Решение № 8695 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11253/2009 г.

Решение № 8695 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11253/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Валентин Димитров Кисьов от гр. Девин, против заповед с рег. № К-5845 от 13.07.2009 г. на министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издадената заповед и търси нейната отмяна. Жалбата е обоснована със следните твърдения, съдържащи се в нея и подържани в хода по същество и представените писмени бележки от адв. Серафимов, в качество му на процесуален представител на жалбоподателя - опорочаване формата на издадената заповед с оглед пропуска на дисциплинарно наказващия орган да посочи извършителя на нарушението и това, че актът не съдържа нито времето нито обстоятелствата, при които е извършено нарушението, т. е. конкретните нормативни разпоредби, които са нарушение от жалбоподателя; в заповедта не е обсъдена формата на вината и вида на наказанието което е несъответно на дължимото поведение-нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР и защото вида на наказанието е определено в нарушение на принципи на законност, съразмерност и истинност. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез своя процесуален представител - юрк. Йовчева оспорва жалбата като неоснователна. С оглед наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение намира за установено следното: Жалбата е редовно подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт, в срока по чл. 149 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалвана заповед министъра на вътрешните работи е наложил на Валентин Димитров Кисьов, в качеството му на длъжностно лице - началник на РУ на МВР - Девин дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Фактическо основание за налагане на наказанието дисциплинарно-наказващият орган е посочил, че в в соченото качество - при наличие на данни да извършено престъпление от общ характер не е разпоредил образуване на преписка и завеждането й в регистъра за заявителски материал в районното управление, с което е нарушил разпоредбите на Инструкция № I3-1171/2.08.2006 г.; незаконосъобразно е издал наказателно постановление, без водачът на МПС да е запознат с административно-наказателната преписка, с което е нарушил чл. 52, ал. 2 ЗАНН, както и че при неспазване изискванията на чл. 105, ал. 1 ЗДвП е поставил тъмно фолио на задните и страничните стъкла на личния си автомобил, нарушение на точки 5, 7 и точка 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. За установяването на фактическата обстановка, органа изцяло се е позовал на данните, събрани в проведено дисциплинарно производство, съдържащи се в справка рег. № 2733/5.06.2009 г. по описа на Дирекция "Инспекторат" МВР. Дисциплинарното производство е започнало с издаването на представената по делото заповед с рег. № Iз-773/13.05.2009 г., с която дисциплинарнонаказващия орган е предприел първите действия за установяване на нарушението, чрез назначаване на комисия за проверка на постъпили предварителни данни - писмен сигнал - вх. № 1657/15.04.2009 г. по описа на дирекция "Инспекторат". По делото е представена справка рег. № 2733/5.06.2009 г. изготвена от комисията назначена със заповедта на министъра на вътрешните работи. Същата съдържа подробно обсъждане на събраната в хода на проверката информация, предлагайки на наказващия орган да се приемат за основателни сигналите, относно "прикрита кражба на дизелово гориво, извършена от лицето Райчо Илиев Гергински от Девин, комендант в частна охранителна фирма ЕТ НПК - Никола Климентов"; прикриване на извършено противоправно деяние от Георги Тодоров Георгиев - директор на ВМЗ - Девин, по повод на отправена от него закана за саморазправа със законно притежавано огнестрелно ловно оръжие, към Марияна Пилчева от Девин и нейният приятел, като умишлено не са предприети необходимите действия за неговото изясняване и документиране. В дадените писмени обяснения пред назначената комисия Кисьов оспорва изцяло изнесеното в писмения сигнал, послужил за извършване на проверката, посочва, че лично е разследвал сигнала за кражба на дизелово гориво и е установил, че не се касае за кражба, разпоредил е превантивно задържане на горивото за около месец и понеже в този период не е постъпила жалба за кражба, горивото е върнато. За затъмняване стъклата на автомобила си, твърди, че го е закупил със затъмнени странични стъкла, единствено е поставил такова на задното стъкло, като счита, че с тези си действия не нарушава Закона за движение по пътищата. С оглед събраните в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта доказателства, Върховният административен съд, трето отделение в настоящия си състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР. Кисьов не отрича факта, че е издал наказателно постановление, без актът установяващ административното нарушение, да е надлежно връчен на нарушителя; че собствения му автомобил е бил в даден период от време със затъмнени стъкла; както и, че му е докладвано, че в управляван от лицето Гергински автомобил е намерено 10 литра дизелово гориво . Спорно е това налице ли е неправомерно поведение на наказания относно изпълнение на служебните му задължения в качеството му на началник на полицейското управление. Според обясненията на наказания, поддържани и в писмената защита на повереника му пред съда, няма неизпълнение от негова страна на служебни задължения. От своя страна, административния орган, възприемайки констатациите от обобщената справка, е приел, че главен инспектор Валентин Кисьов, в качеството му на началник на началник на РУ на МВР - Девин, не е изпълнил служебните си задължения, като при наличие на данни за извършено престъпление от общ характер не е разпоредил образуване на преписка и завеждането й в регистъра за заявителския материал, с което е нарушил разпоредбата на Инструкция № Iз-1171/2.08.2006 г. Въпреки наличието на "заявителски материал" по смисъла на чл. 2 от Инструкция № Iз-1171/2.08.2006 г. - за извършено престъпление от физическо лице, Кисьов, вместо да разпореди регистрация по надлежния ред, и в последствие извършване на проверка - лично извършва разследване и приема, че не се касае за престъпление. Съдът изцяло кредитира извода на органа, че с тези си действия Кисьов не е изпълнил служебните си задължения- не е разпоредил единствено възможното и задължително за случая образуване на преписка, с нейното деловодно регистриране и след приключване на проверката, материалите по нея да бъдат изпратени по компетентност на Районна прокуратура - Девин, а не сам да решава има или няма престъпление по "заявителския материал". Също така не може да бъде споделен довода, че за издаденото наказателно постановление, в нарушение на чл. 52, ал. 2 ЗАНН - не следва да бъде санкциониран, доколкото се касае за неволна грешка, а не за неизпълнение на служебните задължения. Кисьов, в качеството му на наказващ орган е бил длъжен по закон, преди да издаде наказателно постановление, сам да извърши проверка дали акта за установяване на административното нарушение е бил предявен на нарушителя, а не да се доверява в тази насока на други служители. Не на последно място съда приема, че и третото нарушение е осъществено и собствения автомобил на обжалващия е управляван със затъмнени стъкла. Правилна е преценката на наказващия орган за негативно отношение в обществото към автомобили в такъв вид, с провокативност за поставяне над закона и демонстрация на сила от страна на водачите на автомобили със затъмнени стъкла. Що се касае до твърденията за порок във формата на заповедта, в смисъл на непълни мотиви относно фактическите и правни основание за издаването й, то същите не могат да бъдат споделени. Наказващия орган е индивидуализирал нарушителя, конкретизирал е нарушенията и ги е обосновал с изготвената справка. Доказателство за мотивиране на заповедта е факта на оспорване от Кисьов на всички приети от органа фактически и правни констатации в оспорената заповед. Второто поддържано основание за отмяна, че заповедта не била мотивирана е голословно. Дисциплинарнонаказващия орган изрично в оспорваната заповед е препратил към справка рег. № 2733/5.06.2009 г., от чието съдържание е видно как е обсъден събраният в хода на производството доказателствен материал и въз основа на кои доказателства е установено дисциплинарното нарушение. Неоснователни и бланкетни по своя характер са твърденията, че наказанието е наложено за невиновно поведение само на сигнали от лица, недоволни от дейността на оспорващия. В предвид установеното при проведеното дисциплинарно производство твърдението е голословно както и това за нарушаване принципа на законност, съразмерност и истинност, включително и немотивиране срока на наложеното наказание като съответно на неправомерното поведение с оглед длъжността и категорията на служителя. Жалбоподателят не посочва и не търси доказване на определени факти, които са относими към случая, а с отричане на приетото за установено цели опровергаването му. Твърдението за нарушение на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е също неоснователно. Съгласно тази норма дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Сроковете не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Нарушението се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя - чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР. От това определение следва изводът, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато на компетентния административен орган са станали известни фактът на извършване на нарушението, характерът на действието или бездействието, времето и мястото на извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и формата на вината му. В случая наказващият орган се е позовал на справка рег. № 2733/5.06.2009 г., с която е установено нарушение от страна на жалбоподателя поради което оспорената заповед е издадена в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Водим от горното, Върховния административен съд, трето отделение