Решение № 2526 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2017 г.

Решение № 2526 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на С. О., чрез процесуалния му представител адв. Лазарова и адв. Сачанска срещу решение № 4047 от 16.06.2017 г., постановено по адм. дело № 3984/2017 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена Заповед № РА50 - 228 от 11.04.2017 г. на Главния архитект на С. О. за отказ да се разреши изработването на проект за изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ VI - за увеселителен парк, кв. 5 по плана на гр. С., м. "Погребите - Борисова градина - I част" за създаване на два нови УПИ IX - 1738 - за обществено обслужване, подземен паркинг и трафопост и УПИ VI - 1738 - за обществено и жилищно застрояване, подземен паркинг и трафопост по мотивирано предложение на "С. ленд" ЕАД вх. № САГ16 - ГР00 - 2876 от 2016 г. и № САГ17 - ГР00 - 632 от 2017 г. В касационните жалби жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1 от ЗУТ за разрешаване на изработването на проект за ПУП. Посочва, че не са налице предпоставките по чл. 134, ал. 4 от ЗУТ, тъй като закона забранява изменението на предназначението на имоти, отредени за озеленени територии, с изключение на изрично предвидените в закона хипотези. Твърди, че в конкретния случай не са налице тези изключение и тъй като имота е отреден за "увеселителен парк", то по аргумент на § 1, т. 3 от ДР на ЗУТ автоматично е придобил статута на озеленена площ. Твърди и че не кореспондира със събраните по делото доказателства, че за застрояване е предвидена само частта от имота, която по Общия устройствен план (ОУП) на С., попада в Смесена функционална зона 1 (Смф 1), а не и частите от имота, които попадат в зона транспортно техническа инфраструктура (Тти) и в устройствена зона за градски паркове и градини (Зп). Твърди, че това е така, тъй като искането за изменение е за целия УПИ. Твърди и че е налице висящо административно производство по одобряване на ПУП за района, поради което е недопустимо разрешаването на изменение на ПУП. Претендира разноски по представен списък. Ответникът "С. ленд" ЕАД с представено писмено възражение на касационната жалба и чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно, а касационната жалба са основателни. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд С. - град З. № РА50 - 228 от 11.04.2017 г. на Главния архитект на С. О. е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ VI - за увеселителен парк, кв. 5 по плана на гр. С., м. "Погребите - Борисова градина - I част" за създаване на два нови УПИ IX - 1738 - за обществено обслужване, подземен паркинг и трафопост и УПИ VI - 1738 - за обществено и жилищно застрояване, подземен паркинг и трафопост по мотивирано предложение на "С. ленд" ЕАД вх. № САГ16 - ГР00 - 2876 от 2016 г. и № САГ17 - ГР00 - 632 от 2017 г. Първоначално е формиран мълчалив отказ, оспорен от "С. ленд" ЕАД, а впоследствие производството е продължило законосъобразно по последвания изричен отказ, обективиран в посочената заповед. За да постанови оспореното решение Административен съд С. - град е приел, че оспорената пред него заповед на Главния архитект на Столична община е незаконосъобразна, постановена при неправилното приложение за закона. Приел е, че от приетата и неоспорена съдебно техническа експертиза (СТЕ) се установява, че имота предмет на искането попада в три устройствени зони, а именно Смф1, Тти и Зп. Приел е, че се установява, че поисканото изменение на ПУП в частта както на регулацията, така и на предвиденото застрояване със сграда за обществено обслужване и жилищни сгради, попадат само в Смф1 и не засягат онези части от имота, които попадат в Тти и Зп. Приел е че искането за разрешаване на изменение и приложения към него проект за изменение, включително предвиденото застрояване съответства на предвижданията на ОУП на С. и съответно не е налице нарушение на чл. 104 от ЗУТ. Приел е и че не е налице пречка по чл. 135, ал. 6 от ЗУТ във връзка с решение № 417 по протокол № 43 от 18.07.2013 г. на СОС, с което е допуснато изработване на ПУП за "Борисовата градина", тъй като това решение засяга спорния имот само в частта му, която попада в Зп, но не и останалите част, относно които е поискано разрешаване на изработването на ПУП. Приел е и че със заповед от 2001 г. на Кмета на СО имота вече не попада в обхвата на "П. Б. градина". Изложил е мотиви, че отреждането на имота към момента "за увеселителен парк" не води до извод, че същия представлява озеленена територия по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗУТ, както и се е позовал на СТЕ, от която се установява, че предвиденото изменение не засяга частта от имота, която попада в Зп. Приел е, че са неотносими към законосъобразността на заповедта изложените в нея аргументи за неиздаване на разрешение за изменение, поради това, че е налице голям обществен интерес. Оспореното решение е правилно. В конкретния случай не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Касае се за мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Предписанието при наличието на положителен акт, спира прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнася - чл. 135, ал. 6 от ЗУТ. Видно обаче от разпоредбата на чл. 135, ал. 6 спиране на прилагане на действащите планове е допустимо при издадена заповед по чл. 135, ал. 3 или. Ал. 5 от ЗУТ. Т. е. спиране на прилагането на действащи планове е допустимо при издадена заповед по чл. 135, ал. 3 или чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, а именно при допуснато/разрешено по искане на заинтересовано лице или служебно от административния орган по устройство на територията, проектиране на изменение в ПУП. В настоящия случай не е налице тази хипотеза. Решение № 417 от 18.07.2013 г. на СОС, с което е разрешено изработването на ПУП за описана в него територия касаеща "П. Б. градина" не е от категорията актове, визирани в чл. 135, ал. 6 от ЗУТ. Това е така, тъй като посоченото решение на СОС не е такова по чл. 135, ал. 3 или. Ал. 5 от ЗУТ, а е такова по чл. 124а ал. 1 и чл. 124б от ЗУТ, а именно такова за първоначално изработване на ПУП. Освен това наличието на предпоставки по чл. 135, ал. 6 от ЗУТ не е основание за отказ за разрешаване на изработване на проект за ПУП. При наличието на предпоставките по тази разпоредба резултата е само спиране на прилагането на действащи ПУП. В тази връзка е законосъобразен извода на АССГ относно това, че незаконосъобразно за постановяване на оспорения отказ Главния архитект се е позовал на решение № 417 от 18.07.2013 г. на СОС. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ "Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината", а съгласно ал. 2 на разпоредбата "Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му". Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В конкретния случай е направено искане по чл. 135, ал. 1 с представена скица - предложение по ал. 2 на разпоредбата, като преценката е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че изменението на ПУП, за което е поискано разрешаване, съответства както на изискванията за устройство на територията, така и на ОУП на С.. От приетата и неоспорена от страните в първоинстанционното производство СТЕ се установява, че поисканото разрешение за изработване на ПУП засяга само и единствено частта от имота, която попада в Смф1 по ОУП на С. и не засяга малката част от имота, която попада в зони за Зп и Тти - тези части са проектирани като транспортно техническа инфраструктура и зелени площи. Освен това с поисканото разрешение за изработване на ПУП за новопредвидения УПИ IX - 1738 не са налице части, които да попадат в зона различна от Смф1 по ОУП. Не са изложени и аргументи за противоречие с правила и норми за устройство на територията, а е постановен един общ отказ. Следва да се посочи и че не е налице неизпълнение на указанията, а именно указанието за привеждане на предложението в съответствие с ОУП на С., тъй като от неоспорената СТЕ се установява, че предложението е изцяло съобразено с ОУП на С. На следващо място, за да постанови оспореният отказ административният орган се е позовал на чл. 11, ал. 1 от ЗУЗСО във връзка с § 1, т. 3 от ДР на ЗУЗСО, според които като отделен за увеселителен парк, УПИ VI, кв. 5 по плана на гр. С., м. "Погребите - Борисова градина - I част", имота представлява озеленена площ, за която е недопустимо промяната на предназначението. При постановяване на оспорения отказ обаче административния орган не е отчел разпоредбата на чл. 134, ал. 4 от ЗУТ, че влезлите в сила подробни устройствени планове не могат да се променят с цел промяна на предназначението на терена, освен при настъпили съществени промени в обществено - икономическите и устройствени условия, както и в случаите на чл. 62, ал. 2 - 5 от ЗУТ. В настоящия случай е налице промяна в обществено - икономическите и в частност в устройствените условия, тъй като с ОУП на С. по - голямата част от новопредвидения УПИ VI - 1738 и в цялост новопредвидения УПИ IX - 1738 попадат в зона Смф 1, а не в Зп. Това е така и във връзка с чл. 104, ал. 1 изр. второ от ЗУТ, според който "Предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове", а в конкретния случай искането е съобразено с ОУП на С. Във връзка с всичко гореизложено е законосъобразен извода на АССГ за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Във връзка с изхода на спора настоящият състав намира за неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника е основателно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, състав на Второ отделение на Върховния административен съд