Решение № 16992 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10015/2013 г.

Решение № 16992 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10015/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Армс" ЕООД, чрез управителя Ася Петрова, срещу решение № 658 от 6.06.2013 г., постановено по преписка № КЗК - 206/2013 г. на Комисия за защита на конкуренцията, в частта, с която, за нарушение за нарушение на чл. 47, ал. 4 и 5 от ЗЗК, на основание чл. 60, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 4520 лева, представляваща 1 % от общия оборот на дружеството за финансовата 2012 г. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЗК в оспорената част, като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на ЗЗК . Жалбоподателят счита, че КЗК не е посочила достатъчно ясно фактическите основания за наложената санкция, а и диспозитивът на решението бил неясен и непълен, освен че не е обсъдила доказателствата, представени от него. Намира за погрешен нейния извод, че той не предоставил информация, която да е пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща, както и че при постановяване на обжалваното решение и при определяне на размера на имуществената санкция КЗК не е взела предвид тежестта на конкретното нарушение/ако въобще се приеме, че е налице такова/, необуславяща налагане на максималното предвидено в закона наказание, както и смекчаващите вината на дружеството обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 100, ал. 4 от ЗЗК, а и конкретното финансово състояние на търговския субект в настоящата икономическа ситуация. Иска отмяна на решението в оспорената част, алтернативно-намаляване на размера на наложената санкция. В о. с. з., представлявано от адв. Бучкова, и в писмено становище поддържа жалбата, претендира разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрк. Ботева, оспорва жалбата като неоснователна с доводи, че санкцията е наложена за неизпълнение на задължението по чл. 47 от ЗЗК за оказване на съдействие на административния орган при изпълнение на правомощията му по Закона за защита на конкуренцията, като Комисията е обсъдила всички релевантни доказателства и е постановила акта си след като два пъти е давала срок на жалбоподателя за предоставяне на исканата информация. Намира, че размерът на наложената санкция е съобразен с конкретното нарушение на задължението за представяне на исканата информация, като липсата и на други източници за нея правилно е приета за утежняващо обстоятелство, тъй като тя е можело да бъде представена единствено от това дружество. Моли съда да остави в сила оспореното решение. Представя писмено становище и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Армс - Бг" ООД, не изпраща представител, в в писмено становище оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в него. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: В Комисията за защита на конкуренцията, по искане на "Армс - БГ" ООД, гр. София, е образувана преписка № КЗК-206/2013 г., на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), за установяване на нарушения по чл. 29 и чл. 35 от ЗЗК, извършени от страна "Армс" ЕООД, гр. София, както и за налагане на предвидените в закона санкции. За изясняване на случая, с писмо изх. № ИС-261/КЗК-206 от 12.03.2013 г. /л. 46 от преписката/, от жалбоподателя е искано становище, както и информация и доказателства, групирани в 12 точки, включително справка за посещаемостта на сайта на дружеството с интернет адрес www. arms. bg, за периода от неговото създаване, до момента на получаване на писмото/т. 6.5/. Видно от получения на 29.03.2013 г в КЗК отговор /л. 50 от преписката/, "Армс" ЕООД не е представил информация относно посещаемостта на сайта на дружество по съображения, че на него нямало брояч на посетителите, а и затова, че онлайн магазинът работи на лицензирана платена платформа на Summer Сart. С оглед гореизложеното, на 26.04.2013 г., с второ писмо /л. 138 от преписката/, КЗК отново изискала от "Армс" ЕООД справки за извършените от дружеството продажби - директни и онлайн по месеци и по години за периода от учредяването му до настоящия момент - в брой, и в стойностно изражение, данни за посещаемостта на сайта на дружеството arms. bg за периода от неговото учредяване през 2010 до настоящия момент, както и информация относно видовете оръжия, с които дружеството е търгувало в периода преди издаване на неговото разрешение № 197/21.08.2012 г. за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, като изрично е поискала да бъдат представени доказателства за реално извършените продажби в посочения период, с представяне на договори и фактури. Видно от отговора на "Армс" ЕООД от 7.05.2013 г. /л. 142 от преписката/, дружеството повторно заявило, че не поддържа брояч на сайта си, поради което няма данни за посещаемостта на същия, а що се касае до поставения в т. 3 от писмото на КЗК въпрос за видовете оръжия, с които дружеството е търгувало до датата на издаване на посоченото по-горе разрешение посочило, че за продажбата на хладно и пневматично оръжие никога не се е изисквало сключването на договор с клиента или издаването на фактура, като извършената продажба се удостоверява само с касов бон/като дружеството не е представило доказателства в тази насока/, а по отношение на изисканата справка за осъществени продажби посочило, че дружеството не разполага с отделни счетоводни справки за продажбите - директни и онлайн, поради което не може да предостави исканата информация. На 6.06.2013 г. Комисията постановила оспореното в настоящото производство решение, като наложила посочената по-горе имуществена санкция и задължила дружеството в десетдневен срок да изпълни задължението си за съдействие и да представи поисканите доказателства. Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на "Армс" ЕООД за частично основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 46 от ЗЗК всички физически и юридически лица, включително предприятия, сдружения на предприятия, държавни органи и органи на местното самоуправление, неправителствени организации и Националният статистически институт, са длъжни да оказват съдействие на комисията при изпълнение на правомощията й по този закон, както и по Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/2004. А по силата на чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК Комисията налага имуществена санкция в размер до едно на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за несвоевременно предоставяне или предоставяне на непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация в нарушение на задълженията по чл. 47, ал. 4 и 5. Съгласно посочените и относими за настоящия случай разпоредби лицата, от които е поискана информация, трябва да я представят в определения от комисията срок (чл. 47, ал. 4 от ЗЗК), като информацията, която се предоставя от лицата в хода на производството, трябва да е пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща (чл. 47, ал. 5 от ЗЗК). По делото безспорно е установено, че Комисията е поискала двукратно информация от жалбоподателя, необходима с оглед установяване на елементите на фактическия състав на чл. 35 от ЗЗК, който не я е предоставил, а изисканата информация и документи по поставените от КЗК въпроси, противно на твърдяното от оспорващия, засягат съществени факти, пряко относими към предмета на основното производство пред КЗК, което е възпрепятствало КЗК да установи фактите и да извърши пълен, точен и обективен анализ и своевременно да приключи производството по преписка № КЗК-206/2013 г. в законния срок. Съдържанието на двата отговора на Армс" ЕООД по изисканата информация води до еднозначния извод, че то не е изпълнило задължението си да предостави своевременно пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща информация. Не може да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя, че не разполага с брояч на посетителите на сайта, тъй като платформата Summer Cart, върху която работи неговия онлайн магазин, поддържа тази функция като предоставя възможност да се получават справки за посещаемост на онлайн магазина, вкл. за брой отворени страници от всеки клиент, видно от приложения по делото протокол № ПРТ 41/6.06.2013 г. за установяване на обстоятелства по преписката /л. 73 от преписката/. Освен това, с оглед твърдяните лоневиняващиы причини за непредоставяне на изисканата справка за осъществените продажби, съдът намира, че изготвянето й е във възможностите на оспорващото дружество, без значение от начина, по който следва да обработи необходимата изходната информация от всички източници, с които разполага, включително чрез индивидуална проверка на първичните счетоводни документи, заявки, получени имейли и пр. По отношение на следващия довод, че КЗК не е приложила "субективната законова възможност по чл. 50 и сл. от ЗЗК за проверка на място на предприятия и сдружения на предприятия" следва да се посочи, че той не държи сметка, че производството за установяване на нарушение е по глава седма, и съгласно нормата на чл. 94, ал. 4 от ЗЗК, при проучването членът на комисията и работният екип имат правата по чл. 45, т. 1, 2 и 4 от ЗЗК, т. е. нямат право по т. 3 на посочения текст, в която е уредена възможността при проучването наблюдаващият чл. на комисията и работният екип да извършват проверки на място. Непредоставянето на изисканата от Комисията информация и доказателства представлява нарушение на законово уреденото задължение по чл. 47, ал. 4 и 5 от ЗЗК. Същото е предпоставка за налагане на санкция по чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК, за неизпълнение на задължението по чл. 47, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗК. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на твърдяното, КЗК е посочила ясно фактическите основания за наложената санкция, а и диспозитивът на решението е ясен, респ. не е непълен. Твърдението, че КЗК не е обсъдила относимите за настоящия спор доказателства, се опровергава от мотивите на решението. По отношение на тези възражения изрично следва да се посочи, че административното производство е по реда на глава осма от ЗЗК, образувано е на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията, за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29 и чл. 35 от ЗЗК, следователно цялото производство се провежда по предвидения в закона специален ред, а не по реда на АПК. В хода на това специално производство е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 4 и 5 от ЗЗК. Законът за защита на конкуренцията не е предвидил специално производство за налагане на санкции за посоченото нарушение . В случая нарушението е по повод на вече образувано производство и не е необходимо провеждането на самостоятелно производство относно налагане на наказание за допуснато в хода на това производство нарушение. Отношенията са се развили между органа