Решение № 9807 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5817/2014 г.

Решение № 9807 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5817/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Тотю Петков Трифонов от с. Черно море, Бургаска област срещу решение № 432 от 17.03.2014 г. по адм. дело № 1778/2013 г. на Административен съд - гр. Бургас.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. С разпореждане № 263 от 13.03.2013 г. на ръководител "ПО" при РУСО- Бургас е преизчислен размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на касационния жалбоподател Тотю Петков Трифонов, като по реда на чл. 70, ал. 3 - 5 от КСО е определен индивидуалния му коефициент - от дохода от посочените от него три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. и от целия осигурителен доход след 01.01.1997 г. до пенсионирането му - като този индивидуален коефициент е намален по реда на чл. 127, ал. 3 във връзка с ал. 1 от КСО. Това разпореждане е било обжалвано от Тотю Петков Трифонов и с решение № 94Т-2619-2 от 10.06.2013 г. Директорът на РУСО- Бургас е отхвърлил жалбата като неоснователна.

В хода на образуваното пред него съдебно производство Административен съд - гр. Бургас по искане на жалбоподателя е допуснал основна съдебно-икономическа експертиза, а по своя преценка и инициатива съдът е допуснал и допълнителна експертиза, и въз основа на представените от вещото лице писмени заключения по основната и по допълнителната експертизи е издал посоченото по-горе решение, с което е отхвърлил като неоснователна жалбата на Тотю Петков Трифонов срещу решение № 94Т-2619-2 от 10.06.2013 г. на Директора на РУСО- Бургас и потвърденото с него разпореждане № 263 от 13.03.2013 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО- Бургас. За да постанови този резултат Бургаският административен съд е приел, че те са съобразени с правилата на чл. 127, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и на чл. 21а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), а изразеното жалбоподателя становище, че направените по партидата му в Универсален пенсионен фонд осигурителни вноски следва да бъдат взети предвид при определянето на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, не намира опора з закона.

II. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Основани са на следните аргументи:

1. Осигурителните вноски, внесени от осигурителя според жалбоподателя са лична частна собственост и според него те следва да са със същия статут като неговите лични банкови сметки.

2. Всички осигурителни вноски, внесени от работодателя в индивидуалните му партиди на пенсионните фондове (ДОО и УПФ) са негова частна собственост и Националния осигурителен институт в противоречие с Конституцията национализира индивидуалните партиди на работниците, които са тяхна частна собственост.

3. Спорът в настоящето производство е относно това следва ли при изчисляване на размера на дължимата пенсия за осигурителен стаж и възраст да се вземат предвид и осигурителните вноски, направени от лицето и от работодателя му за допълнително задължително пенсионно осигуряване по индивидуалната партида на лицето в Универсален пенсионен фонд и професионален пенсионен фонд. Според касационния жалбоподател проблемът бил в това, че частта от дължимата осигурителна вноска, която се дължи от работника, влиза в размера на неговото общо брутно трудово възнаграждение, а частта от осигурителната вноска, която се дължи от работодателя, не влиза в брутното трудово възнаграждение на работника, въпреки че двете части на осигурителната вноска са еднородни.

4. Индивидуалният коефициент, определен на негови колеги, които имат почти идентични на неговите осигурителни вноски, стаж, брутно трудово възнаграждение и удръжки, е значително по-висок от определения за него индивидуален коефициент и отпуснатите на тези негови колегии пенсии са значително по-високи от отпуснатата на него пенсия за осигурителен стаж и възраст.

5. По никакъв начин не било изяснено защо не се прилага чл. 167, ал. 1 КСО по отношение на твърдяното от касационния жалбоподател право на пожизнена пенсия за старост.

6. Не бил изяснен въпросът има ли липсващи пари по сметките на НОИ и дали те не си "избиват" липсите от него (от касационния жалбоподател).

7. Не било ясно вноските от работодателя от какъв фонд идват, обвързани ли са с неговия фонд "Работна заплата" и имал ли връзка с трудовите доходи на работниците.

8. Не бил изяснен въпросът защо той никога нямало да получи пари от ДЗПО-УПФ и ДЗПО-ПФ, каквото становище изразило вещото лице и набраните средства по неговите лични партиди в тези фондове "изчезнали" ли са и ако е така, как той ще бъде компенсиран за това.

III. Доводите в касационната жалба и аргументите, на които те са основани, са неоснователни.

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31.12.1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване - чл. 127, ал. 1 КСО. А лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, които са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, задължително се осигуряват и в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране, независимо от възрастта - чл. 127, ал. 2 КСО.

Не се спори между страните по делото, че касационният жалбоподател Тотю Петков Трифонов притежава и двете качества - роден е след 31.12.1959 г., преди пенсионирането си е работил при условията на първа категория труд (по чл. 104, ал. 3 КСО) и е осигурено лице във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Поради това е допълнително задължително осигурено лице в универсален пенсионен фонд (за допълнителна пенсия за старост) и в професионален пенсионен фонд (за пенсия за ранно пенсиониране). И в двата фонда - УПФ и ППФ - има набрани средства от осигурителни вноски в размерите по чл. 157, ал. 1 и 2 КСО по негови лични партиди.

Поискал е да му бъде отпусната пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО и това му искане е уважено.

Затова по силата на § 4, ал. 6 ПЗР на КСО набраните средства по индивидуалната му партида в професионален пенсионен фонд са прехвърлени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване и тази партида е закрита.

Индивидуалната му партида в избрания от него универсален пенсионен фонд обаче продължава да съществува, защото набраните по нея средства остават в разположение на титуляра - не се прехвърлят в общия фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Според чл. 120б КСО чрез Комисията за финансов надзор държавата осъществява ефективно регулиране и контрол върху дейността на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване с цел защита на интересите на осигурените лица и пенсионерите, а комисията и заместник-председателят на комисията, ръководещ управление "Осигурителен надзор", упражняват надзорните си правомощия в съответствие с този кодекс (КСО) и Закона за Комисията за финансов надзор. Поради това всички въпроси, които има по отношение на своята лична партида в избрания от него универсален пенсионен фонд, касационният жалбоподател следва да постави за разрешаване от Комисията за финансов надзор и/или нейният заместник - председател, ръководещ управление "Осигурителен надзор". Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от правомощията на Комисията за финансов надзор по чл. 12, т. 4 и чл. 13, ал. 1, т. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор, както и от правомощията на заместник - председателя, ръководещ управление "Осигурителен надзор", по чл. 17, ал. 1, т. 12 и 18 от същия закон.

Освен това, според чл. 169а, ал. 1 КСО при придобиване право на пенсия по условията на дял II "Допълнително задължително пенсионно осигуряване" на КСО между пенсионноосигурителното дружество и пенсионера се сключва пенсионен договор, поради което и ако счита, че е придобил право на допълнителна пожизнена пенсия за старост по чл. 167, ал. 1 КСО, жалбоподателят може да поиска (да предложи) сключване на пенсионен договор с пенсионноосигурителното дружество и с този договор да получи разрешение на всички въпроси, относно правото си на допълнителна пожизнена пенсия за старост (сравни в този смисъл реш. № 3683 от 15.03.2011 г. по адм. д. № 9594/2010 г. на ВАС-VI отд.).

По останалите въпроси, касаещи законосъобразността на определения на касационния жалбоподател индивидуален коефициент и в част, касаещи законосъобразното приложение на правилата по чл. 127, ал. 3 КСО и чл. 21а НПОС от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изразеното от Бургаския административен съд становище и мотивите към постановеното от този съд решение. Съпоставянето на правилата по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 157, ал. 1, т. 1 КСО водят до извода, че едно и също брутно трудово възнаграждение участва при определянето на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, вкл. и при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, и на допълнителната пожизнена пенсия за старост, поради което това брутно трудово възнаграждение следва да бъде редуцирано съобразно разпределението на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" и за универсален пенсионен фонд. Никакво противоконституционно изземване на набрани парични средства в индивидуалната партида в УПФ не се обуславя от правилото на чл. 127, ал. 3 КСО, поради което това правило не е противоконституционно. Обратно - целта на това правило е да не се допусне неоснователно завишаване на пенсията за осигурителен стаж и възраст и да се държи сметка за отчисленията по индивидуалната партида на лицето в УПФ.

Актът на Министерския съвет, визиран в чл. 127, ал. 3 КСО, е Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и в частност чл. 21а от тази наредба. Вещото лице, изпълнило съдебните експертизи по делото на Бургаския административен съд, не е юрист и не е укоримо, че не знае кой е актът на Министерския съвет по чл. 127, ал. 3 КСО.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че тълкуването и практическото прилагане на правилата по чл. 21а, ал. 1 и 2 НПОС, направени от пенсионните органи и вещото лице по двете съдебно - счетоводни експертизи (основна и допълнителна) са законосъобразни, а доводът за тяхната незаконосъобразност, направен с касационната жалба, е неоснователен. И двете съдебно-икономически експертизи в крайна сметка показват цифровото практическо изражение на правилата по чл. 70 КСО и чл. 21а НПОС в процесния случай. Касае се за прилагане на нормативно установени правила, които имат цифров (математически) израз, поради което правилно Бургаският административен съд е потърсил помощта на вещо лице със специални математически и счетоводни знания и също така правилно е основал решението си на писмените заключения на вещото лице по поставените му въпроси.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,