Решение № 36 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2444/2013 г.

Решение № 36 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2444/2013 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Българската академия на науките, представлявана от председателя й акад. Стефан Воденичаров, срещу решение № 6538 от 3.12.2012 г., постановено по адм. дело № 4368/2012 г. от Административен съд - София град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Същото становище поддържа и в съдебно заседание чрез процесуалните си представители. Ответникът - областният управител на област София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът - Българската агенция по безопасност на храните в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на БАН срещу заповед № РД-15-046 от 11.04.2012 г. на областния управител на област София. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при издаването на оспорената пред него заповед са били спазени материалноправните предпоставки на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Административният акт бил издаден при наличието на доказателства, че процесният недвижим имот е публична държавна собственост, видно от акт за публична държавна собственост № 03479/21-10-2003 г. В доказателствена тежест на жалбоподателя било да установи наличието на валидно съществуващо правно основание, по силата на което държи недвижимия имот. Между БАН и Българската държава бил възникнал и съществувал вещно-правен спор относно правото на собственост върху процесния имот, като този спор следвало да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо между страните в исков състезателен граждански процес по предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК или чл. 108 от ЗС. По арг. от чл. 114, ал. 1 от ППЗДС и чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК жалбоподателят не бил оборил с допустими доказателствени средства материалната доказателствена сила на акта за публична държавна собственост, поради което и при липсата на влязло в сила съдебно решение, с което БАН да е призната за собственик ни недвижимия имот се обосновавал окончателен извод за наличието на всички материалноправни предпоставки на относимата разпоредба на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, оправомощаваща ответника да изземе по административен ред от жалбоподателя владението и държането върху него. При издаването на заповедта не били допуснати съществени нарушения на процедурните правила, които да опорочават волеизявлението на административния орган. Не било допуснато нарушение и по смисъла на чл. 35 от АПК, тъй като преди издаването на обжалваната заповед в пълнота били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Жалбоподателят бил уведомен за образуваното административно производство като взел участие в него и упражнил процесуалните си права по смисъла на чл. 34, ал. 3 от АПК. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваната заповед е издадена при наличието на предпоставките, визирани в чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Видно от писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, за процесния имот е съставен акт за публична държавна собственост № 03479/21-10-2003 г. Този акт несъмнено притежава материална доказателствена сила. В тежест на жалбоподателя е било да докаже, че владее имота на валидно правно основание. В този смисъл той се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Закона за БАН (Обн., ДВ, бр. 85 от 15.10.1991 г.), съгласно която Народното събрание предоставя в собственост на Българската академия на науките стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. По преписката обаче не съществуват данни, че именно БАН е стопанисвала процесния имот. Липсват документи, които да удостоверяват надлежно учредяване на права в полза на Академията върху спорния недвижим имот, за да може да се позовава на преминаване на собствеността в патримониума й ex lege по силата на чл. 10, ал. 2 от Закона за БАН. По същество оплакването на жалбоподателя, както правилно е констатирал и първоинстанционния съд, е за вещни права върху процесния имот, което е спор за материално право, който не може да бъде разрешен по пътя на съдебния административен ред, в който се преценява само законосъобразността на издаден административен акт. Правата си жалбоподателят може да защити по общия исков ред със сила на пресъдено нещо. В съдебно-административното производство е недопустимо разглеждане на спорове за материални права. По изложените съображения решението на Административен съд - София град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,