и жалбоподателя и именно неизпълнение на задължение на жалбоподателя в хода на образуваното производство е основание за процесната санкция. Видно от гореизложеното с действията си - неоказване на съдействие на Комисията за защита на конкуренцията за събиране на доказателства по образувано производство за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29 и чл. 35 от ЗЗК, жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 47, ал. 4 и 5 от от ЗЗК, поради което и законосъобразно Комисията му е наложила по реда на чл. 100, ал. 2, т. 3 ЗЗК имуществена санкция. Нито един от горните изводи не се разколебава от представените с жалбата доказателства. Тук следва да се посочи, че част от тях са материали, съдържащи се в преписката, останалите - са ирелевантни за настоящия спор, респ. относими по основното производство, включително писмото-отговор на жалбоподателя от 24.06.2013 г., изпратено в изпълнение на указанията по т. 2 от диспозитива на оспореното решение на КЗК а именно, в 10-дневен срок да представи информацията и доказателствата, които не са били предоставени на КЗК в двете процесни писма, изпратени на административния орган. По тези съображения не е налице твърдяното нарушение на материалния закон. Жалбата е частично основателна обаче в частта на размера на наложената имуществена санкция. Настоящата съдебна инстанция счита, че размерът й е определен неправилно, т. е. е необосновано завишен. Съгласно чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК, при неизпълнение на задължението по чл. 47, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗК, Комисията налага имуществена санкция на съответното предприятие в размер до едно на сто от общия му оборот за предходната финансова година. В настоящия случай той е определен в максималния размер на едно на сто от общия оборот за финансовата 2012 г., предвид съображението, че няма смекчаващи, но има едно утежняващо обстоятелство, представляващо факта на липса и на други източници на информация за изисканите данни и обстоятелството, че исканите информация и доказателства можело да бъдат представени единствено от ответното дружество. В случая, при определяне размера на имуществената санкция съгласно чл. 100, ал. 4 от ЗЗК, КЗК правилно е съобразила тежестта и продължителността на нарушението, липсата на смекчаващи и наличието на едно отегчаващо вината обстоятелства, наречено утежняващо обстоятелство, но придала на последното относителна тежест, каквато в конкретния случай не е налице. Съобразявайки размера на санкцията в съответствие с т. 20 от приетата от КЗК методика за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията (Приета с Решение № 71/3.02.2009 г. на КЗК, изм. и доп. с решение № 1024/6.10.2009 г. и решение № 330/17.03.2011 г.) при определяне размера на конкретната имуществена санкция за извършеното нарушение на чл. 100, ал. 2 от ЗЗК, и характера, значението и необходимостта на изисканата информация за проучването, съдът намира, че целите на закона биха могли да бъдат постигнати и с налагането на по-нисък от максималния предвиден в закона размер на имуществената санкция. В тази връзка съдът съобрази, че действително липсата и на други източници на информация за изисканите от оспорващото дружество данни е утежняващо обстоятелство, доколкото исканата информация и доказателства може да бъде представена единствено от посоченото дружество. От друга страна обаче взе предвид, че размерът на санкцията има превантивен и възпиращ ефект, но не следва да се изолира от сложилите се обществено-икономически фактори и следва да се преценява съобразно финансовото състояние на търговските субекти в конкретната икономическа ситуация. По тези съображения съдът намира, че в случая размерът следва да се определи при 0.75 % от общия оборот на търговеца, който възлиза на 452 000 лв., т. е. че санкция в размер, възлизащ на 3390 лева, в конкретния случай би била справедлива и обоснована, така че от една страна да има превантивен и възпиращ ефект за нарушителя, а от друга, да не осуетява възможностите му да осъществява дейността си. С оглед на гореизложеното основателно е твърдението на жалбоподателя за несъразмерност на наложената санкция. Направеното в тази връзка алтернативно искане, в частта досежно размера на процесната санкция, е основателно. В този смисъл оспореното решение следва да се отмени в частта относно наложената санкция за размера над 3390 лв. до определения от КЗК размер от 4520 лв. С оглед изхода на правния спор, частично основателни са претенциите на жалбоподателя и на ответника за присъждане на направени съдебни разноски. Направеното от страна на ответника възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, и предвид нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно. Заплатеното от жалбоподателя възнаграждение в размер на 300 лева не е прекомерно, поради което и в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 225 лева. На основание чл. 143, ал. 1 и ал. 4 от АПК, съобразно уважената част от жалбата, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в този размер, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноски на Комисията за защита на конкуренцията в размер на 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба 1/2004 г. за размера на минималния размер на адвокатските възнаграждения Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 пр. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение