Решение № 2026 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14667/2015 г.

Решение № 2026 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14667/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП против Решение № 6810 от 06.11.2015 г. на Административен съд С. - град по адм. д. № 12217 по описа за 2014 г., с което по жалба на "П. А. 2000" със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "И.", ..№..., представлявано от управителя П. Ч., е отменен Ревизионен акт № Р-2225-1400122-091-01/29.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта на постановения отказ за преотстъпване на корпоративен данък за 2010 г. в размер на 61 148,43 лв. и в частта на допълнително установения за внасяне корпоративен данък за 2010 г. в размер на 16 486,09 лв. ведно със съответните лихви за просрочие. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване от страна на съда, че допускането на исканото преотстъпване на корпоративен данък води до двойно публично финансиране на дейността на ревизираното лице, в нарушение на разпоредбите на чл. 189б, ал. 4 ЗКПО и на Наредба № 8 от 03.04.2008 г. на министъра на земеделието и храните, веднъж като получаване на оперативна помощ за земеделска техника и сгради по Програмата за развитие на селските райони, по мярка 121 "Модернизация на земеделските стопанства" и втори път чрез признаване на процесното преотстъпване на корпоративен данък. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата против РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "П. А. 2000", чрез адв. Минчева оспорва жалбата. Претендира разноски и иска оставяне в сила на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените с нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Спорът пред АССГ е бил относно законосъобразността на посочения РА, в частта му, относно непризнато право на преотстъпване на корпоративен данък за 2010 г., на основание чл. 189б от ЗКПО, в размер на 61 148,43 лв. и в частта на допълнително установения за внасяне корпоративен данък за 2010 г. в размер на 16 486,09 лв. (предпоследна колона от таблица 1 от разпоредителната част на РА), ведно със съответните лихви за просрочие. За да откажат претендираното право органите по приходите са приели, че съгласно чл. 189б, ал. 4 ЗКПО и предвид безспорното обстоятелство на ползване на финансиране по мярка 121 по Програмата за развитие на селските райони за 2010 г. от страна на ревизираното дружество, е налице пречка за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че полученото финансиране по посочената оперативна програма не представлява друга помощ съгласно чл. 189б, ал. 4 ЗКПО /ред. с ДВ, бр. 95/2010 г. в сила от 01.01.2010 г./ по смисъла на чл. 87, § 1 от Договора за създаване на Европейската общност, както и минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти за активите по ал. 2, т. 1. Приел е също, че за случая е неприложима редакцията на чл. 189б ЗКПО в сила от 08.03.2011 г. и по специално изискванията в нея по ал. 2, т. 6, а евентуално, дори да е приложима тази разпоредба, в ревизионното производство не е доказано двойно финансиране на едни и същи активи, което е установено и с неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза в съдебното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 189б, ал. 4 (отм.), но в сила от 01.01.2010 г. до 08.03.2011 г./ "Корпоративен данък не се преотстъпва, когато лицето е получило други помощи по смисъла на чл. 87, § 1 от Договора за създаване на Европейската общност, както и минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти за активите по ал. 2, т. 1." Правилно решаващият съд е приел, че полученото от ревизираното дружество финансиране по мярка 121 по Оперативната програма за развитие на селските райони не представлява друга помощ по смисъла на чл. 87, § 1 от Договора за създаване на Европейската общност, както и минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти за активите по ал. 2, т. 1, съгласно чл. 189б, ал. 4 ЗКПО /ред., в сила от 01.01.2010 г./. Очевидно е приетото от административния съд, че разпоредбата има предвид не всички видове помощи, а само държавните помощи, допустими съгласно посочените разпоредби на първичното и вторично право на Европейския съюз на посочените основания. Правилно съдът е приел, че ограничението по чл. 7 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. на министъра на земеделието и храните не е пречка за процесното преотстъпване на корпоративен данък по ЗКПО. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя принципното съображение на АС относно неприложимостта за случая на нормата на чл. 189б, ал. 2, т. 6, в сила от 08.03.2011 г., защото, съгласно чл. 92, ал. 2 ЗКПО годишната данъчна декларация по ЗКПО се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Това означава, че за случая приложима е разпоредбата на ЗКПО в сила към 31.03.2011 г., т. е. тази с ДВ, бр. 19/2011, в сила от 08.03.2011 г. Независимо, че става дума за корпоративен данък за 2010 г., условията за преотстъпването му са тези, установени в ЗКПО в редакцията му в сила към крайния момент на подаване на ГДД. Това е така и защото, както е признато от АС в т. 19 от Решението на Европейската комисия № С (2011)863 от 11.02.2011 г., с което държавната помощ по чл. 189б от ЗКПО се обявява за съвместима с чл. 107, § 3, буква "в" от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), е посочено, че българските органи обясняват, че мярката е съгласувана с целите и критериите на Програмата за развитие на селските райони в България 2007-2013 г. (именно по тази програма жалбоподателят е получил финансова помощ), по-специално на мярка 121 "Модернизация на земеделските стопанства" от ПРСР, с която също се предвижда подпомагане за инвестиции в земеделските стопанства. За тази цел българските органи са гарантирали установяването на система на контрол, за да се избегне натрупване на помощи и двойно финансиране. Освен това е предвидено, че помощта по чл. 189б от ЗКПО не може да се натрупва с помощта по други схеми за публична помощ, които се прилагат на местно, регионално, национално или общностно равнище, за покриване на едни и същи приемливи разходи. Измененията на ЗКПО, обн. в ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г., в чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, с които са създадени двете нови точки - т. 5 и т. 6, които влизат в сила от 8.03.2011 г., са част именно от тази система за контрол. Въпреки това, първонистанционното решение е правилно като краен резултат съгласно евентуално изложените от първоинстанционния съд мотиви за недоказано двойно финансиране на едни и същи разходи за придобиването на едни и същи активи. Най-напред, с отменителното РА, издаден при първоначалната ревизия, Решение на горестоящия административен орган, задължителните указания са били само относно предпоставките за прилагането на чл. 189б, ал. 4 ЗКПО /ред., в сила от 01.01.2010 г./ като правно основание за отказа на исканото преотстъпване, които в случая без съмнение не са били налице. Въпреки това, съдът като съд по същество, е изследвал чрез експертиза, чието заключение не е оспорено, по същество въпроса за обсъжданото двойно финансиране. Вещото лице е дало заключение, че взаимоотношенията на жалбоподателя с Фонд "Земеделие" касаят проекта за Пречиствателна станция за отпадни води /ПСОВ/, като във връзка с тази инвестиция е налице отделно отчитане (осчетоводяване) на активи в отчетен период 2011 г. по дебита на сметка 2031 "Обслужваща сграда ПСОВ" в размер на 114 025 лв., по сметка 2041 "Съоръжения ПСОВ Басейни" в размер на 796 941,20 лв., по сметка 2042 "Технологично обслужване ПСОВ" в размер на 641 512 лв., а след прибавяне на дебитния оборот по сметка 206 - Стопански инвентар, вещото лице е констатирало стойност на активите по отношение на ПСОВ в размер на 1 557 444,40 лв. Вещото лице е установило, че финансирането от страна на Д. фонд "Земеделие" по проекта не се отнася до останалите активи, осчетоводени от по сметки 204, 205 и 206. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Въпреки този изход на процеса, на ответника по касационната жалба не следва да се присъдят разноски за тази инстанция, защото не е доказано такива да са направени. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение