Решение № 1239 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8187/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез пълномощник юрк. Т. Василева, против решение 2947 от 16.07.2024г. по адм. дело 1384/2023г. на Административен съд - Хасково, с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни за кампания 2021г. с изх. 02 - 260- 6500/4338#5 от 23.11.2023г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото от К. С. Й. заявление за подпомагане с УИН: 26/310521/15236 за кампания 2021г., в частта по схема ДПЖСК. В касационната жалба са развити доводи, че оспореното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че съдът е постановил решението си, единствено въз основа на приетото по делото заключение на вещото лице, без да го обсъди в съвкупност с останалите по делото доказателства и дадените от самото вещо лице устни обяснения в съдебно заседание. Счита за неправилни изводите на АС за опровергани констатации на административния орган, че при извършената проверка на място, животните с посочените в УП ушни марки не са били установени в стопанството. Подробни съображения за наличието на сочените отменителни основания са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендират се направените разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност касатора прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът - К. С. Й., в представен писмен отговор, чрез от адв. Д. Попов оспорва касационната жалба. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение е правилно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред АС - Хасково е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021г. с изх. 02 - 260- 6500/4338#5 от 23.11.2023г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което по подадено от К. Й. заявление за подпомагане по схема ДПЖСК са извършени намаления в размер на цялата искана сума от 17 585.42лв. и е оторизирана сума 0.00лв. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и реквизити по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл.35 от АПК и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е счел, че органът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, предвид подадените възражения от бенефициента срещу констатациите от извършената проверка ня място и искането за извършване на повторна проверка, които не са уважени и не са анализирани и обсъдени от органа при издаване на процесното УП. По отношение материалната законосъобразност на оспореното УП, съдът е счел, че относима в случая е нормата на чл.23, ал.1 - 3 от Наредба 3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите и мерките за директни плащания , като в оспореното УП, административния орган е преценил, че не е изпълнено изискването на чл.23, ал.2 и ал.3 от Наредбата, доколкото при извършената проверка в стопанството му част от заявените животни не са установени като налични в животновъдния обект. АС - Хасково е счел, че тази констатация на административния орган се опровергава от събраните по делото писмени доказателства, без да посочи кои са те, както и от изразеното от вещото лице становище в приетото по делото заключение на ВМЕ, както и при разпита на в.л. в открито съдебно заседание. Така възпроизвеждайки част от заключението на вещото лице в решението си за налични или напуснали ЖО животни и приложението на чл.31, параграф 2, б."б" от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11.03.2014г., след извършени изчисления, съдът стига до извод, че не са налице основания за пълен отказ на исканата сума, а по - скоро за намаляване на субсидията. Пак въз основа на заключението на приетата СВМЕ, съдът е приел, че десетки ушни марки на проверените животни са били сменени на 10.03.2021г., преди датата на извършената проверка на място и не става ясно от данните по делото по какъв списък с кои ушни марки и номера на животни, нови/стари или нови и стари, проверяващите експерти на ДФЗ са извършили проверката. В този смисъл, съдът предполага, че проверките са протекли по предварителни данни, от които експертите са направили погрешни фактически изводи за броя на установените налични животни и отменя уведомителното писмо. Така постановеното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Правилни са изводите на АС - Хасково, че оспореното УП е постановено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Неправилно е прието, че при издаването му са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Правилно е определен и предмета на правния спор по делото, а именно изпълнено ли е изискването на чл.23, ал.2 и ал.3 от Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите и мерките за директни плащания, доколкото при извършената проверка на място, част от заявените животни не са установени като налични в животновъдния обект. Уведомителното писмо е постановено след отменително решение 645 от 28.07.2023 г. по адм. дело 211/2023г. описа на АС-Хасково в производство по оспорване на първоначалното УП 02-260-6500/4338 от 18.01.2023г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Необоснован е изводът на съда, че е допуснато съществено нарушение на чл. 35 от АПК и на принципа на истинност. Неправилно съдът е приел, че при издаването на оспореното УП, административния орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото не е обсъдил подадените от земеделския стопанин възражения срещу констатациите от извършената проверка на място в животновъдния обект и не е обсъдил представените с тях доказателства. Към делото е приложена административната преписка, като на л. 65 от адм. д. 211/2023 г. по описа на АС-Хасково се намира заповед 434137/20.08.2021 г. на началник отдел на РТИ- Хасково при РА за извършване на проверка на място на кандидат с УРН 410524 с начална дата 20.08.2021 г. и крайна дата 2.09.2021 г., от конкретно длъжностно лице, което да предаде контролен лист за проверката до 3.09.2021г., при спазване на чл. 26б, ал.1 от ЗПЗП. Проверката на място е извършена на основание чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП. Компетентният орган за проверката на място в случая е структура на Разплащателната агенция по чл. 26а, ал. 2, т.1 от ЗПЗП. Разпоредбите на чл. 28 и чл. 30 от Регламент (ЕО) 796/2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация изискват при извършване на проверка на място да бъде изготвен контролен доклад, който при констатирани нередности задължително да бъде предоставен на земеделския производител за запознаване и подаване на евентуални възражения. Приложен е доклад от извършената проверка на място/ л. 66 до л.257 по адм. дело 211/2023г. на АС - Хасково/ с отбелязана начална дата на проверката 24.08.2021г. и час 15:10 и крайна дата 27.08.2021г., както и обстоятелството, че кандидата е информиран предварително за предстоящата проверка и уведомен за проверката с дата и час на 23.08.2021г. в 17.20ч. Проверката е извършена в присъствието на кандидата. Доклада за извършената проверка на място е изготвен в съответствие с чл. 59, пар. 3 от Регламент 1306/2013. и връчен на 07.09.2021г. срещу подпис на земеделския производител. При извършената проверка на намиращите се в стопанския двор животни са установени общо 188 броя от общо декларираните 251 броя, неустановени са 63 броя животни от декларираните, което представлява 33.51% несъответствие. При проверката на място е представена декларация от кандидата, че животните с по една ушна марка са коригирани и възстановени и и при необходимост е готов за последваща проверка. На 28.09.2021г. кандитата е депозирал възражение срещу извършената проверка на място и изготвения доклад с доводи, че проверяващия е променил часа на проверката и по тази причина част от животните са останали на пасището и са липсвали при проверката, както и, че при проверката е имало чужди животни. Представено е ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издавано от информационната система от 21.09.2021г., което касае транспортиране на животни с индивидуални идентификатори, което е след датата на извършената проверка на място и е валидно само за придвижване на описаните в него животни на територията на станата с валидност 1 ден. В отговор на възражението на кандидата е изпратено уведомително писмо изх. 01 -262 -6500/600#2 от 27.10.2021г. , с което е уведомен, че е направен допълнителен административен контрол по извършената проверка на място, като е отчетено фактическото състояние на стопанството към момента на проверката и административния контрол потвърждава, че констатациите на експертът от РТИ - Хасково са коректни и в съответствие с акредитираните процедури на ДФЗ - РА. От кандидата е подадено ново възражение с вх. 01- 262 - 6500/600#3 от 11.01.2022г. до изпълнителния директор на ДФЗ, в което се преповтарят доводите от предходното възражение, относно начина на извършената проверка на място, както и че липсващите животни са в резултат на действия на проверяващият, а по отношение животните с намерена една ушна марка, своевременно са взети мерки за премаркирането им и не се допуска в стадото да има животни без ушни марки. С уведомително писмо от 24.02.2022г. кандидата е уведомен от зам. изпълнителен директор на ДФЗ, че е направен повторен административен анализ по извършената проверка на място от отдел "Контролни проверки", дирекция "Технически инспекторат" и са потвърдени констатациите от проверката по предходен отговор на възражението. Въз основа на посочените по горе обстоятелства, изводите на административния съд за допуснато от органа съществено нарушение на чл. 35 от АПК са неправилни и необосновани. Кандидатът е уведомен за началото на проверката, присъствал е на същата и е бил длъжен да обезпечи проверката на всички животни, заявени за подпомагане. Възползвал се е от възможността да депозира възражения, които са разгледани от контролните органи и за резултатите е уведомен с писма. С възраженията не са били представени относими към проверката писмени доказателства, които да не са били обсъдени от органа, каквито изводи е направил административният съд. Не съществува задължение за административният орган да възлага, респективно извършва повторна проверка на място. Проверката е извършена в съответствие с чл. 59, пар. 5 от Регламент 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и изискването за осигуряване минимално ниво на проверки на място, необходимо за ефективното управление на рисковете и увеличаване на това ниво при необходимост. На първостепенният съд е убягнала и изобщо не е подложена на анализ и обсъждане противоречивата защитна теза на кандидата в рамките на проведеното административно и впоследствие съдебно производство. В хода на административното производство твърди, че част от животните са останали на пасището и са липсвали при проверката (или пък са проверени чужди животни), поради променен час. С подадено възражение вече се твърди, че по отношение намерените животни с една ушна марка, своевременно са взети мерки за премаркирането им, а в хода на съдебното производство, чрез възложена експертиза, кандидата се домогва да докаже, че по отношение на установени при проверката животни с несъответствия е извършвана подмяна на ушни марки на животните след 31.05.2021г., следователно след датата на заявяването. Въпреки, че съдът е приел за опровергани констатациите на административният орган, че част от заявените от кандидата животни не са установени като налични в животновъдния обект от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по изготвената експертиза, в мотивите му липсва анализ на представените по делото писмени доказателства, а изводите на АС са изградени само и единствено въз основа на заключението на вещото лице. Съдът изобщо не е обсъдил представеният по делото доклад за проверка на място "НДЖ -2021 специфично подпомагане", който не е бил оспорен по реда на чл.193, ал.1 от ГПК от жалбоподателя. Доказателствената сила на този официален свидетелстващ документ не е опровергана по надлежния ред, не е извършвана проверка от съда чрез сравняване с други документи или чрез разпит на свидетели, за да го изключи съдът с нарочно определение по чл.194, ал.2 от ГПК от доказателствата по делото. Единственото доказателство в подкрепа на тезата на жалбоподателя, че част от животните са били с подменени ушни марки, след заявяването им и преди проверката е заключението на съдебно - медицинската експертиза, което неправилно е ценено от съда като единствен източник за опровергаване на констатациите на административния орган. На първо място заключението на експерта е доказателствено средство, а не способ за събиране на доказателства. Установяването на подмяна на ушни марки със заключението на вещото лице е недопустимо, поради наличието на специален ред и законови изисквания за тези действия. На следващо място проверката на място е извършена на 24.08.2021г., видно от представената информация за заявка на л. 388 от адм. дело 221/2023г. на АС - Хасково, датата на която са генирирани данните за извършване на проверката е 24.08.2021г., 13 :10ч., следователно в деня на проверката. При извършената проверка на място, животните са проверени съгласно генерираните и актуални данни в дирекция "Технически инспекторат" и доклада от извършената проверка на място, отразява данните за животновъдния обект, именно към тази дата. Съдът изобщо не е взел предвид обстоятелството, че проверката на заявените за подпомагане животни се извършва, съгласно актуалните данни в регистъра и датата на проверката 24.08.2021г., относно заявените за подпомагане животни, както и че при извършената проверка от вещото лице са проверявани данните към 2024г., както и обясненията му, дадени в съдебно заседание, че е възможно новите ушни марки да са въведени със задна дата от ветеринарния лекар. След като данните за проверката са били изтеглени от проверяващият и актуални към датата на проверката - 24.08.2021г., подмяната на ушните марки на животните, които не са били установени в ЖО на неустановена по делото дата, сочи на единствения извод за извършена подмяна след датата на проверката и недобросъвестно поведение на жалбоподателя. Следва да бъде подчертано изрично, че в съответствие с Регламент (ЕО) 21/2004г. на Съвета от 17 декември 2003г. за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) 1782/2003г. и на Директиви 92/102/ ЕИО и 64/432/ ЕИО, всяка държава - членка, каквато е Република България, създава система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент. Съгласно чл. 3, параграф 1 от Регламента системата за идентификация и регистрация на животни включва следните елементи: а) средства за идентификация с цел идентифициране на всяко животно; б) актуални регистри, които се поддържат във всяко стопанство; в) документи за движение на животните и г) централен регистър или компютърна база данни. Съгласно параграф 2, Комисията и компетентният държавен орган на съответната държава членка имат достъп до цялата информация, която е предмет на настоящия регламент. По силата на чл. 4 от регламента всички животни в дадено стопанство, родени след юли 2005г. или за България, Румъния и Хърватия съответната дата на присъединяване, се идентифицират в съответствие с параграф 2 в рамките на период, определен от държавата - членка. На основание чл. 4, апр. 2а) животните се идентифицират първо чрез средствата за идентификация, които отговарят на изискванията от раздел А.1 до А3 от приложението към настоящия регламент и б) второ, чрез средствата за идентификация, одобрени от компетентния орган и отговарящи на техническите характеристики, изброени в раздел А4 от приложението към регламента. На основание чл.4, параграф 6 от Регламента, нито едно средство за идентификация не може да бъде премахнато или заменено без разрешението на компетентния орган. Там където средството за идентифициране е станало неясно или е изгубено, се поставя заместител със същия код, колкото е възможно най - бързо, в съответствие с разпоредбите на настоящия член. В изпълнение на разпоредбите на Регламента в България е приета и в сила Наредба 6 от 8.10.2013г. за изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в Интегрираната информационна система на България. Анализа на цитираните разпоредби налага извод, че подмяна на ушни марки на животните, каквато е последната поддържана защитна теза на кандидата не би могла да се извърши без разрешението на компетентния орган. Самото вещо лице в обясненията си, дадени в съдебно заседание е обяснило механизма на извършваните проверки относно идентификацията на животните, които се извършват от Областните дирекции по безопасност на храните, както и реда за подмяна на ушните марки. По делото не са ангажирани доказателства, както за спазване на изискванията на Регламента за замяна на ушните марки, така и националното законодателство в тази връзка. Липсва декларация на собственика с описани ушни марки пред ОДБХ с отразяване на паднала или изгубена марка, както и своевременно отразяване в регистъра, след разрешението на компетентния орган на новите ушни марки, актуални към датата на извършената проверка на място. В обобщение следва да бъде посочено, че констатациите на административният орган, въз основа на извършената проверка на място не са опровергани от кандидата с относимите писмени доказателства, доклада от извършената проверка на място не е оспорен по надлежния ред и доказателствената му сила в качеството на официален свидетелстващ документ не е опровергана. Проверките на вещото лице в съответните регистри не са актуални, а три години след извършените проверки на място и не опровергават актуалните данни за животните в регистъра, генерирани на датата на проверката и използвани при извършването им. Неопровергана по делото е констатацията от проверката, възпроизведена и в оспореното УП, че от 251 броя декларирани животни в подаденото заявление за подпомагане, 63 броя животни не са установени при проверката, което представлява 33, 51% несъответствие и след прилагане на разпоредбите на чл.30 и чл.31 от Делегиран Регламент 640/2014 от 11.03.2014г. на Комисията, кандидата не подлежи на подпомагане. Съгласно чл.31, параграф 2 от Регламента, когато процентът на несъответствие между декларираните животни и броя установен по чл. 30, параграф 3 е по - голям от 20% помощта или подпомагането, на която или което бенефициерът би имал право съгасно чл. 30, параграф 3 по схемата за помощ или мярката за подпомагане, не се отпуска за съответната референтна година. Предвид изложеното решението на съда е неправилно като материално незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено, а по същество жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на направените за две съдебни инстанции разноски, а именно- държавна такса за касационното производство в размер на 140, 68лв., както и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 200 лв, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24, предл. второ от Наредба за заплащането на правна помощ, или общо разноски в размер на 340, 68лв. Предвид изложеното, състав на Върховния административен съд, Пето отделение, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК