Решение № 700 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2223/2016 г.

Решение № 700 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2223/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Д.-Зенгилекова от град С., срещу Решение № 5787/30.09.2015 г., постановено по адм. д. № 3587/2014 г., по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № КД-14-22-1115/17.10.2012 г, на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. С. и Зенгилекова е осъдена да заплати на заинтересованите страни направените от тях в производството разноски. В касационната жалба и постъпилото допълнение към нея се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е инкорпорирано и искане за отмяна на решението на АССГ и в частта му относно присъдените на заинтересованите страни разноски по делото. Това искане по своята същност представлява искане за изменение на Решение № 5787/30.09.2015 г, постановено по адм. дело № 3587/2014 г., по описа на АССГ, в частта му на разноските. Ответникът - началникът на СГКК - гр. С., не е взел становище по касационната жалба. Останалите ответници - А. В. П., Л. В. П., В. В. А., Г. В. А., В. Р. А., К. Б. А., Р. С. А., А. И. Х. и М. В. Н., чрез пълномощника си адв. М. В., в писмен отговор на касационната жалба излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба, в частта й, с която се оспорва съдебното решение по отношение на присъдените разноски е недопустима. В текста на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е предвиден специален ред за корекция на съдебното решение, в частта му за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В случая, отзивният ред не е осъществен, поради което подадената жалба, в тази й част, ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Доколкото по съществото си касационната жалба в посочената част представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските, делото ще следва да бъде изпратено по подсъдност на административния съд за произнасяне по така направеното искане. Касационната жалба, в останалата й част, с която се оспорва решението на Административен съд - С. град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на С. С. Д.-Зенгилекова срещу Заповед № КД-14-22-1115/17.10.2012 г, на началника на СГКК - гр. С., е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред АССГ е образувано по жалба на С. С. Д.-Зенгилекова срещу Заповед № КД-14-22-1115/17.10.2012 г, на началника на СГКК - гр. С., с която на основание чл. 51, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), чл. 11, ал. 1, чл. 13 и чл. 15 от ЗКИР и чл. 57, т. 8 от Наредба № 3/28.04.2005 г, за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) е одобрено изменение в кадастралния регистър на гр. С., одобрен със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г, на изпълнителния директор на АГКК, изразяващо се в промяна на данните в кадастралния регистър (КР) като за поземлен имот с идентификатор 68134.2046.116 се вписват като собственици наследниците на В. Н. А. и се заличават данните за собственост на С. С. Д.-Зенгилекова. За да отхвърли жалбата срещу процесната заповед, инстанцията по същество е приела, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й. Съдът е изложил мотиви относно вещноправния статут на поземления имот и се е позовал като основание за издаването на оспорената заповед на влязло в сила съдебно решение № 360/11 от 08.02.2012 г., постановено по гр. дело № 79/2011 г, по описа на Върховен касационен съд, с което е отменено решение от 29.10.2010 г., постановено по гр. дело № 3110/2006 г, по описа на Софийски градски съд и спора по делото е решен по същество. С това решение, съдът е осъдил касатора в настоящото производство С. С. Д.-Зенгилекова на основание чл. 108 от ЗС - да предаде на настоящите ответници по касация владението върху подробно описания в заповедта за изменение на КР гр. С. поземлен имот. С решение № 291/26.11.2012 г., постановено по гр. дело № 400/2012 г. по описа на Върховния касационен съд е отхвърлена молбата на С. З. за отмяна на влязлото в сила решение 360/11 от 08.02.2012 г., постановено по гр. дело № 79/2011 г, по описа на Върховен касационен съд. Въз основа на посочените съдебни актове, съдът е приел, че не е налице спор за материално право (собствеността на този имот не е в патримониума на касатора - С. С. Д.-Зенгилекова) и са налице основанията за извършване на изменение на кадастралните регистри на град С.. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт като неоснователна и е осъдил жалбоподателката да заплати направените в производството разноски. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Изводите на съда за липсата на основания за отмяна на административния акт по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и приетото и изслушано заключение по назначената съдебно-техническа експертиза. По делото е установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри, касаещи процесния поземлен имот с идентификатор 68134.2046.116 са одобрени с влязла в сила Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г, на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Безспорно е установено също, че в кадастралния регистър като собственик на този поземлен имот преди изменението е била записана С. С. Д.-Зенгилекова на основание нот. акт № 79, том LVII, нот. дело № 12199/31.07.1992 г. След направеното с настоящата заповед изменение като собственик на този поземлен имот са записани наследниците на В. Н. А. на основание решение № 6016/28.06.1999 г. на поземлена комисия община Витоша. Установено е, че с влязлото в сила съдебно решение № 360/11 от 08.02.2012 г., постановено по гр. дело № 79/2011 г., по описа на Върховен касационен съд спорът за собствеността на описания в заповедта поземлен имот е решен окончателно със СПН. Установено е също от доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, че одобреното с оспорената пред административния съд заповед изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри съответства на посочените съдебни решения. Съгласно чл. 51 и чл. 52, ал. 1 от ЗКИР (в приложимата в случая редакция на разпоредбите преди изменението, направено с ДВ, бр. 49/2014 г.) Агенцията по геодезия, картография и кадастър има задължение да поддържа в актуално състояние кадастралната карта и регистър въз основа на информацията, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1, както и от геодезичните измервания. Тази информация следва от актовете за признаване и прехвърляне на право на собственост или учредяване, прехвърляне, изменение или прекратяване на друго вещно право върху недвижим имот, както и от актовете при делба, разделяне и съединяване на имоти, след влизане в сила на КККР. Това изброяване не е изчерпателно, поради което и влезлите в сила съдебни решение по осъдителни и установителни вещни искове също попадат в посочената хипотеза. Съгласно чл. 58, ал. 3, вр. с чл. 57, т. 8 и чл. 59, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/28 април 2005 г., със заповед на органа по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР може да бъде одобрено изменение на кадастралната карта и регистър при промяна на данните за правото на собственост и на другите вещни права и за носителите им. Такава промяна е налице и при отчуждаване, без значение правния способ за това и при уважен ревандикационен иск по отношение на имот с одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър. При наличие на посочените основания, настъпили след одобряване на първоначалната КККР не следва да се извършва процедурата по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР в действащата към датата на издаване на заповедта редакция и не се съставя акт за непълноти и грешки. Пред административния орган са били представени доказателства, който са изпълвали фактическия състав на чл. 51, ал. 1 и чл. 11 от ЗКИР и чл. 57, т. 8 от Наредба № 3/2005 г. и са били налице фактически и правни основания за допускане на исканото изменение в КР на гр. С., като направеното в обратен смисъл възражение в касационната жалба се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28 април 2005 г, за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, акт за непълноти и грешки не се подписва от заинтересованите лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, какъвто е настоящия случай. В тази връзка неоснователни са развитите от касатора доводи за неспазване на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. В случая, както обосновано е приел и първоинстанционният съд, не е необходимо съставянето на акт за установяване на непълноти и грешки. Целта на този акт е да се демонстрира посредством подпис липсата на спор за материално право. В случая това не е необходимо, тъй като този спор вече е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение. Само такова съдебно решение, което със СПН установява по отношение на вписания собственик С. Д.-З., че наследниците на В. А. са собственици на имот с идентификатор 68134.2046.116 може да бъде основание за изменение на собствеността, вписана в кадастралния регистър, какъвто е и настоящия случай. Несъгласието на касатора с последното не води до повторно установяване на вече установени права. В този смисъл, неоснователни се явяват основните възражения, направени в касационната жалба, касаещи твърдяната нищожност на решение № 6016/28.06.1999 г. на поземлена комисия община Витоша. Тези твърдения са били навеждани и пред общия съд, който с влязлото в сила съдебно решение се е произнесъл по тях и е приел същите за неоснователни. В настоящето административно производство е недопустимо да се преразглежда или пререшава този спор, по който вече има постановен стабилен, влязъл в сила съдебен акт. Неоснователно е и твърдението на касатора, относно допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в приемане и кредитиране на становища и доказателства от процесуалния представител на ответниците - адв. Владимирова, която не е била надлежно упълномощена да представлява страните в производството. Тези твърдения не съответстват на доказателствата по делото, тъй като на л. 66 от адм. дело № 14578/2012 г. по описа на АССГ е представено пълномощно, подписано от всички ответници, с което те упълномощават адв. М. В. да ги представлява до окончателното приключване на спора по същество по оспорването на заповед № КД-14-22-1115/17.10.2012 г. на началника на СГКК - гр. С.. Останалите наведени в касационната жалба и допълнението към нея доводи са обсъдени подробно в съдебното решение на първоинстанционния съд и се споделят напълно от настоящата касационна инстанция. Административният акт е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби, същият е мотивиран, като са били налице фактическите и правни основания за издаването на заповедта за изменение на кадастрални регистри. Наличието на влязло в сила съдебно решение, задължаващо административния орган да извърши определено действие, не може да се противопостави на последващото изменение на закона. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на съдебното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,