Решение № 50001 от 13.04.2023 г. на ВКС по н. д. № 640/2022 г.

Решение № 50001 от 13.04.2023 г. на ВКС по н. д. № 640/2022 г., II н. о., НК, докладчик съдията Шишкова Производството е по реда на чл. 346, ал. 1 от НПК. Образувано е по повод на касационна жалба подсъдимия С. Е. С. чрез защитника му срещу решение № 75 от 15.03.2022 г., постановено по ВНОХД № 999/21 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 260013 от 26.07.2021 г. по НОХД № 190/21 г. на Кюстендилския окръжен съд. В жалбата си подсъдимият твърди, че наложеното му наказание е явно несправедливо с оглед тежкото му здравословно наказание. Моли и за намаляване на присъдените обезщетения по предявените граждански искове. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 7.09.2019 г., в гр. К., кв. "Г.", в жилище в бл. *** умишлено умъртвил В. С. В. и на основание чл. 115, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на осем години лишаване от свобода. Признат е за невиновен в това да е осъществил деянието по особено мъчителен начин и с особена жестокост и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 от НК. Гражданските искове от двамата родители на В. за претърпени неимуществени вреди са уважени до размер на осемдесет хиляди лева за всеки един от тях, в едно със законната лихва, а на сестра му е присъдено обезщетение от петдесет хиляди лева. След депозиране на касационната жалба, на 15.07.2022 г. подсъдимият е починал. Негови наследници са дъщерите му Ж. С. Г. и Т. С. С. В хода на съдебното производство са починали и родителите на убития В. С. В. – А. К. С. и С. В. С., съответно на 26.10.2021 г. и 6.11.2021 г. Като единствен наследник са оставили дъщеря си, сестра на убития и граждански ищец по делото, С. С. В. С оглед посочените обстоятелства и на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК и чл. 227 от ГПК, Върховният касационен съд е прекратил производството в наказателната му част, като е продължил разглеждането на делото само по отношение на гражданските искове. Конституирал е наследниците на починалия подсъдим С. С. като ответници. По молба на С. В. участваща в производството като граждански ищец на лично основание, тя е встъпила и като наследник на починалите си родители, предявили в срок граждански искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди срещу подсъдимия. В съдебно заседание повереникът на гражданския ищец моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът Ж. Г. заявява, че е прекъснала контактите с покойния си баща и сестра си. Представителят на ВКП намира, че по отношение на гражданско-осъдителната част присъдата и въззивното решение са правилни и законосъобразни. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, намери следното: Съгласно разпоредбите на чл. 347, ал. 1 от НПК и чл. 290, ал. 2 от ГПК пределите на касационната проверка се определят от жалбата, с която е сезиран съдът. Конкретните оплаквания са за явна несправедливост на наказанието и за прекомерност на присъдените обезщетения. Не се оспорва основателността на предявените граждански искове, а единствено размера, в който са уважени. Жалбоподателят не възразява срещу извода на въззивния съд, че престъпното деяние, съставляващо деликт, е осъществено виновно от подсъдимия. Липсват и твърдения за допуснати процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствените материали, относими към предмета на доказване. С оглед изложеното и постановеното в ТР № 1/4.02.2013 г. на ОСНК на ВКС, поради специфичната си компетентност да се произнася по приложението на правото, без да събира доказателства и установява нови или различни факти, настоящият състав прие, че касационният контрол следва да се ограничи до размера на присъдените обезщетения, съобразно вече приетите доказателства и изяснените от въззивния съд обстоятелства. Осъщественото от подсъдимия убийство съставлява деликт – виновно противоправно поведение, чиято пряка и непосредствена последица са причинените на родителите и сестрата на В. В. негативни емоционална преживявания. Изяснено е, че и тримата са били в добри отношения с починалия си родственик, живели са в общо домакинство в с. Г. Той не е разполагал със средства, не е имал трудови доходи, поради което не ги е подпомагал финансово, но е полагал физически грижи за трудно подвижната си сестра, като носел вода и режел дърва. Родителите му са разчитали на помощ, когато остареят, тъй като е бил в разцвета на силите си – на четиридесет и пет години. Имали са конфликти, но инцидентни и обичайно са били предизвикани от негови агресивни прояви след употреба на алкохол. Смъртта му предизвикала дълбока тъга у тях, а стресът обострил здравословните им проблеми, като С. С. загубил зрението си, а А. С. започнала да изпитва сериозни двигателни затруднения. С оглед така установените болки и страдания, изпитани от С. С., А. С. и С. В. в следствие смъртта на В. В., им се дължи обезвреда, чиито размер съдът правилно е диференцирал според степента на родство. Размерът на присъдените на родителите му обезщетения за неимуществени вреди от по осемдесет хиляди лева, и на сестра му от петдесет хиляди лева, напълно отговарят на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила в гражданско-осъдителната му част. Възражението направено в съдебно заседание от Ж. Г., в смисъл, че от години не е поддържала връзки с баща си, е ирелевантно. Нейното задължение произтича единствено от факта, че е наследник на лицето, чиято гражданска отговорност е била ангажирана, както и поради това, че не е пожелала да се откаже от наследството му. Независимо, че присъдените обезщетения са по три отделни граждански иска, в хода на касационното производство е установено настъпило правоприемство, и всички суми, общо в размер на двеста и десет хиляди лева следва да бъдат изплатени на С. В.. Ж. С. Г. и Т. С. С., като дъщери на починалия подсъдим и единствени негови наследници, наследяват равни части от имуществото му, поради което и задълженията му се разпределят между тях по равно. Всяка една от двете следва да заплати на гражданския ищец по 105 000 лв. Водим от горното, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,