалбоподателя, че Министерството на вътрешните работи не съхранява данни от полицейска регистрация по смисъла на чл. 59 ЗМВР, основанията за снемане на която са визирани в чл. 160, ал. 2 ЗМВР. С оглед дадените в отменителното решение на касационния състав на Върховния административен съд указания, съдът е указал на жалбоподателя на основание чл. 170, ал. 2 от АПК за тежестта на доказване относно наличие на основания за издаване на заповед за снемане на полицейската му регистрация. Въпреки дадените указания, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, различни от тези, приобщени към преписката. Въз основа на същите се установява, че при извършената проверка във връзка с подаденото заявление № 15 584 от 29.05.2009 г., в Централизираната информационна система на следствените служби няма данни за образувани и неприключили досъдебни производства и повдигнати обвинения за лицето - писмо I И-66-747 от 10.06.2009 г. на Прокуратурата на Република България. Във връзка с прекратяване наказателното производство против жалбоподателя по ЗМ № 2552/1998 г. по описа на 07 РУ на МВР и пр. пр. № 3822/1997 г. по описа на СРП статусът му от извършител е променен на "проверен". Променен е статусът му и във връзка с дознание № 20/1999 г. и пр. пр. № 1564/1999 г. Предвид извършено осъждане по дело № 834/1986 г. на РС -Хасково и представеното свидетелство за съдимост от 05.06.2009 г., от което видно, че лицето е осъждано, статусът му във връзка с делото не е променен. Това последно обстоятелство е предмет на спора по делото, като в писмената си молба от 16.12.2010 г. жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 88а от НК за настъпила за осъждането реабилитация. С оглед доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд напира жалбата за неоснователна. Видно от данните в преписката, за жалбоподателя е налице два вида полицейска регистрация - първият вид - която не е снета, за извършеното от него престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и за което е налице осъждане в влязла в сила присъда по дело № 834/1986 г. на Районен съд Хасково - удостоверение за съдимост от 05.06.2009 г. и втори вид полицейска регистрация - такава за наличие на данни по чл. 59 от ЗМВР - когато лицето и привлечено като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, която е снета, поради прекратяване на наказателното производство. Основанията по чл. 160, ал. 2, т. 1-5 вкл. от ЗМВР, които административният орган взема предвид за да постанови заповед за снемане на полицейска регистрация, са изброени изчерпателно. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: 1. е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. е влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало; в този случай искането може да се направи от неговите наследници. Основанията не включват възможност за снемане на регистрация при наличие на осъждане, без значение дали е настъпила реабилитация - по право или съдебна. Наличието на данни за осъждане на лицето не дава право на административния орган да издаде заповед за снемане на полицейската регистрация. Освен това административният орган по чл. 160, ал. 1 от ЗМВР не може да извършва преценка относно настъпилата реабилитация. Това право е дадено единствено на компетентния съдия, извършващ проверка относно верността на свидетелството за съдимост. Видно от отговор на заявление за снемане на полицейска регистрация, изпратено на жалбоподателят 30.06.2009 г., регистрацията по чл. 59 от ЗМВР на лицето поради данни за това, че е привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, е снета поради прекратяване на наказателното производство против него. Това обстоятелство е отразено в изпратеното до него писмо от 30.06.2009 г. Неоснователно е същият да иска заличаване от информационните масиви на МВР на всички лични данни, отразени във връзка извършената регистрация. На снемане поради наличие на основания по чл. 160, ал. 2 от ЗМВР, подлежат само данните по чл. 22 от Наредба № Iз-1187 от 2007 г., т. е. данните, подлежащи на смяна са нормативно посочени. Предвид изложеното, не са налице предпоставки по чл. 170, ал. 2 от АПК за наличие на основания по чл. 160, ал. 2 от ЗМВР министърът на вътрешните работи да издаде заповед за снемане на полицейската регистрация на жалбоподателя по заявление № 15584 от 29.05.2009 г., поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение