Решение № 13025 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5415/2018 г.

Решение № 13025 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5415/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Националната агенция за приходите (НАП) против решение № 1664/14.03.2018 г. по адм. дело № 12768/2017 г. на Административен съд – София град (АССГ), с което НАП е осъдена да заплати на "София Маркет"ЕООД обезщетение за причинени в периода 26.01.2015 г. – 15.04.2015 г. имуществени вреди в размер на 461, 62 лева, произтичащи от незаконосъобразни действия на орган по приходите, обективирани в Протокол сер. АА № 0008559/26.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 24.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Касационните възражения са свързани с неправилност на решението по отношение установяването на причинно-следствена връзка между отменения Протокол сер. АА № 0008559/26.01.2015 г. и твърдяните вреди, както и по отношение самото доказване на вредите. Ответната страна - "София Маркет" ЕООД, представлявана от адв. М. Айдарова, в писмен отговор на касационната жалба поддържа, че възраженията са неоснователни, тъй като не отговарят на съдържанието на мотивите към обжалваното решение, а като правна аргументация противоречат на установената съдебна практика по прилагане института на непозволеното увреждане при забава изпълнението на парични задължения. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа заключение, че обжалваното решение е недопустимо на основание чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ във вр. с чл. 128 - 132 ДОПК. Според прокурора, съгласно чл. 129, ал. 5 ДОПК органът по приходите е длъжен в 30 дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочената в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато е признато в полза на задълженото лице правото на получаване на суми, неправилно или недължимо платени въз основа на акт на органите по приходите, какъвто бил процесният случай. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срок от страна в съдебния спор, за която съдебното решение е неблагоприятно, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. По основателността на жалбата, съдът приема следното: Производството пред административния съд е образувано по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от "София маркет" ЕООД срещу НАП, с искане за присъждане на сумата от 461, 69 лева като обезщетение за причинените от незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателства на орган по приходите, обективирани в Протокол сер. АА № 0008559/26.01.2015 г., вреди във вид на пропуснати ползи от неоснователното ограничаване за периода 26.01.2015 г. – 15.04.2015 г. правото на ползване на дружеството върху сумата от 20752, 16 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. По съществото на спора, с обжалваното решение съдът е приел исковата претенция за доказана по основание и размер в нейната цялост и е осъдил НАП да заплати на ищеца "София маркет" ЕООД сумата от 461, 62 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска (24.10.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението. Съдът е приел за установено, че по силата на Протокол сер. АА № 0008559/26.01.2015 г., съставен от органи по приходите от дирекция "Фискален контрол" - органи на ответника, във връзка с действия по обезпечаване на доказателства, състоящи се в изземване на стока на ищцовото дружество и определяне на обезпечение в размер на 20 752, 16 лева по реда на чл. 121а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ДОПК, "София маркет" ЕООД е било задължено да внесен определеното с акта парично обезпечение. Установено е като безспорно между страните, че сумата по наложеното обезпечение е внесена на 26.01.2015 г. по сметка на ТД на НАП-София и е възстановен на дружеството на 15.04.2015 г. Установено е, че по силата на влязло в сила определение № 2368/04.05.2015 г. по адм. дело № 1405/2015 г. на АССГ, постановено в производство по чл. 127ж от ДОПК във вр. с чл. 41, ал. 3 от ДОПК, са отменени процесните действия по обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол сер. АА № 0008559/26.01.2015. Съдът е приел, че за периода 26.01.2015 г. до 15.04.2015 г., ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствените си средства в размер на 20752, 16 лева, вследствие на което е понесло вреди под формата на пропуснати ползи, чийто минимален и неподлежащ на нарочно доказване размер е този, равен на размера на законната лихва за периода на задържане на сумата съгласно нормата на чл. 86 ЗЗД. Съдът, по реда на чл. 162, пр. 1 ГПК, като е приел, че не са необходими специални знания, сам е изчислил размера на законната лихва върху сумата от 20 752, 16 лв. за процесния период 26.01.2015 г. – 15.04.2015 г., определяйки размер на дължимото обезщетение в размер на 461, 62 лв. По отношение на причинната връзка между незаконосъобразните действия на органите по приходите и ограничаване правото на ползване на сумата по наложеното обезпечение, съдът е приел, че тя е безспорно доказана, тъй като ако не е било предприето незаконосъобразното действие от орган на ответника, ищецът не би се лишил от правото да ползва собствените си парични средства през исковия период. Съдът е приел за неоснователна защитната теза на ответника за покана от кредитора-ищец към длъжника-ответник, позовавайки се на нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Посочено е, че тази норма урежда момента на възникване на изискуемостта на едно облигационно задължение, чийто източник е договор. В процесния случай паричното задължение на ответника произтичало от осъществен от негов орган непозволено увреждане (а не договор), поради което приложение намира нормата на ал. 3 на чл. 84 ЗЗД, а не тази на ал. 2. С оглед основателността на главния иск, съдът е разгледал и е установил основателност и на акцесорната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения размер на обезщетението за причинени имуществени вреди, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Съдът е обсъдил възраженията на ответника за анатоцизъм като ги е отхвърлил, посочвайки че главното и акцесорното вземане имат различно основание, но еднакво измеримо с размера на законната лихва, определена от Министерски съвет. В тази връзка е приел, че забраната на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД не е нарушена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е заключението на прокурора при ВАП за недопустимост на съдебния акт, поради провеждане на съдебното производство в условия на нарушаване правилото на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон (ЗОДОВ) не се прилага. Настоящият съдебен състав не споделя становището на прокурора, че надлежния ред за разглеждане на претенцията на дружеството е по чл. 128 - 132 ДОПК. Особеното производство, уредено в чл. 128 - 132 ДОПК (Глава ХVІ, раздел І на ДОПК), има за свой предмет и регулация правата на прихващане и възстановяване на суми, както и процесуалния ред за реализирането им, когато предметът на вземането е породено от основание за връщане (възстановяване) на суми "за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите". С други думи, предмет на производството са суми, имащи характер на публични вземания и подлежащи на възстановяване. Съгласно чл. 17, ал. 6 от ДОПК, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. В тази връзка и доколкото предмет на иска е обезщетяване (възстановяване) на вредите от незаконни действия на орган по приходите, допуснати по повод и при изпълнение дейността му, които иск по аргумент от чл. 17, ал. 6 от ДОПК подлежи на реализиране на реда на ЗОДОВ, съдът намира, че чл. 128, ал. 1 от ДОПК не включва в материалния си обхват регулация на отношения свързани с правото на възстановяване на суми като обезщетение поради непозволено увреждане, а единствено правата, породени от форми на непозволено обогатяване на държавата свързани с публични вземания, съгласно нормите на данъчното и осигурителното законодателство. Посочената в заключението на прокурора съдебна практика е неправилно възприета и тълкувана в подкрепа на тезата за недопустимост. Напротив при внимателен преглед на цитираните актове се установява, че съдът приема за приложимо производството по чл. 128 и сл. от ДОПК, когато се касае до иск за: "... главница събрани от ищеца суми по отменени по административен ред протоколи за обезпечителни мерки" (определение № 1798/18.02.2015 г. по адм. дело № 1810/2015 г. на ВАС; "... вземане за пенсия... " (решение № 12116/10.11.2016 г. по адм. дело № 11463/2015 г. на ВАС); "... незаконосъобразно бездействие на ТД на НАП-София по направеното... искане за възстановяване на данък за 2004 г. " (решение № 11312/26.10.2016 г. по адм. дело № 10438/2015 г. на ВАС). Не се констатира съдебна практика, приемаща като недопустимо разглеждането по реда на ЗОДОВ на иск за обезщетяване (възстановяване) на вреди от причинени от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите при или по повод изпълнение на дейността им. Относно правилността на решението касационната инстанция споделя като обосновани и съобразени с приложимия материален закон изводите на административния съд за основателност на така предявения иск, като намира, че тези изводи са изведени въз основа на събраните по делото доказателства и съобразно процесуалното поведение на страните. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е обосновал наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия на органите по приходите във връзка с налагането на принудителни обезпечителни мерки спрямо ищцовото дружество при изпълнение на задълженията им върху движението на стоки с висок фискален риск и резултата от тези действия – обективната невъзможност за ползване на сумата от 20 752, 16 лв. за процесния период 26.01.2015 г. – 15.04.2015 г. Съдът обосновано и правилно е посочил, че причинната връзка между незаконосъобразните действия на органите по приходите и ограничаване правото на ползване на сумата по наложеното обезпечение, е безспорно доказана, тъй като ако не е било предприето незаконосъобразното действие от орган на ответника, ищецът не би се лишил от правото да ползва собствените си парични средства през исковия период. По отношение доказването на вредите, административният съд правилно е съобразил нормите на чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и е приел, че не подлежи на нарочно доказване фактът, че ограниченията относно ползването и разпореждането на сумата по паричното обезпечение носи вреда във вид на пропусната полза и че нейният размер следва да се определи съобразно законната лихва за забава при неизпълнение на парични задължения за периода на неизпълнение. В случая този период съвпада с периода на задържане на сумата на обезпечението, а именно от 26.01.2015 г. – датата на внасянето й по сметката на ТД на НАП – София до 15.04.2015 г. – датата на възстановяване към ищцовото дружество. Възражението за анатоцизъм спрямо претенцията на ищеца обосновано е отхвърлена от административния съд. За да бъде отхвърлено касационното възражение в тази посока е достатъчно да се посочи, че претендираната и присъдена сума като обезщетение за пропуснати ползи се изчислява на базата на законната лихва по аргумент от чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Начина на изчисляване/определяне на размера на вредите не изменя и не засяга правната им природа, а именно числен израз на вредата – пропусната полза. В случая не е налице и анатоцизъм в отношението между главничното задължение и акцесорно присъдено вземане за забава в размер законната лихва до окончателното изплащане на главницата. Налице е капитализация на лихвеното задължение към главничното, а не начисляване на лихва върху лихва. По тези съображения, ВАС в настоящия състав преценява решението в като валидно, допустимо и правилно, поради което следва да го остави в сила. Искането на ответната страна за присъждане на разноски по настоящото дело следва да бъде отхвърлено като недоказано. Към писмения отговор на ответника е представен договор за правна защита и съдействие, който не съдържа данни за уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, касаещо касационното производство. В т. ІІІ от договора изрично е отбелязано, че договореното адвокатско възнаграждение касае "процесуално представителство пред първа съдебна инстанция". Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,