Решение № 2738 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6664/2020 г.

Решение № 2738 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6664/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Димитров от [населено място], общ. Неделино, чрез адв. З. Шопов против решение № 261/16.07.2019 г. по адм. д. № 244/2019 г. по описа на Административен съд - Смолян. Касационната жалба е бланкетна, като в нея единствено е посочено, че оспореното решение е незаконосъобразно и неправилно. Иска се отмяна на същото. Ответникът – Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Смолян редовно призован, представител не се е явил и не е взето становище по постъпилата касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 261 от 16.07.2019 г. по адм. дело № 244/2019 г., Административен съд - Смолян, отхвърля оспорването на Б. Димитров от [населено място], общ. Неделино срещу Решение № 21-РД06-007 от 14.05.2019 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Смолян, с което е отхвърлено искането на Димитров за възобновяване на административното производство във връзка с издаването на Заповед № 3 Д/Д-СМ-ЗГ-011/27.08.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Златоград. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приел за правилни изводите на административния орган, че Димитров не сочи и не представя доказателства за наличие на основанията по чл. 99, т. 2 и т. 7 от АПК, както и че е изтекъл срока, визиран в чл. 102 от АПК, за възобновяване на административното производството. Съдебното решение е правилно. С обжалваното пред първоинстанционния съд Решение № 21-РД06-007 от 14.05.2019 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Смолян е отхвърлено искането на Димитров за възобновяване на административното производство във връзка с издаването на Заповед № 3 Д/Д-СМ-ЗГ-011/27.08.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Златоград. Следователно, производството пред административния орган се е развило по реда на чл. 103 във връзка с чл. 99 от АПК, като административният орган е постановил отказ да се допусне възобновяване. Изрично в чл. 103, ал. 3 от АПК е посочено, че отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV. Независимо че първоинстанционният съд не е разгледал производството по реда на глава десета, раздел IV, а именно жалбата да се разгледа в закрито заседание и да се постанови определение, допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено, тъй като правата на страните не са били нарушени. Съдът, при правилно установената фактическа обстановка, е извършил правилна преценка на твърденията на Димитров за незаконосъобразност на административния акт. Настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че не се твърдят и не се ангажират доказателства, които да обосноват наличие на основание по чл. 99, т. 2 – т. 7 от АПК. Димитров в молбата си излага твърдения за незаконосъобразност на административния акт, въз основа на което иска възобновяване на административното производство. Това основание обаче попада в приложното поле на чл. 99, т. 1 от АПК и право да поискат възобновяване на това основание имат само лицата посочени в чл. 100 от АПК, сред които не е жалбоподателя. Правилни са и изводите на съда, че искането за възобновяване е просрочено, тъй като са изтекли и сроковете по чл. 102 от АПК. В заключение следва да се посочи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. По тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, при която настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, каквито не се и твърдят от касатора, последното като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение